Как тайванците пленяват съветски танкер?

На 23 юни 1954 г. се случва нещо, което разтърсва целия СССР. В неутралните води на Южнокитайско море е пленен съветският танкер "Туапсе". Това не е дело на някакви пирати, а на самия военноморски флот на Китайската република. Как така малък Тайван се решава да влезе в открит конфликт с една от водещите държави в света?

Противници

Central Press/Hulton Archive/Getty Images

Съветският съюз и Китайската република не винаги са били врагове. Във втората половина на 1930-те Москва активно поддържа управляващата партия Гоминдан на Чан Кайшъ, която се бори с японската агресия, като я снабдява с финанси, оръжие и военни специалисти.

По-късно обаче пътищата на двете страни нееднократно се разминават. СССР застава на страната на идеологически близките им комунисти на Мао Дзъдун, а вчерашните приятели се превръщат в противници.

През 1949 г. последователите на Чан Кайшъ са прогонени от Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) от континента на остров Тайван, но не се примиряват с поражението си. След като си осигуряват подкрепа от американските си съюзници, гоминдановците се опитват да проведат морска блокада на Китайската народна република и задържат чуждестранни товарни кораби, тръгнали към комунистите. След като конфискуват товарите, те обикновено ги пускат.

Чан Кайши се страхува да пипа единствено съветските кораби. Но този страх отминава през пролетта на 1953 г., заедно със смъртта на "всесилния вожд" Сталин и започващата борба за власт в СССР.

Залавянето

Кадър от филма "ЧП - чрезвычайное происшествие" (ИП - извънредно произшесвие)

Виктор Ивченко/Киностудио "М. Горки", Киностудио "Довженко", 1958

Съветският танкер "Туапсе" тръгва от Одеса през май 1954 г. и пътува към Шанхай с десетки хиляди тонове авиационен керосин, предназначен за ВВС на НОАК. Съвсем близо до крайната точка на плаването, той е прихванат от тайвански есминци.

Офицерът Цуй Чанлин участва в операцията по залавянето и след известно време бяга в континентален Китай. "Неволно се запитах как командването на Чан Кайшъ се е решило на подобна дързост", разказва той по време на разпита. "Скоро получих изчерпателен отговор на този въпрос от капитана. Това се случи, когато рано на 23 юни видяхме 'Таупсе' и тръгнахме към него. В онзи момент аз стоях на капитанския мостик и видях в далечината с бинокъл силуетите на още два кораба, за което веднага докладвах на капитана. Той каза, че тези кораби са на американския военен флот. Те, каза капитанът, са срещнали танкера 'Туапсе' в пролива Уашъ и го съпроводили до предварително определеното място на залавяне, като съобщили координатите на съветския кораб на гоминданското командване".

Китайските кораби произвеждат няколко предупредителни изстрела, като настояват танкерът да спре. На борда има въоръжен десант, който взема кораба под свой контрол. От кораба успяват да изпратят у дома само едно съобщение за залавянето.

"Туапсе" е отведен до тайванското пристанище Гаосюн. Там, според свидетелствата на Цуй Чанлин, на борда се качват няколко американски военни съветници в цивилни дрехи, които изземат цялата документация и щателно оглеждат танкера.

Скандалът

Съветският съюз незабавно реагира на инцидента. Москва не признава тайванското правителство и изпраща протестна нота директно до САЩ.

"Абсолютно очевидно е, че залавянето на съветския танкер от военен кораб във води, контролирани от ВМФ на САЩ, може да се случи единствено от военноморските сили на САЩ. Съветското правителство очаква правителството на САЩ във връзка с това нападение над съветски търговски кораб в открито море да предприеме мерки за незабавното връщане на кораба, неговия товар и екипаж", се посочва в нотата, чийто текст е публикуван от в. "Правда" на 25 юни.

Тъй като Чан Кайшъ продължава да държи кораба и екипажа му, Съветският съюз и някои държави от соцлагера засилват дипломатическия натиск, включително в рамките на ООН. Дори приятелските на американците държави Австралия и Нова Зеландия негласно изразяват загриженост, че инцидентът може да даде на СССР предлог да засили действията на флота си в западната част на Тихия океан.

Съдбата на екипажа

Кадър от филма "ЧП - чрезвычайное происшествие" (ИП - извънредно произшесвие)

Sputnik

Американските и тайванските спецслужби обаче не бързат да изпълнят исканията на Москва. Те имат свои собствени планове за съветските моряци.

49-те членове на екипажа са разделени на групи от по 10-15 души, които моментално са изолирани една от друга. Всеки ден те са обект на психологическа обработка, като ги принуждават да подадат молба за политическо убежище в САЩ. Целта е да се нанесе удар по имиджа на Съветския съюз, като се покаже, че хората бягат оттам при всеки удобен случай.

Моряците получават статут на военнопленници - хранят ги на дажби, бият ги или пък се опитват да ги подкупят, като им обещават охолен живот на Запад. В един момент дори им казват, че предстои Трета световна война и ако не сменят родината си, просто ще ги разстрелят.

Едва след години Съветският съюз, с посредничеството на французите, успява да освободи 29 членове на екипажа, включително капитана на танкера Виталий Калинин. Независимо от натиска, те категорично отказват да подписват каквито и да било документи.

Освободените моряци са посрещнати в родината като герои. Изплащат им компенсации за престоя им в плен, връчени са им награди и са им осигурени добри длъжности във флота. "Имаше момент, в които изобщо не се надявахме, че ще се върнем. Най-много се страхувахме да не умрем от гладна смърт: всички бяха толкова изтощени, че приличахме на живи скелети", спомня си Юрий Борискин.

Съдбата на 20 души, които все пак подписват молба за убежище, е по-печална. Девет то тях са откарани в САЩ, където двама дори правят критични изказвания към съветския строй по радиото. Петима скоро решават да се върнат у дома и през април 1956 г. бягат в съветското посолство. Там са посрещнати сдържано - държат ги под контрол и вече не ги пускат да излизат в чужбина. Николай Ваганов, който е един от хората, изказали се по радиото, е арестуван (е, не веднага, а през 1963 г.) и осъден за предателство към родината, като го изпращат в затвора за 10 години.

Четирима от останалите в САЩ са задочно осъдени на смърт в Съветския съюз. Един от тях - Михаил Иванков-Николов, скоро полудява и през 1959 г. американците сами го предават на съветската страна. Не е разстрелян, а е настанен в психиатрична клиника, където прекарва 20 години.

Още четирима моряци, подписали молбата за убежище, успяват да напуснат Тайван през 1957 г. и заминават за Латинска Америка, а оттам се връщат в СССР. Първоначално специално за тях е устроена голяма пресконференция, но след това ги осъждат за измяна на родината на до 15 години затвор.

От останалите на острова, двама моряци умират, а друг се самоубива. Четирима души отказват да подпишат молба за убежище в САЩ и са пратени в местен затвор. След като са освободени, живеят в село на брега на морето под надзора на тайванската полиция. Чак след 34 години, през 1988 г., съветският консул в Сингапур успява да ги върне у дома.

Танкерът "Туапсе" така и не вижда родни брегове. След като служи в състава на военноморския флот на Китайската република под името "Куайдзъ", той е изпратен в пристанището Гасюн, където се намира и до днес.

А имате ли представа защо в Ухан има паметник на съветските летци?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.