Най-добрият съветски пълководец от Втората световна война

Маршал Жуков, четири пъти Герой на Съветския съюз, е "архитектът" на ключови победи на Червената армия срещу нацистите по време на Втората световна война. Той винаги е изпращан на най-опасните участъци от съветско-германския фронт.

Той става един от главните виновници за триумфа на Съветския съюз над нацистка Германия. Маршал Георгий Константинович Жуков участва в разработката на най-важните стратегически операции на Червената армия през Втората световна война. Именно за него войниците казват: "Там където е Жуков, там е Победата".

Георгий Жуков започва бойния си път от полесраженията през Първата световна война, през която той стига до командир на ескадрон и е награден с два Георгиевски кръста. След като се присъединява към болшевиките след Революцията от 1917-а, той участва в гражданската война. Дебютът му като голям военачалник идва доста по-късно – през лятото на 1939 г. на река Халхин Гол в боевете срещу императорската армия на Япония.

Георгий Жуков, 1923

Жуков оглавява 1-а армейска група, която с много усилия задържа японците, нахлули на територията на Монголия съюзничка на СССР и на практика превръща поражението в победа. Той не само отблъсква подготвяния удар на противника в тила на своите войски, но и успява да го обкръжи и разгроми. "За всичките ни войски, командири на съединения, командири на части и лично за мен сраженията при Халхин Гол са голяма школа за боен опит", докладва Георгий Константинович на Сталин: "Мисля, че и японската страна сега ще направи за себе си по-правилни изводи за силата и способността на Червената армия". Той не греши – след сражението Япония става много по-внимателна в агресивните си планова към Съветския съюз.

Георгий Жуков (втори вдясно) и маршалът на Монголската народна армия Чойбалсан на битката при Халхин Гол

"В моите представи Георгий Константинович Жуков си остава човек със силна воля и решителност, богато надарен с всички качества, необходими на военачалника", казва за генерала друг прославен съветски пълководец  Константин Рокосовски. Жуков никога не се страхува да действа смело и решително, умее правилно да оценява сложна стратегическа обстановка, да прилага верни решения при критични и бързо променящи се обстоятелства. Той е един от първите съветски военачалници, осъзнали каква важна роля изпълняват механизираните средства в съвременната война и се научава ефективно да ги използва.   

Константин Рокосовски и Георгий Жуков

С нахлуването на германците в Съветския съюз става изключително търсен. Той не само е несменяем член на ставката на Върховното главнокомандване и заместник на върховния главнокомандващ Йосиф Сталин, но освен това в различни периоди командва войските на пет фронта. Изпращат Георгий Константинович на най-опасните точки на ударите на противника.

Командващият Киевският военен окръг, генерал на армията Георгий Жуков и дивизионният комисар Миронов

През септември 1941 г. Георгий Жуков пристига в Ленинград, който по това време е на ръба на катастрофата. По негова заповед за самоволно отстъпление и изоставяне на линията на отбраната около града командирите и войниците подлежат на незабавен разстрел. "Един паникьор можеше да погуби цяло подразделение, заради един страхливец немалки загуби търпяха отделения и взводове. Всичко това преживяхме при боевете за Ленинград. Затова уверено заявявам, че заповедите на Жуков ни помогнаха да победим врага", спомня си участникът в отбраната на града П. Мушчаков. В крайна сметка, след като мобилизира всички мизерни ресурси на града, генералът стабилизира фронта и не допуска противникът да превземе града и да съедини германска и финската армия. 

Георгий Жуков на полеви учения

През октомври Жуков е прехвърлен в Москва, по чието направление стремително се разгръща германската операция "Тайфун". Под негово командване войските на Западния фронт отблъскват главните удари на противника, изтощават и обезкървяват германците. На 5 декември започва мащабно контранастъпление на Червената армия, в чието разработване Георгий Константинович активно участва. В резултат Вермахтът е отблъснат на 100-250 км от столицата. "За периода на изключително ожесточените сражения... лично на мен ми се случваше да спя не повече от два часа на ден и то на пресекулки...  спомня си Жуков.  Когато кризата в сраженията за Москва отмина, толкова дълбоко заспах, че дълго време не могли да ме събудят. Тогава два пъти Сталин звънял по телефона. Отговаряли: 'Жуков спи и не можем да го събудим'. Върховният казал: 'Не го будете, докато сам не се събуди'". 

