Най-страшните земетресения в историята на СССР

David Turnley/Corbis/Getty Images
Земетресението в арменския гр. Спитак през 1998 г. е със сила, наподобяваща взрива от 10 атомни бомби, пуснати над Хирошима. За половин минута градът е буквално изтрит от лицето на земята.
  1. Разрушението на Ашхабад

На 6 октомври 1948 г. около полунощ столицата на Туркменската ССР Ашхабад е разтърсена от мощни подземни трусове със сила от 7 до 10 бала по скалата на Рихтер. Нестабилните едноетажни кирпичени къщи, които преобладават в града, започват стремително да се разпадат, превръщайки се в гробници за хиляди жители на града.

"Угасна токът… В настъпилия пълен мрак няколко секунди се чуваше грохотът на рушащите се сгради, трясъкът от чупещи се греди", спомня си подполковникът от медицинската служба Тихон Болдирев. "Глух шум, подобен на дълбока въздишка, се разнесе из града и моментално настъпи мъртва тишина. Въздухът се изпълни с гъст, задушлив прах. Нямаше нито звук, нито викове за помощ, нито звуци от животни – все едно под развалините беше загинало всичко живо. Едва след известно време се появиха първите признаци на живот – викове за помощ, стонове на ранени хора, детски плач, стенания за засипаните, загинали роднини".

В промишлените предприятия, които в Ашхабад са повече от 200, избухват пожари. Жителите се опитват да изровят своите роднини от развалините, често без резултат. Като похлупак на всички неприятности, от разрушените местни затвори бягат затворници, които разграбват оръжие от поделенията на милицията. В града започват мародерства, грабежи и убийства.

За да се спасят хората и да се ликвидират последиците от катастрофата, в Ашхабад са изпратени войски, сили на милицията, медицински персонал, медикаменти, продукти, дрехи, строителни материали и техника. Тъй като всички болници са разрушени, такива са организирани по улиците. Заради заплахата от зарази в горещината, на лекарите им се налага да ампутират пострадалите крайници, които при обичайни условия лесно могат да бъдат спасени.

Едно от най-разрушителните земетресения в историята отнема живота на от 20 до 100 хиляди жители на Ашхабад и неговите околности. През 1949 г. започва изграждането на туркменската столица почти от нулата.

  1. Унищожението на Северо-Курилск

На 5 ноември 1952 г. на 130 км от полуостров Камчатка в Тихия океан се случва силно земетресение с магнитуд от 9 бала. В 5 часа сутринта подземните тласъци са усетени от жителите на крайбрежните райони на Съветския съюз.

Разрушенията в населените места са относително минимални: пукнатини в земята и напукани стени на сградите. Но земетресението предизвиква къде-къде по-страшно явление – цунами. И за един от съветските градове то се оказва фатално.

Първата вълна удря гр. Северо-Курилск на остров Парамушир 20 минути след земетресението. "… Не успяхме да стигнем до районния отдел, когато чухме силен шум, а след това и трясък откъм морето", спомня си лейтенантът от държавна сигурност Дерябин. "Огледахме се и видяхме водна вълна с огромна височина, която се приближава към острова от морето… Издадох разпореждане да се стреля с личното оръжие и с викове: 'Идва вода!', в същото време наредих хората да започнат да се евакуират към хълмовете. След като чуха шума и виковете, хората започнаха да бягат от жилищата си, кой с каквото беше облечен в момента (повечето бяха по бельо и боси) и да бягат към хълмовете".

Половин час след първата вълна идва втора, още по-разрушителна с височина до 20 м. Хората, мислейки си, че всичко е свършило, вече са се спуснали от хълмовете и са се върнали в жилищата си. Водата, която внезапно ги залива, нанася най-страшния удар. "Навсякъде по земята имаше разпръснати мъртви тела…", спомня си Лев Домбровский. "Един човек висеше на палубния кран. Само една къща остана неразрушена – тя беше направена от плочи. Но оцеля само основата ѝ – покривът, вратите и прозорците бяха изтръгнати".

Скоро идва и трета вълна, която отнася в морето всичко, което е останало. В крайбрежните води, смесени с тела, плават цели къщи, покриви и обломки. Според официални данни катастрофата в Северо-Курилск отнема живота на 2336 души – над половината от населението на 4-хилядния град.

  1. Трагедията в Спитак

Спитакското земетресение с магнитуд до 9 бала трае само половин минута, на за това време успява да разруши половината Арменска ССР. Енергията, освободена в зоната на разрива на земната кора на 7 декември 1988 г., се равнява на взрива от десет атомни бомби, спуснати над Хирошима.

Епицентърът на разрушителното земетресение е гр. Спитак в северната част на страната. "Първоначално се чу много силен грохот. След няколко секунди започна да се тресе. Хвърли ме на около метър и половина встрани", споделя Гайк Маргарян. "Станах – исках да изскоча (от помещението) и не успях, след няколко секунди последва втори трус – толкова силен, че беше невъзможно да стоя на краката си". 

Вторият трус е къде-къде по-силен от първия. Многоетажните жилища започват да падат като кули от карти, погребвайки под развалините хората, които още не са успели да избягат. Асфалтът се издува и започва да се движи на вълни. В близките планини се появява пукнатина с дълбочина 6 м и дължина 37 км.

В гр. Спитак на практика не остава нищо. Земетресението нанася щети и в още 20 града и около 300 села. Загиват от 25 до 45 хиляди души, а 140 хиляди остават инвалиди. Без покрив остават над половин милион души.

Всички ресурси на СССР са насочени, за да се помогне на Армения. 111 държави по цял свят изпращат хуманитарни помощи в зоната на земетресението. С помощта на армията и на доброволци изпод руините са спасени 16 хиляди души, а от пострадалите райони са изведени над 40 хиляди души.

"Най-страшното бяха не загиналите, покрити с килими, одеяла и цветни чаршафи, които лежаха по стадионите, площадите или просто на напуканите тротоари", спомня си кореспондентът Наталия Козлова. "Най-страшни там бяха оцелелите. Те ходеха бавно, като привидения, никой от тях вече не викаше и дори не говореше високо… Тези хора, ако ги попиташ, отговаряха, хващаха те за ръка и те водеха, вървяха. Но ако им пуснеш ръката, се обръщаха и тръгваха обратно".

Разказваме ви още за най-разрушителните природни бедствия в съвременна Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"