Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Лев Лвович Берберов заедно с жена си Нина и двете им деца – Ева и Рома живеят в просторен апартамент от 100 кв. м в съветския Баку (днес – столица на Азербайдан). Лев работи като архитект, но цял живот обича дивите животни – отглеждал е котки, кучета, папагали, таралежи, еноти, змии. По едно време в апартамента му живеят едновременно вълк и пума, разказва жена му Нина в интервю за "Аргументи и факти".
През лятото на 1970 г. Нина, заедно с дъщеря си, се разхожда из зоопарка и вижда в една клетка "жалка сива топчица".
"Дъщеря ми ми каза: 'Мамо, виж, там умира едно кученце'. А аз отвърнах: 'Дъще, това не е кученце, това е малко лъвче, царят на животните. Може би е болно'. Помолих директора на зоопарка да ни даде този нещастен мъник", спомня си Нина.
Нина Берберова и Кинг
Валерий Шустов/SputnikБерберови намират ветериинар, който им помага да излекуват лъвчето, и го наричат Кинг – в чест на царя на всички диви животни. Според семейния приятел Владимир Алексеев те влагат доста усилия, за да спасят лъва.
"Слагаха му бутилки с топла вода, хранеха го с всевъзможни смеси. В началото предните лапи на лъвчето изобщо не работеха. Те ги масажираха с дни. Постепенно лъвът започна да ходи, но дефектът му остана за цял живот”, спомня си Алексеев.
Семейството огражда терасата на апартамента си с тел, за да може Кинг спокойно да се "разхожда", а сутрин го извеждат на разходка в местния парк. През останалото време той броди свободно из апартамента. Според Нина Кинг бързо се сприятелява с всички останали животни в апартамента, включително с миниатюрното кученце Чап, с което дори спят заедно.
"Понякога, когато на Кинг му ставаше скучно, той идваше в нашата спалня, лягаше на леглото, избутваше ни, изпъваше се по гръб и заспиваше непробудно. Сутрин се събуждаше заедно с всички, закусваше, играеше с децата. Те го дърпаха за мустаците, яздеха го като кон: с него можеше да си правиш каквото поискаш, той изобщо не се сърдеше и никога не се е зъбил", разказва Нина.
Е, Кинг не е особен любимец на съседите – нощем той често ги буди с лъвския си рев, а и козината му пада в съседните жилища от балкона.
"Прибираш се от работа – никаква почивка. Сън също няма – лъвът ревеше толкова силно, че посудата дрънчеше. Понякога той се хвърляше с рев на стената и от тези удари ни падаше мазилката. Но най-лошо беше с миризмата и козината. Така миришеше, че постоянно ми се гадеше. Съседите до нас имаха дете, което страдаше от алергия. Сега е на 20 години, алергията му прерасна в жестока астма", оплаква се в началото на 1970-те години съседът Александър Кривенко.
На всички жалби Лев Берберов отговаря, че това е уникален експеримент по опитомяване на животни. Местното отделение на комунистическата партия приема това оправдание – по разпореждане на първия секретар на Централния комитет на комунистическата партия на Азербайджан Гейдар Алиев (после той става президент на Азербайджан от 1993 до 2003 г.) в дома на Гайдаров почти всеки ден се изпраща камион с безплатно месо за Кинг, пише вестник "Дилетант".
С времето почти всеки ден в апартамента започват да идват първоначално азербайджански, а после и московски журналисти – всички искат да видят как лъвът седи на масата за обяд или лежи на леглото. Дори излиза поредица от картички с Кинг, на които Роман сплита гривата му, Ева се люлее на люлка, докато лъвът я "пази" или Кинг просто спи на възглавница, покрит с одеяло.
От печатните издания Кинг се прехвърля в киното – снимат го във филма "Момичето, момчето и лъвът". През 1973 г. Кинг е поканен за снимките на комедията "Невероятните приключения на италианците в Русия". За тези снимки семейството и Кинг първоначално се мести в Москва, а след това и в Ленинград.
