Без право на помилване: тези мъже са разстреляни за продажба на валута в СССР

"Have anything for sale?"("Имате ли нещо за продажба?") – с този въпрос към чужденците в Москва се обръщат съветските "чейнчаджии": хора, които се занимават с незаконна покупко-продажба на дефицитни вносни стоки и чужда валута. Тази препродажба (която в СССР се нарича "спекулация") е нелегална, а за чифт чорапогащи, дъвка или $30 могат да те осъдят на затвор до 7 години.

Това е така до 1960 г., когато е обявено "политическо размразяване". Но именно по това време за спекулация започват да наказват още по-строго: в началото с 15 години затвор, а след това и със смъртна присъда.

Долари в тубичка от паста за зъби

VI Световен фестивал на младежите и студентите в Москва

Иван Шагин/Sputnik

Смята се, че черният пазар в СССР се появява през 1957 г., когато в страната се провежда Международен фестивал на младежите и студентите и отвъд "желязната завеса" пристигат студенти от Италия, Швеция, Франция, САЩ и други страни. В онзи момент съветските граждани имат само един начин да се сдобият с нещо "шик": да пътуват в чужбина – привилегия, достъпна за единици. Пристигането на голям брой чужденци променя ситуацията: бързо се намират хора, готови да рискуват, за да припечелят добре – стоките се продават с космическа надценка.

Черноборсаджиите в по-голямата си част са предприемчиви студенти, както и хора, които постоянно контактуват с чужденци по работа: екскурзоводи, преводачи, дипломати, таксиджии, валутни проститутки и т.н. Между другото, много бързо московският черен пазар се превръща в многопластова система за покупко-продажба.

Александър Макаров/Sputnik

Най-ниско в йерархията са т. нар. "бегунки" – онези, които извършват сделката непосредствено. След тях са посредниците и накрая идва ред на "купувачите". Никой не знае имената на последните – те работят с псевдоними и единствено чрез посредници. Валутата е една от най-ценните "стоки", защото върху продажбата ѝ има държавен монопол и достъп до нея имат само хората, имащи право да излизат зад граница. Контрабандистите прибягват към всякакви хитрости и някои от тях дори крият валутата в тубички от паста за зъби.

През 1960 г. в Москва функционира цяла "черна" империя с многомилионни обороти. В същото време КГБ залавя три от основните фигури на този пазар – "купувачите" Ян Рокотов, Владислав Файбишенко и Дмитрий Яковлев.

Черните купувачи

Ян Рокотов

Архивна снимка

Ян Рокотов е арестуван за първи път, когато е на 17 години – тогава го осъждат на 8 години в лагер за "контрареволюционна дейност", но той не излежава цялата присъда – реабилитират го и дори е върнат в университета. Именно в лагера той усвоява всички възможни спекулативни схеми.

След като излиза на свобода, 30-годишният Рокотов успява да организира гладко функционираща мрежа за покупка на валута и стоки с широко потребление. Основният източник на валута са служители в посолствата в Москва, с които той завързва контакти, както и арабски военнослужещи от военните академии, които с радост и в големи количества го снабдяват със златни монети от царска Русия (те са особено високо ценени от съветските нумизмати). Златните монети се прекарват от военните през граница в тайни пояси под дрехите – във всеки от тях могат да се поберат до 500 монети. През есента на 1960 г. по време на оглед на вещи на арабски контрабандисти са намерени над 20 кг златни монети! Когато Рокотов в крайна сметка е заловен и му показват снимки на 84 арабски офицери, се оказва, че той не е правил тайни сделки само с 10 от тях.

Дмитрий Яковлев

Архивна снимка

Друг източник на валута е тайна сделка с членове на съвета на директорите на западногерманската банка "Отто и партньори". Един жител на СССР може да вземе със себе си при пътуване в чужбина максимум $30. Рокотов обаче предлага на пътуващите да му дадат желаната сума в рубли, а когато пристигнат в Германия, да получат колкото искат чужда валута в банката. Схемата работи и в обратна посока чрез разплащателна сметка в "Отто и партнори": в СССР те получават от партньорите на Рокотов рубли на къде-къде по изгоден от официалния курс.

На практика Рокотов първи успява да превърне спекулата в бизнес, а Файбишенко и Яковлев са неговите най-близки съучастници.

Владислав Файбишенко

Архивна снимка

24-годишният Файбишенко, който е най-младият член на групата, работи основно със студенти: буди се сутрин, сяда в таксито и започва да обикаля подопечните си, за да събира своя дял. Неговите контрагенти са специализирани в търговията с вносни стоки. 33-годишният Яковлев пък знае три езика, има аспирантура и търгува с контрабандисти от Прибалтика, където е роден. Той наема нищо не подозираща пенисонерка, която седи на телефона и го свързва с други посредници. Нещо повече – Файбишенко и Яковлев работят и като информатори на властите – в продължение на няколко години те издават редови студенти-"бегълци" и плащат подкупи, за да не закачат самите тях.

