Как войници от вермахта и СС стават знаменити съветски актьори

1. Народен артист на Естонската ССР

Ада Неретниеце/Рижко киностудио,1976

През 1944 г. деветнадесетгодишният естонец Кальо Кийск е мобилизиран в 20-а гренадирска дивизия на СС (1-а естонска). След като преминава тримесечна подготовка на учебния полигон на СС Хайделагер в Полша, го пращат на отбранителната линия "Таненберг" в Източна Естония, където през лятото на същата година се водят кръвопролитни боеве срещу настъпващите части на Червената армия. 

Позициите на германските войски са подложени на масирани удари от бомбардировачи и постоянен обстрел от съветската артилерия. Кийск, който служи в противовъздушната отбраната, си спомня, че от страх да не му се спукат тъпънчета при този непоносим шум той не е можел да си затвори устата и тя винаги била пълна с пясък. 

През септември 1944 г. става пробив на линията "Таненберг" и германските войски отстъпват от позициите си. Кальо Кийск решава, че е воювал достатъчно. Той не се оттегля с тях, а се връща у дома, в окръг Ида-Виру.

След като територията на Естония е освободена от Червената армия, местната служба на държавна сигурност си задава въпроси за Кийск: какво е правел по време на войната и защо, след като е бил напълно подходящ според възрастта си, не е взет в германската армия? Кальо е спасен от баща му, който заявява, че двамата заедно са работили в шистовата промишленост в град Силамяе и затова не са подлежали на мобилизация.

Остатъка от живота си Кийск посвещава на киното. Той се изявява и като актьор, и като режисьор. Зад гърба си има 17 филма, което е значимо постижение не само в рамките на малка Естония, но цялата огромна страна. През 1980 г. той получава званието Народен артист на Естонската ССР, което е само на едно стъпало под званието Народен артист на СССР.

Кальо Кийск ревниво пази тайната на своето военно минало. За службата му в СС са знаели само най-близките му приятели. Едва след разпада на СССР и независимостта на Естония то става известно на широката общественост.

2. Народен артист на СССР

Владимир Шевченко/Киностудио "А. Довженко",1985

През 50-годишната си кариера един от най-известните латвийски актьори Харий Лиепинш изиграва над 250 роли на театралната сцена и в киното. Само че преди да го споходи славата, Лиепинш е трябвало да мине през войната и ГУЛАГ. 

През 1944 година, когато бъдещият актьор е на 17 години, той е мобилизиран като "хиви" ("доброволен помощник") в германската армия. Мобилизирани от германците (далеч невинаги доброволно) сред съветското население, тези хора са работели като товарачи, санитари, механици, подавачи на снаряди и на други длъжности. Харий попада в противовъздушната отбрана.

Скоро Лиепинш заедно с осанките от групата армии "Север" се оказва блокиран в Западна Латвия в така наречения Курляндски котел. Войските, които не били евакуирани в райха по море, са се отбранявали тук чак до самата капитулация на нацистите.

Харий не се канел да бяга в Германия. След края на войната той се връща в Рига, където малко по-късно е арестуван като колаборационист и пратен във въглищните мини Воркута в северната част на СССР. 

На 13 април 1946 г. излиза постановление на Съвета на министрите на СССР "За връщане в родината на репатрираните – латвийци, естонци и литовци", според което са амнистирани представителите на прибалтийските народи, които по един или друг начин са сътрудничили на германците по време на войната. Сред тях е и Лиепинш. Скоро след завръщането си в Рига той изцяло се посвещава на театъра и киното и получава през 1988 г. званието Народен артист на СССР.

Благодарение на характерната си неславянска външност прибалтийските актьори често са канени да играят в съветски фирми роли на чужденци: англичани, американци и разбира се, германци в ленти за Втората световна война. 

Харий Лиепинш не е бил изключение. Една от ролите му е на фелдмаршал Ерих фон Манщайн във филма "Контраудар", СС офицер в култовия съветски сериал "Дългият път през дюните" и във филма на самия Кальо Кийск "Безумие". 

3. Заслужил артист на Латвийската ССР

Кальо Кийск/Tallinnfilm,DEFA,1974

През 1944 г. седемнадесетгодишният Виктор Лоренц от Рига е мобилизиран в Латвийския доброволчески легион на СС. Въпреки името на легиона набирането в него е ставало и принудително.

След войната Лоренц се оказва в един от проверочно-филтрационните лагери на НКВД в Далечния изток, през който са преминавали някои граждани на СССР, служили в германската армия, попаднали в плен, а също и живели на териториите, окупирани от германците. След амнистията на прибалтийските колаборационисти през 1946 г. той се връща в Латвия. 

Виктор Лоренц завършва през 1961 г. Всесъюзния държавен институт по кинематография (днес Общоруски) и става първият професионален латвийски киносценарист. 

Още докато следва, Лоренц написва първия си сценарий, базиран на неговото военно минало в СС. Озаглавен "Родино, прости!", в него се разказва историята на трима приятели, мобилизирани в Латвийския легион по време на Втората световна война. 

Сценарият бил публикуван в московски алманах, но се оказал прекалено смел за киното по онова време. Решават се да направят филм по него едва през 1964 година. 

Филмът "Помня всичко, Ричард" с Харий Лиепинш в главната роля е силно цензуриран, но все пак го допускат в цялата страна. Само в Латвия той се прожектира едва в няколко малки киносалона, без рецензии и споменаване в местната преса. През 1992 г. е пусната пълната версия на филма с ново заглавие "Камък и осколки".

Заслужилият артист на Латвийската ССР Лоренц не се ограничава само с писане на сценарии, но и активно се снима в киното. По ирония на съдбата през 1985 г. отново му се налага да облече есесовска униформа. В един от най-страшните филми за Втората световна война "Иди и виж" той играе ролята на щурмбанфюрер, който издава заповед на наказателен отряд да унищожи жителите на беларуско село.  

Разказваме ви още как руски евреи стават генерали на Вермахта!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.