Кога е основана Русия?

Russia Beyond (Снимка: PHAS/Getty Images; Държавен архив на древните актове)
Не че някога е имало време, когато група хора се събрали и решили да сложат начало на руската държава. Имало е обаче време, място и конкретен човек, който търпеливо и последователно поставя основите ѝ.

Има повече от един отговор на въпроса: "Кога е основана Русия?", защото в историята съществуват, така да се каже, няколко различни руски държави.

"Росите" и първото споменаване на Русия

Първата дата е 862 г., когато Рюрик (и вероятно братята му или съветници Трувор и Синей) е повикан от народа на Новгород да управлява техните земи и да ги закриля от враговете. Историците проследяват историята на династията Рюриковичи от тази времева точка.

Чуждите хроники обаче споменават народите, живеещи северно от Черно море, като "Роси" (росы) още преди 862 година. В Бертинските летописи, които покриват период от 830 до 882 г., пише за "народа на Рос" и техния цар още преди 839 година. След това през ХХ в. византийският император Константин VII Флавий Багренородни (905-959) споменава, че печенегите (номадски народ северно от Черно море) воюват с Росия и атакуват столицата ѝ Киев.

Константин VII Багренородни

Така че първото споменаване на "росите" и техните земи, се отнася за Киевска Рус, недобре организирана държава със столица в Киев, която съществува от IX до XIII в., като по-късно се разпада при нападенията на монголо-татарите, които нахлуват в киевските земи през XIII век. Монголо-татарското нашествие в крайна сметка принуждава руските князе да обединят силите си в северозиточните земи на Централна Русия.

Появата на Москва

През XIII в. Даниил Александрович (1261-1303) – от династията Рюриковичи, става първият московски княз. От този момент, и особено при управлението на сина на Даниил – Иван Калита (1288-1341), Москва се превръща в най-важният град в Североизточна Русия.

Св. кн. Даниил Александрович. 1672-1673 г.

Москва повежда борбата на руските князе срещу монголо-татарската държава Златната орда в Куликовската битка (1380), спечелена от московския княз Дмитрий Донской (1350-1389). Това е и първата голяма победа на руските князе срещу монголо-татарите, начело с Москва. Историците са съгласни, че борбата срещу Златната орда е една от главните причини за обединяването на руските земи под властта на Москва и създаването на Московското царство.

Иван III, основателят на Московската държава

До средата на XV в., Москва е толкова силна, че успява да събере руските князе и техните сили в една армия, която успешно се изправя срещу Златната орда в битка, известна като Голямата стойка на река Угра. Начело на силите на Москва е Великият московски княз Иван III (1440-1505), който носи титлата "Государ (господар) на цяла Русия".

Иван III

Иван III е този, който финализира формирането на Московската държава с няколко големи реформи. По време на неговото управление Московският Кремъл, който познаваме днес, е построен от италиански архитекти, включително и храмът "Успение Богородично", най-голямата и богато декорирана църква в руските земи за времето си. През 1497 г. – отново при управлението на Иван III, е въведен и съдебният кодекс – Съдебник. Така се създава единна правова среда за гражданите на Московската държава, а на държавния герб се появява двуглав орел (на Големия печат на Москва от 1497 г.).

Държавен печат на Иван III. 1497 г.

Иван III е и първият московски владетел, който използва титлата "цар" в дипломатическата си кореспондендция – титла, която по-рано се използва от руснаците по отношение на хановете от Златната орда. Така че прилагането ѝ спрямо Великия княз на Москва финализира появата на независимата Московска държава на политическата карта на Европа.

През 1547 г., когато Иван Грозни (1530-1584) е коронован за цар, официалната му титла включва и "Цар на цяла Русия" – така че можем да кажем, че Русия е независима държава, формирана при управлението на Иван III, която се превръща в царство под властта на внука му Иван IV Грозни.

А знаете ли какво символизират цветовете на руския флаг?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"