Но през 1960 г. борбата със спекулантите навлиза в нов етап – политически. Тяхната черна "империя" влиза в личното полезрение на първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов. Файбишенко е арестуван, докато прави сделка, Яковлев е издаден от пенсионерката, която му помага (властите се договарят с нея), а Рокотов е хванат на гара, където държи куфар с ценности в камера за съхранение на вещи. В момента на арестите империята има оборот около 20 милиона рубли или $80 милиона по тогавашния курс.

И тримата спекуланти са арестувани на по 8 години затвор и с това историята на "черноборсаджиите" трябва да се смята за приключила. Но след това събитията започват да се развиват по напълно непредсказуем начин.

"Молим да бъдете безпощадни към тези боклуци"

Сергей Метелица/ТАСС

В края на 1960 г. Хрушчов отпътува на визита в Западен Берлин, където в разговор с местните политици отправя упрек: той твърди, че "под крилцето на окупационните власти градът се е превърнал в мръсно блато от спекулации и черната борса тук управлява играта". В отговор чува: "Такава черна борса, като вашата в Москва, няма никъде по света".

След като се връща в родината, още на летището, Хрушчов иска от КГБ да му предоставят справка за реалната обстановка. Докладът е придружен от изложба на предмети, иззети от контрабандисти, в една от залите на Кремъл. В навечерието на изложбата е приет указ: наказанието за контрабанда и валутни спекулации по чл. 88 да бъде увеличено от 8 до 15 години.

"Какво чака Рокотов и Файбишенко?", пита Хрушчов, визирайки новите срокове на наказанието. Указът е приет, след като спекулантите вече са арестувани и затова той не би могъл да бъде приложен за тях – законът няма обратна сила, припомнят му експертите. "Това може да повлияе негативно на настъпващото затопляне в отношенията ни със Запада", го предупреждава председателят на КГБ Александър Шелепин. Според очевидци, тези доводи предизвикват прилив на гняв у Хрушчов.

По настояване на Хрушчов делото е преразгледано и тройката получава по 15 години затвор. Като аргумент (това е практика) Хрушчов представя колективно писмо от работниците в завод "Металист", които са недоволни от меките присъди: "Ние, обикновените съветски хора, служителите в Московския завод за прибори, убедително Ви молим да бъдете безпощадни към тези боклуци, жалка измет и негодници".

След още една година обаче законодателството отново е затегнато и по чл. 88 е предвидено най-тежко наказание от смъртна присъда. Състои се трето дело – и всички трима членове на групата са осъдени на разстрел.

Преди изпълнението на наказанието през юли 1961 г. Яков Рокотов пише писмо до Хрушчов: "Осъден съм на разстрел. Престъплението ми се състои в това, че спекулирах с чужда валута и златни монети. Към мен два пъти беше приложена обратната сила на закона… Моля Ви горещо да запазите живота ми. Направих много грешки. Сега съм прероден и съм напълно различен човек. <…>. На 33 години съм, ще бъда полезен за съветската държава. <…>. Не съм убиец, не съм шпионин, не съм бандит. Днес умът ми се проясни – искам да живея и да строя комунизма заедно със съветския народ. <...> Много моля да бъда помилван".

Помилване няма. След два дни те са разстреляни.

Какво се случва след това

Никита Хрушчов

Архивна снимка

Процесът срещу чейнчаджиите всява страх сред спекулантите и много от тях се опитват да се отдръпнат от търговията с валута; стоките от чужденци започват да се разменят срещу водка, съветски часовници и сувенири. По мащаб това не може да се сравнява с Рокотов и неговата банда.

Между другото, чл. 88 остава в сила чак до 1994 г. и по него продължават да се арестуват и разстрелват хора. Не помагат нито критиките на Запада, нито отвореното писмо на правозащитника и академик Андрей Сахаров: "Бих искал да обърна особено внимание, че в СССР смъртна присъда се дава за много престъпления, които изобщо не са свързани с посегателство срещу човешкия живот. <…> През 1962 г. беше разстрелян възрастен мъж, направил няколко фалшиви монети, които заровил в двора си".

След това, вече в Русия, по делото Рокотов се изказват мнозина с коментари от рода на "ако той се беше родил някъде в капиталистическия свят, щеше да е мултимилионер" и "за подобно беззаконие, ръководството на страната трябва да бъде съдено посмъртно". А в САЩ се появява марка дънки, наречена Rokotov & Fаinberg. Стандартният модел е кръстен №88.

Разберете още и как "свършва кариерата" на четиримата най-известни престъпни босове в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.