Кинг се оказва лош актьор – семейство Берберови изобщо не го дресират и той не може да изпълнява дори най-обикновените команди. Освен това актьорите се страхуват от "домашния" любимец.
"Лъвът беше недресиран, невъзпитан и според мен тъп. <…>. Отношенията с 'дресьорите' му бяха сложни. По най-малкия повод и без повод те казваха: 'Лъвът е болен, лъвът не може, лъвът се умори'. След това, след като Кинг пробягваше, да кажем, 20 метра, те казваха: 'Лъвът се преумори и днес няма да снима'. Така изкрънкваха още пари от режисьора, който ненавиждаше цялата тази менажерия", разказва режисьорът на комедията Елдар Рязанов.
След снимките Кинг и семейство Берберови се местят в Москва. Лъвът е настанен в 64-о училище – там няма занятия по време на лятната ваканция. Според Нина из съседните улици всеки ден минава кола с високоговорител, която обявява, че влизането на територията на сградата е забранено.
Въпреки това Кинг е навестяван от московската интелигенция. Веднъж дори го карат в съседното село Переделкино в санаториум за болни деца. Децата са във възторг – някои дори го тупат по гърба, надничат в очите му, дърпат му опашката. В същия ден го качват на автобус и го карат на гости в дачата на известния детски писател Юрий Яковлев. На оградата на вилата има надпис "Привет, Кинг", а лъвът е посрещнат от почти всички жители на селото.
"Докато собствениците му заедно с домакините и гостите пируваха на масата и вдигаха наздравици в негова чест, Кинг лежеше под едно дърво в градината и си играеше с кучето на стопаните Чап. В този ден кучето бе единственото живо същество, което разбираше лъва и разведряваше гордата му самота", пише в мемоарите си "Простреляни звезди. Угаснали в пика на славата си" Фьодор Раззаков. Това са последните дни от живота на Кинг.
На 24 юли 1973 г. Кинг играе футбол в спортната зала на училището с асистента Александър (историята мълчи дали той е бил нает от семейството или предоставен от снимачния екип по време на снимките – бел. ред.). Прозорците на залата гледат към ябълкова градина и не са плътно затворени. В един момент Саша оставя Кинг сам. В залата няма друг човек – главата на семейството е до магазина, а Нина готви обяд.
През това време покрай училището минава 18-годишният студент Владимир Марков. Заедно с приятелката си, той разхожда кучето си. Любопитното куче се промъква през оградата на училището и се оказва точно срещу спортната зала. Марков прескача оградата, хваща кучето, дава го на приятелката си и се готви да скочи обратно, но не успява: Кинг се хвърля от залата през прозореца и напада Владимир в гръб.
Момичето започва да крещи неистово и вдига целия квартал на крак. Минувачите викат полицията. На мястото бързо пристига лейтенант Александър Гуров и вижда как 240-килограмовият лъв седи в храстите, затиснал на земята обезобразения Марков и се кани да откъсне главата на полуживото момче. Гуров прострелва животното няколко пъти.
"Първа на мястото на произшествието дотича стопанката на звяра-убиец, след това дойде и мъжът ѝ и започнаха да ми крещят: 'Фашистко копеле! Ето това е съветската действителност!'. А до тях лежи момче в локва кръв. На това нещастие те изобщо не обърнаха никакво внимание. <...> Бях в недоумение, нищо не разбирах: нали бях спасил човек?!", спомня си самият Гуров.
Марков остава жив – за него срещата с лъва завършва с лек шок и голяма загуба на кръв. Но за Берберови смъртта на Кинг се превръща в истинска трагедия. Семейството дори иска да съди Гуров за убийството на лъва, тъй като са убедени, че Марков сам е провокирал звяра да го нападне.
