Кое e родното място на най-известната съветска бира?

Legion Media
Днес много заводи в Русия и в чужбина варят съветското пиво "Жигульовское".  Къде обаче е родината на оригинала?

В бара-магазин към Жигульовския пивоварен завод в града на Волга Самара по всяко време е много оживено: в очакване на новата партида хората пийват няколко халби вътре в заведението или направо до прозореца, където подават пенливата напитка. До магазина бирата стига по подземен тръбопровод и местните жители казват, че нейният вкус не може да се сравни с вкуса на пивото, което се продава в обикновения магазин. Причината е, че истинското "Жигульовское" не може да се съхранява повече от два-три дни. 

Въпреки голямата опашка обслужването в пивоварната е бързо: подаваш бутилката си без капачка, пълнят я от маркуча, бързо слагаш запушалката, така че да не излезе пяната, а продавачът вече налива на следващия купувач. 

"Особеното е, че тази бира е от бъчви, а не кегове, затова се пие леко в горещините", казва жителят на Самара Егор Самсонов. "Спомням си, че като студенти ходехме пеша до вкъщи, за да спестим за още един литър бира тук. А през лятото, когато имаше много хора, тук докарваха още една цистерна и наливаха бира направо от маркуча". 

"Жигульовское" е един от най-известните видове пиво в Русия, родено на бреговете на Волга още през XIX в. и придобило невероятна популярност именно през съветските години. Австриецът Алфред фон Вокано основава завода през 1881 година, а Самара избира заради чистите води на река Волга и удобната транспортна връзка. 

"Венское" е най-популярният вид пиво, което Вокано нарича в чест на своята родина (от Вена както на руски се произнася името на австрийската столица). Самарска бира с това име се е продавала не само в Русия, но и в европейски пъбове. Заводът е имал мрежа от собствени складове от Варшава до Владивосток.

Първата световна война нанася сериозен удар по руската пивоварна промишленост: с императорски указ се въвежда сух режим в страната, а самият Вокано е изселен от Самара по подозрение в шпионаж. След революцията от 1917-а заедно със семейството той заминава за Австрия. По това време заводът вече е национализиран, но не работи. През 1920-те неговите синове получават разрешение да възстановят завода, но след няколко години те също са принудени да напуснат страната, а заводът става изцяло държавен и оттогава преживява не едно и две преобразования.

През 1934 г. заводът е посетен от тогавашния народен комисар на хранителната промишленост Анастас Микоян, който оценява високо вкуса на произвежданото пиво, но е разгневен от "буржоазното" му име. Така "Венское" става "Жигульовское" по името на Жигульовските планини, които се намират на другия бряг на Волга. Освен тази марка бира заводът произвежда и други видове, но те не са били толкова популярни.

Като всеки друг продукт, пивото "Жигульовское" е имало свой държавен стандарт, разработен от специалисти. Това е било светло пиво-лагер с не повече от 2,8% алкохол и плътност на началния бирен мъст не по-малко от 11%. Държавният стандарт е регламентирал също и видовете суровина и времето за ферментация. Според тези стандарти бирата се вари в над 700 съветски завода! 

Защо толкова много? Причината е, че съветското пиво се продава "живо" и се е съхранява за не повече от седмица, а най-често се продава бирата, която правят в близкия завод. Купуват я и в лавката, за да си я вземат за вкъщи, а също и в магазина в обикновена стъклена бутилка, която след това можеш да върнеш.

Не е учудващо, че в много съветски градове има бирени ресторанти "Жигули". Барът с това име в Москва е сред едни от най-евтините заведения на Арбат (преди няколко години дори Владимир Путин го е посещавал), а в Ленинград (сега Санкт Петербург) сред посетителите има и театрална публика, макар че барът има репутация на "буйно" заведение. 

Днес "Жигульовское" пиво се прави на няколко десетки завода в Русия и в бивши съветски републики, но тези напитки вече се отличават силно и по вкус, и по градус, и по начин на производство.

Жителите на Самара казват, че вкусът на "Жигульовское", което пиеш току-що пристигнало от завода, дълги години не се е променил, но извън пределите на областта да намериш такава бира на практика е нереалистично, защото то не може да се съхранява дълго време. И днес хората се редят на опашка за "Жигульовское", защото то е станало местен специалитет. 

Отговаряме на популярния въпрос: Смята ли се бирата за безалкохолна напитка в Русия преди 2011 година?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"