В СССР има един много популярен израз: "Хамбарите на Родината" ("Закрома родины" на руски).
Бувално "закром" на руски означава оградено място, където хората държат зърно и брашно – място за съхранение на реколтата. В метафоричен смисъл фразата се използва в СССР, за да се обозначи богатството на родината, което, по онова време на нестабилни хранителни доставки, често означава стратегическите хранителни резерви на страната.
Тъй като зърното е може би най-важният хранителен продукт, властите строят гигантски съоръжения, където да съхраняват стратегически резерви от ценната пшеница. Някои от т.нар. "зърнени елеватори", построени в СССР, са оцелели и до днес.
Един от най-впечатляващите зърнени елеватори, които Русия е наследила от СССР, е построен в гр. Ярославъл през 1938 година. Наречен е "Елеватор на Зърнена база №61", но в колективното съзнание на съветския народ той е просто една от съставните части на "хамбарите на Родината".
Гигантското и сложно съоръжение включва шест 30-метрови бетонни елеватора.
За страната, която скоро ще бъде въвлечена в най-унищожителния конфликт в историята на човечеството, този стратегически резерв от зърно ще се окаже безценен ресурс за осигуряване на хранителните доставки на фронта.
Като се има предвид стратегическата важност на обектите и високите залози, елеваторите са и съоръжения с високо ниво на сигурност. Те се патрулират от паравоенни охранители и неоторизирани лица нямат право да влизат на територията им. Често самото съществуване на тези обекти и точното им местоположение са класифицирана информация.
Първоначално зърното се доставя на място с влак и жп линии, които стигат директно до елеваторите. В края на войната новите доставки идват със шлепове. Процесът по товаренето и разтоварването на зърното в този обект в Ярославъл е механизиран.
С разпадането на СССР през 1991 г. зърнените елеватори, включително гигантският обект в Ярославъл, не са сред основните приоритети на новото правителство. Без нужната поддръжка и финансиране елеваторите западат.
Според една от градските легенди малцината злощастни посетители, дръзнали да разгледат сградата отвътре, са изчезнали завинаги. Въпреки че не е ясно дали в тази легенда изобщо има доза истина, мястото е достатъчно зловещо, за да бъде избягвано от туристите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си