Най-важното помещение в руския апартамент

Александър Невежин/Sputnik
Всеки руснак знае какво означава "кухненски разговор". А ти?

Разгледай плана на стандартен съветски апартамент в хрушчовка, евтина, лесна за изграждане панелка, в която са живеели повечето съветски хора. В този план можеш ясно да видиш, че дневните са много малки. Ако в такъв апартамент живее четиричленно семейство, и двете стаи служат едновременно за спални и дневни. Остава само едно помещение, в което никой не спи през нощта - кухнята. Поради планирането съветските кухни стават феномен сами по себе си.

Революция със споделена тоалетна

В царска Русия явлението кухня просто не е съществувало. Селяните са приготвяли храната на печки вътре в къщите, където не е имало отделна кухненска стая. Богатите селяни, търговските фамилии и благородниците, които живеели в градовете, обикновено са имали кухни, където се е приготвяла храна, и те са били за прислугата. Дори когато се появяват големи градски сгради с множество апартаменти, в които е имало кухня, хората не са прекарвали много време там. Това е така преди да настъпи съветската епоха.

В ранните години на СССР съветските граждани научават какво е това отопление, когато частната собственост е национализирана от болшевиките през 1918 година, а също и жилищните апартаменти. Много собственици на жилища с 5-6 стаи са принудени да приемат нови наематели по заповед на правителството, което разпорежда за всеки възрастен - само една стая. В действителност резултатът от това, разбира се, е цели семейства да живеят в стаи от 10-12 кв. метра, защото в градовете има много повече наематели, отколкото жилищният фонд може да поеме. Появяват се комуналки, общи жилища, в които непознати хора живеят в един и същи апартамент и споделят баня, тоалетна и кухня.

Център на социалния живот

"Кухнята беше обща. Ако съседите се разбираха добре, тогава домакинските прибори стояха или висяха над всяка съответна маса в кухнята, а броят им отговаряше на броя на наемателите в апартамента. Ако съседите бяха "ненадеждни", всичко се носеше в стаята, до кибрита и солта", спомня си художникът Ирина Соя-Серко.

Кухнята става уникална стая в общия апартамент. От една страна, това е функционална стая, където се приготвя храна. От друга страна, кухнята е социално място, нещо като "форум" на апартамента. Иля Утехин, руски антрополог, който изследва феномена на общия живот, пише: "Кухнята е центърът на социалния живот на апартамента, основното място, където наемателите се срещат и общуват, главният етап на публичните събития в живота на апартамент.

Няма други обществени места, които да се сравнят с кухнята по тази многофункционалност. В кухнята човек може да прекарва време, дори когато в момента не приготвя никаква храна и не извършва друга домакинска работа, а просто иска да общува". "Шест стаи и голяма обща кухня, където съседите се караха и сключваха мир. Различни хора разказваха тайните си в тази кухня", спомня си обитателка на комуналка от Санкт Петербург.

Общуването е могло да бъде твърде различно, ако съседите са били враждебни един към друг, те е трябвало да са в кухнята и да наблюдават приготвянето на храната. Не само манджата да не изкипи на печката. "Кухнята беше фронтова линия и боевете в нея бяха сериозни. "Добри съседи" изключваха газта на котлона, нищо че ястието на някой друг още не е готово. Сол се сипваше в чайника, а в супата се слагаше захар. Или боя за обувки. Или пък сапун. Просто ако излезеш за минута и ето ти на, вечерята е съсипана", пише историкът Алексей Митрофанов.

Печката в общата кухня обикновено е била "зонирана" между наемателите. Така че едната ѝ част е можело да бъде почистена, а другата мръсна - наемателите често са имали различни виждания за хигиената и в същото време никой не е искал да оправя нещата на другия.

Когато обаче наемателите са живеели мирно, кухнята е била място за взаимопомощ и весели тържества. "Всички тържества се правеха заедно от всички семейства, техните роднини и приятели", спомня си обитател на комуналка от Санкт Петербург. "И винаги имаше някой, който да те лекува и храни, просто влез в кухнята".

"Кухни, пълни с дим"

Също както пушалнята или стаята, пълна с дим, е идиом на английски за тайно събрание на политици, изразът "кухня, пълна с дим" на руски означава място за тайни разговори, често за политически дискусии. Колкото и да е било позорно, но в СССР не е имало свобода на словото. Всеки е бил принуден идеологически да следва "курса на комунистическата партия".

Често единственото място, където човек е можел да изказва мнението си, е била нечия кухня. И е трябвало да го правиш тихо, ако си в общ апартамент - съседите са могли да те чуят да псуваш съветската власт и да те докладват на КГБ. "Седим си с теб в кухнята [...] Завържи кошницата преди зазоряване, за да тръгнем за гарата, където никой няма да ни намери", се казва в прочутото стихотворение на Осип Манделщам за него и съпругата му Надежда, бягащи от държавната сигурност в началото на 30-те години. Това е "маркиране" на нощната кухня в руската поезия като хронотоп на всичко антисъветско.

Актьорът Валерий Золотухин си спомня гостуването у писателя Борис Можаев в общия му апартамент: писателят не е можел да кани гостите си в стаите си, защото там спят деца. Така че кухнята става и кабинет за Можаев: "на една от масите, сред съдовете, имаше пишеща машина, малко чиста хартия и писалката на писателя. [...] Пийнахме и започнахме да говорим за живота, главно за руската земя, селячеството ... Той говори много за Толстой. Имаше гигантски "общи" мухи, които летяха наоколо, хвърляйки огромни сенки на лампата".

Културата на "кухненските разговори" излиза извън комуналните квартири в ерата на относително частните жилища, когато през 80-те години на миналия век повечето съветски хора вече имат свои апартаменти за семействата си и за никой друг. Реалността на кухните се отразява в много текстове на руски рок песни. "Някои думи за кухните, другите за улиците“, пее рок група "Наутилус Помпилус". "Обичам кухните, защото те пазят тайни", пише в текста на Виктор Цой.

Руските кухни продължават да бъдат "социални" стаи в руските апартаменти до голяма степен, защото апартаментите все още са предимно малки.

А знаете ли как съветските архитекти експериментират с типовите жилищни сгради?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"