Йосиф Сталин и Георгий Жуков на трибуната на Мавзолея. Парад на победата

През постсъветския период се разпространява версията, че Георгий Жуков е бил истински "касапин" и "бракониер на руския народ", който не жали войниците и залива противника с трупове. "Той се откроява с малките загуби  отговаря на тази версия историкът Алексей Исаев. Ако се разглежда относително числеността на фронта, то загубите в процентно отношение при него са стабилно по-ниски, отколкото при другите военачалници, при Конев, при Малиновски. Затова му поверяваха фронт с численост милион души, знаеха, че той ще може да се справи с този фронт и ще понесе умерени загуби, защото наистина е професионалист от височайша класа". 

Маршал Георгий Жуков (1896-1974), командващ съветските войски на Първия белоруски фронт, на своя полеви команден пункт

Генералът има и големи неуспехи и сред тях е командваната от него Втора Ржевско-Съчевска операция, известна още като операция "Марс". Тя започва на 25 ноември 1942 година, само седмица след началото на настъплението на съветските войски край Сталинград. "Марс" се проваля, но изиграва и положителна роля. Обезкървената група от армии "Център" така и не успява да прати резерви в помощ на обкръжената в Сталинград 6-а армия на Фридрих Паулус.

По време на настъплението край Ржев. Северозападен фронт, 1942 г.

Жуков става "архитект" на победата на Червената армия при Курската дъга през лятото на 1943-а, след която германците окончателно губят инициативата във войната срещу СССР. Именно той предлага на ставката на Върховното главнокомандване да не предприема широкомащабно настъпление, а да действа отбранително. "По-добре ще бъде, ако изтощим противника с нашата отбрана, ще неутрализираме танковете му, а след това, като включим свежите резерви, с преминаване към общо настъпление, окончателно ще унищожим основната групировка на противника", се посочва в неговия доклад от 8 април. Планът му е осъществен бляскаво през юли-август.

След като през 1943-а Георгий Константинович Жуков става маршал на Съветския съюз, той провежда широкомащабни настъпателни акции, които буквално поразяват и зашеметяват противника. Генерал Фридрих Вилхелм фон Мелентин пише за Висло-Одерската операция, при която 1-ви Белоруски фронт на Жуков разгромява 35 германски дивизии и излиза на подстъпите към Берлин, следното: "Руското настъпление отвъд Висла се развиваше с невиждана сила и стремителност, невъзможно е да се опише всичко, което стана между Висла и Одер през първите месеци на 1945 година. Това беше трагедия от невиждан мащаб... Европа не бе виждала нищо подобно от времето на гибелта на Римската империя". 

Заместник върховният главнокомандващ на Червената армия, маршал Г. Жуков, командирът на 21-ва армейска група, фелдмаршал сър Бърнард Монтгомъри, маршал Константин Рокосовски и генерал Соколовски от Червената армия пред Бранденбургската врата

Не е учудващо, че Сталин поверява на Жуков превземането на столицата на Третия райх, а след това му възлага да приема Парада на парабадата на Червения площад в Москва на 24 юни. Въпреки че през следвоенното време Георгий Константинович не веднъж се оказва в немилост заради конфликти с "бащата на народите" Сталин и Никита Хрушчов, който го сменя на поста ръководител на държавата, Жуков винаги е имал любовта на народа, който го нарича "Маршала на Победата". Той пише в мемоарите си: "За мен главното бе да служа на Родината, на своя народ. И с чиста съвест мога да кажа: направих всичко, за да изпълня този свой дълг". 

Маршал Георгий Жуков приема Парада на победата

"Черната смърт": как съветскaтa морскa пехота превзема брега на Дунав през 1941?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"