Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Главното, което обединява всички руски народни детски играчки, е простотата и евтината направа. Родителите са правели тези играчки от подръчни материали за децата си, когато са имали свободно време след тежката работа. А техниките на изработката са се предавали от поколение на поколение и са били усъвършенствани с векове. На практика всеки баща е можел да издялка от дърво на сина си конче, а на дъщеря си – кукла, която след това тя е пременявала с дрешки от изостанали парчета плат.
В селската къща е имало малко играчки и затова са ги пазели. Пък и времето за игри на селските деца е било по-ценно, защото от 5-6 годинки те са започвали да участват в къщната работа, най-вече да се грижат за по-малките братчета и сестрички. И тъкмо на около пет години децата сами са се научавали да правят най-прости играчки за по-малките.
На руските кукли никога не са рисували лице и очи. Галина Дайн, която е изследвала тази тема, пише, че "липсата на лице на народната парцалена кукла е явна следа от анимистичното мирозрение на славяните. Куклата без лице се е възприемала като неодушевен предмет, в който не могат да се вселят зли сили". Куклите получават лице едва в края на XIX век под въздействието на западната градска играчка. Затова пък руснаците са били достатъчно изобретателни при създаването на различни видове кукли.
Според древни обичаи, щом жената разбирала, че ще има дете, тя започвала да майстори парцалена кукла. Тя се е правела без игли, само с ръце, защото металът се е смятал за "опасен" елемент. Куклата е можела да бъде само парцалена или напълнена със зърно, сено или вълна. Още преди раждането куклата била слагана в приготвена люлка, а след раждането на младенеца, това е била първата му играчка пазителка.
Такава кукла е можела да бъде преповивана, гиздена и приспивана. Естествено с времето куклата се е раздърпвала и изцапвала. Не е било трудно да се развърже, да се изпере и да се направи отново, а децата постепенно са се учели сами да правят това. Разновидност на парцалената кукла е куклата-гушкалка (на руски кукла-няжашка от думата нежить - гушкам), направена от чисти парцалчета, така че детенцето да може да я целува без заплаха за здравето му.
Куклите-стригушки са се правели от слама, често буквално на полето, за да се успокои или разсее малкото. Родителите са били принудени да вземат със себе си малките деца, за които не е имало кой да се грижи, докато цялото семейство е на полето. У дома с куклата децата са можели да играят по-весело – пременена с рокля от парцали и изрязана отдолу, тази сламена топчица е можела да седи на масата или на пода, а от вибрациите – тропане или почукване - стригушката е "танцувала". Правилно направеното изрязване на сламата в долния край на куклата – в полукръг – е позволявало на куклата, без да пада, с малки "стъпки" да се мести по масата, а танцът никога не е бил един и същ! А като се съберат заедно няколко стригушки, е можело да се направи цял руски танц.
По-големите стригушки са слагали между рамките на прозорците през зимата, защото сламата е попивала добре влагата и рамките не са се раздували при затоплянето, когато скрежът от стъклата се е стичал. Такива големи стригушки са стигали до децата само след сезона на "службата" между черчеветата.
Кубарът е прост пумпал, но според руската традиция са му връзвали кожено камшиче, което прави играта с пумпала много по-увлекателна. Кубарът се е издялвал от цилиндър с диаметър от 4 до 8 сантиметра и височина от 5 до 11 сантиметра. Играчката е била толкова популярна в Рус, че се открива в най-различни археологични слоеве, като се започне от X век. На кубар са играели и Вещият Олег, и княз Игор, и Владимир Прекрасното Слънчице. Може да се твърди, че игрите с кубар са били едни от най-разпространените сред древните руснаци.
Кубарът се завърта с ръце, а след това се ускорява с ударите на камшичето и започва да подскача и да се върти още по-бързо. Игрите с кубар са многобройни. Най-весело се играе с него през зимата – на леда върху замръзналата река се обозначавало игрално поле и двама се редували да удрят кубара, като се опитват да го изкарат от полето на страната на съперника. Майсторите на играта с кубар са можели да го прекарат по "маршрут" с препятствия или да го накарат да направи салто във въздуха. А и изразът "да се стрелнеш като кубар", разбира се, идва от името на тази играчка.
Руските кинетични играчки или играчки с "движение", както са казвали в стари времена, вече са изисквали специални умения по резбоване на дърво и прилагане на пропорции. Правели са ги задруги на майстори на играчки. Имало е много задруги и всяка със своя стил и традиции, но безспорно най-известното място, където професионално са изработвали дървени играчки, включително и кинетични, стават околностите на Сергиев Посад (през XIX в. Богородск). Занаятът започва да се развива активно тук от началото на XIX век, но го е имало от незапомнени времена. Според предание самият свети Сергий Радонежки обичал да майстори дървени играчки и да ги подарява на дечица.
Сергиевските резбари са били толкова изкусни, че са могли от дърво да направят имитация на порцеланова статуетка. Играчките са били изработвани от меки видове дървета – липа и трепетлика, от които са правели църковна дървена мебел, иконостаси и декор. А местните майстори са имали многовековен опит в това.
Център на производство на играчки "с движение" е било село Богородское, на 30 километра от Сергиев Посад, където са дялкали играчки буквално във всеки дом. За разлика от играчките на мнозинството други задруги, богородските не са били оцветявани – основният им замисъл е бил в движението. Да видим най-известните "модели". Преди всичко това е "Мъж и мечка", които се редуват да удрят по наковалня, ако се мести правоъгълната подставка.
Имало е и множество играчки с окачена на конец дървена тежест, а при въртенето ѝ наредените в кръг птици започват да кълват зърно, косачите – да косят трева и т.н. А най-обикновената играчка с "движение" е заек или войник с барабан.
Най-известната играчка, издаваща звук, е глинен славей, в който са наливали вода. Птичката е била направена така, че като се духне в опашката ѝ, могат да се чуят трели "на славей".
Изкуствоведът Елена Ковичева пише: "Всякакво подсвирване, което напомня на птиче песнопение, според нашите предци е гонело злите сили". Във Вятска губерния дори е имало пролетен празник наречен Свирня (Свистунья или Свистопляска), на който децата са надували глинените славеи дни наред, като са викали пролетта и са гонели бесовете. Пак същата функция са изпълнявали множество разновидности на кречеталата и дрънкалките.
Имало е разбира се, и разнообразни глинени свирки във формата на зверове и хора, които са били на принципа на окарината. И до ден днешен се пазят традициите на глинените играчки на димковската задруга (Вятска губерния), хлудневската (Калужска губерния) и абашевската (Пензенска губерния). Да отбележим, че абашевските играчки са пренесли през вековете дървените образи на приказни зверове, които напомнят първобитното изкуство.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