Берберови, 1973
Ю.Рахил, С.Кулишов/ТАСС"Според очевидци Марков започва да прави физиономии и да скача, като се обръща ту с лице, ту с гръб към лъва. За Кинг това е покана за игра: нашият асистент така репетираше с него за един от епизодите в 'Италианците', в който лъвът гони човек и го поваля на земята", разказва Нина Берберова своята версия за инцидента. "Лейтенантът чул виковете, притичал се към оградата и без да знаел какво става, стрелял по Кинг. Лъвът веднага се отдръпнал от момчето към разбития прозорец. Но изглежда, Гуров се е увлякъл и е изпразнил целия си пълнител в Кинг".
Опитите да се обвини милиционерът се оказват напразни – Гуров продължава кариерата си в министерството на вътрешните работи. Семейството погребва Кинг на дачата на писателя в Переделкино и се връща в Баку.
"Много тъгувахме, плакахме. Но най-много страдаше Чап. <…> Ветеринарят каза, че няма да живее още дълго, защото е с прединфарктно състояние. И наистина, на следващия ден си замина и Чап", разказва Нина.
Скоро семейството си взема второ лъвче – според Берберова Кинг 2 им е купен и подарен от представители на московската интелигенция, за да ги утешат. Сред ентусиастите е и самият писател Юрий Яковлев, както и знаменитият автор и изпълнител на бардови песни Владимир Висоцки и актьорът Сергей Образцов.
"Вторият Кинг изобщо не приличаше на първия ни любимец: него го бяхме спасили от смъртта и той ни се отблагодаряваше за това с уважение и добри отношения, а и изискваше той самият да бъде уважаван. Все пак и Вторият Кинг смяташе Лев Лвович за 'водача на прайда' и го слушаше", спомня си Нина.
През 1978 г. главата на семейство Берберови умира от сърдечен пристъп и Нина остава сама в апартамента с двете деца, лъва и други животни, включително пумата Леля. Според нея Кинг 2 не проявявал никаква агресия към Нина и децата дори след смъртта на Лев – даже го снимали в два филма – "Лъвът избяга от вкъщи" и двусерийния "Имам лъв".
Семейство Берберови на разходка
Б.Калинин/SputnikИдилията продължава до 24 ноември 1980 г., когато след работа Нина влиза в апартамента и усеща миризма на дим. Вижда как пумата Леля се е сгушила в ъгъла на стаята, а Кинг 2 ръмжи и се хвърля по мрежата на терасата. Един съсед пък подскача и хвърля към лъва парчета от пластмасов гребен. Нина прогонва съседа, нахранва сина си, след което носи месо на Кинг. Внезапно той започва да се държи неадекватно: скача на своя рафт, свива се и напада Нина – поваля я по гръб и раздира главата ѝ с лапа.
"Рома скочи, опита се да избяга, но Кинг 2 с един скок го хвана, съдра скалпа му и го уби на място. Загубих съзнание. Осъзнах се едва, когато започнаха изстрелите. Милиционерите, които бяха повикани от съседите, се бяха покачили на покрива от всички страни и започнаха да стрелят", спомня си Нина. Пумата в това време изскочи на улицата – милиционерите убиха и нея.
Според журналиста Василий Песков в апартамента се носела страшна воня и било ужасно мръсно.
"Във ваната, в локва кръв, лежеше неподвижно момче. На пода до него седеше обезобразена жена – със скалпирана глава и множество рани по тялото. 'Спасете сина ми', тя също беше почти в безсъзнание <…> никога в живота си не бях виждал толкова ужасяваща гледка: воня, всичко беше съдрано <…>. Подполковник Джангиров, който в този апартамент изпитваше същия шок, каза: 'Остави лъва! Дори мишка би се разбунтувала тук!'", пише Песков.
Роман Берберов умира в болница ден по-късно, без да се върне в съзнание. Нина Берберова е върната към живота от дъщеря си и от неин приятел, за когото по-късно се омъжва и изоставя увлеченията си към развъждане на диви животни. Тя така и не успява да си прости смъртта на сина си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си