Вярват ли съветските космонавти в Господ?

Владимир Меншиков; Imago/Global Look Press
Религията по онова време е табу, но въпреки това изкореняването ѝ се оказва трудна задача.

"Отидох в космоса, но не срещнах Бог". Тази фраза се приписва на Юрий Гагарин – първият човек в космоса, след като се връща от емблематичната си мисия. Съветската пропагандна машина я използва като пореден инструмент, за да изтъкне, че науката превъзхожда религията и затова светското съветско общество ще успее в идеологическата война.

На практика обаче изкореняването на вярата от умовете, дори на съветските космонавти, се оказва доста по-трудна задача.

"Виждал съм го"

Гагарин и Хрушчов на летище

След като Гагарин се завръща от космоса, той присъства на прием в Кремъл. Говори се, че там новородената икона Гагарин и съветският лидер Никита Хрушчов провеждат шеговит разговор.

Според анекдота, свързван с различни източници, Хрушчов пита Гагарин дали в космоса е видял Бог. "Разбира се, че съм го виждал", отвръща шеговито Гагарин.

Отговорът на Хрушчов е също толкова остроумен, колкото и този на Гагарин: "Знаех си! Но не казвай на никой друг".

Гагарин, 1963

Всъщност данните за възгледите на Гагарин относно религията са противоречиви. От една страна, книга, създадена от писателите в сянка на Гагарин и публикувана под неговото име – "Пътят към космоса" – показва, че той не се отнася благосклонно към религиозните вярвания:

"Полетът на човека в космоса е съкрушителен удар срещу църковниците. В потоците от писма към мен бях доволен да прочета признания, в които вярващите, впечатлени от постиженията на науката, отричат Бог, съгласяват се, че няма Бог и че всичко свързано с неговото име е измислица и глупост".

Когато журналист в Рейкявик пита Гагарин, който е на международна обиколка, дали се е молил преди полета си, космонавтът отговаря рязко: "Комунистите никога не се молят на Бог".

Въпреки това, някои източници твърдят, че първият човек в космоса тайно е вярващ и не иска да компрометира позициите си в очите на съветските власти, като разкрива това.

Други съветски космонавти обаче не оставят и капка съмнение относно нещата, в които вярват.

"Защо вярвам ли"

Георги Гречко

Съветският космонавт Георги Гречко става ревностен вярващ в годините на Втората световна война. Той е само на 10 години, когато нацистка Германия нахлува в СССР, но спомените за ужасите на войната пораждат у него вяра, която по-късно той описва по следния начин:

"Защо вярвам ли? Защото по време на войната, дори не и на фронта, а в тила или в окупацията, както се случи с мен, човек няма друга надежда, освен Бог. И мога да ви кажа, че почти всички по онова време бяха вярващи. Защото (хората) искат да живеят. И аз, като момче, вярвах. Вярвам, че съм роден да стана космонавт. И когато, поради наивност, от страст или от глупост, криввах от този път, подозирам че моят ангел пазител ме наказваше жестоко. Той ме докарваше до отчаяние. А след това, по най-невероятен начин, ме караше да се върна на пътя си", казва Гречко.

В съветските времена държавата не одобрява вярата. Космонавтите – хора, които  са начело на съветската технологична надпревара срещу Западния блок и по тази причина са въплъщение на съветската система – преминават през строг подбор. В онези години е немислимо един открито вярващ човек да бъде сметнат за подходящ кандидат за благородната роля на космонавт.

И все пак, тъй като религиозните нагласи се оказват трудни за изкореняване, властите понякога се правят, че не забелязват личните вярвания на космонавтите, стига да си ги пазят за себе си.

Свещеник на космодрума

След разпадането на СССР някои от официалните атеисти имат шанс да се разкрият, без да се боят от репресии. Алексей Леонов – първият човек, направил разходка в космоса и един от пионерите на съветската космическа програма, веднъж разкрива виждането си относно религията:

"Трудно е да работиш нашата работа без вяра. Един космонавт, който излита в орбита, трябва да знае, че всичко ще е наред. Сега (за разлика от годините на СССР) е възможно да бъдеш благословен от свещеник, да посетиш църква и много го правят", цитиран е Леонов да казва.

Свещеник на космодрума

Днес сред руските космонавти е общоприета практиката да вземат икони на мисиите си в космоса или да освещават кораба преди полет – нещо, което би било немислимо потъпкване на съветската идеология във времената на СССР.

Евангелие и шепа руска земя: какво вземат със себе си космонавтите преди полет?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"