Десет изненадващи факта за спорта в СССР  

1. Публична поява на комунистическия флаг в Европа

Съветски футболисти в Париж, 1926 г.

Свободни източници

Символиката и химните на социалистическите страни не са били приветствани на международни съревнования в Европа: например било е забранено да се показва червеният флаг на СССР, както и да се изпълнява съветският "Интернационал". Футболистите на съветския национален отбор намират хитро решение, за да излязат от ситуацията по време на международния турнир през 1932 г. за страните от Балтика, Скандинавия и Германия. Капитанът на отбора Артьомиев прекарва през митницата знамето като го омотава около тялото си. Отборът излиза на стадиона като носи над себе си огромното платнище.

2. Първият радиорепортаж за спорта в СССР

Вадим Синявски

Свободни източници

Разпространението на радио върви ръка за ръка с популяризацията на спорта. На 26 май 1929 г. футболният мач между националния отбор на Украйна и на Москва за първи път в историята е коментиран по радиото от 22-годишния Вадим Синявски. По-късно той става легендарен коментатор, един от първите спортни журналисти в СССР. Един любопитен факт - един от най-силните таланти на Синявски е неговият идеален слух, след като преди да стане инструктор по предаване на спортни събития той работи като пианист в московски кинотеатри.

3. Футболният мач на Червения площад

Свободни източници

През 1936 г. е организиран футболен мач на... Червения площад. Главен зрител на мача става Йосиф Сталин, голям фен на този вид спорт. Срещата е планирана като финал на мащабен физкултурен парад. На полето играе основният състав на "Спартак" и неговия екип-дубльор. За мача на площада е постлан гигантски зелен килим с площ 9000 кв. м, в чието ушиване участват 300 души. Играта, между другото, преминава по предварително написан сценарий – Сталин вижда каквито си иска голове.

4. Нормите на ГТО като знак за качество на спортсмена

Н. Кубеев/МАММ/МДФ

През 1932 г. в страната започва прилагането на масовия проект в областта на физическата култура, който определя новата концепция за живота на съветския човек, с абревиатура ГТО (Готов за труд и отбрана). Според плана всеки съветски човек трябва да бяга добре, да скача, да стреля, да хвърля, да плува, да прави лицеви опори и т.н. Степента на неговата подготовка се е определяла от нормите на ГТО, а успехът - отличаван със значка. Проектът се прилага чак до разпадането на СССР. 

5. Призът за шампионата по футбол е бил ваза

Тренцорът на отбор "Арарат" Никита Симонян

Александър Абаза/МАММ/МДФ

Дълго време съветското ръководство е било против поощряването на спортистите. Считало се е, че медалите и наградите са повеи на буржоазния Запад, които не би трябвало да съществуват в социалистическа страна. С течение на времето тази позиция се променя. Призът на шампионата по футбол е създаден по модел на ръководителя на футболния съвет Алексей Соколов. През 1930-те години той купува ваза с капак в един антикварен магазин в Москва. Бижутери ѝ слагат крачета и поставят по средата герба на СССР, а отгоре – фигурка на футболист. 

6. Съдбата на братя Старостини

Свободни източници

През пролетта на 1942 г. НКВД арестува символа на столичния "Спартак", заслужения майстор на спорта Николай Старостин. По-късно на "Лубянка" са докарани и тримата му братя, които също са били играчи на "Спартак". Следствието по делото продължава над 1,5 години – те са обвинени в опит за убийство на Сталин на парада през 1937 година. Впоследствие обвинението е преквалифицирано във "възхвала на буржоазния спорт и опити в съветския спорт да бъдат прокарани буржоазни нрави". Машината, която била във формата на футболна обувка, видите ли, преминавала на десет метра от Мавзолея и това щяло да позволи на Старостни да извършат терористичен акт. Братята са осъдени на 10 години и са пратени на заточение – всеки на различно място, за да не се срещнат.

7. Спортистите по време на Втората световна война

Свободни източници

Москва остава едно от последните места в Европа, където по време на войната се провежда шампионат по футбол. Въпреки ожесточените стълкновения със силите на врага, спортистите продължават да играят мачове, макар впоследствие шампионатът все пак да е прекратен. На петия ден от войната е сформирана ОМСБОН (съкращение на руски на Отделна мотострелкова бригада със специално предназначение на НКВД), в която влизат различни спортисти - от лекоатлети и стрелци до скиори, боксьори и плувци. Основната задача на ОМСБОН са диверсионни операции на фронта и в тила на врага.

8. "Динамо" във Великобритания

Sputnik

След войната, през есента на 1945 година, съветският отбор "Динамо" поема на турне в различни градове на Великобритания. Официално това спортно мероприятие, чиято задача е да се окаже подкрепа на съюзниците през тежкото следвоенно време, е демонстрация на общите успехи в спорта. Само че съветската делегация предявява на британците редица искания за регламента на приятелските мачове: да се играят мачове само с английски клубове не по-често от веднъж на седмица (предимно в съботите), никакви развлекателни мероприятия, които не са свързани с футбола, загрявания и тренировки преди самия мач (този пункт силно озадачил британците). Съветските футболисти играят четири мача, печелят два от тях, а останалите два са с равен резултат.

9. Главната шахматна държава

Анатолий Гаранин/Sputnik

През 1948 г. Михаил Ботвиник печели световното първенство по шах, което се провежда като турнир и се играе в Хага и в Москва, и става световен шампион по шахмат. След тази победа шахът става държавен спорт, а съветската шахматна школа придобива доминиращо положение в целия свят в продължение на десетилетия: любители и професионалисти подробно анализират схеми и мачове на съветските гросмайстори Ботвиник, Михаил Тал, Тигран Петросян, Борис Спаски, а по-късно на Анатолий Карпов и Гари Каспаров.

10. Главният стадион на съветския спорт

Иван Шагин/Sputnik

Един от първите и най-мащабни стадиона в страната става арената на ведомственото спортно сдружение "Динамо". Това е първият и успешен опит да се създаде съоръжение от железобетон от такъв мащаб: стадионът има места за 25 000 зрители. Построен е за рекордно кратък срок – само за година и вече през лятото на 1928-а там е проведена Всесъюзната Спартакиада. Проектът за стадиона е на Дмитрий Йофан и Моисей Гинзбург, но в крайна сметка стадионът е построен по коригирания план на Аркадий Лангман и Лазар Чериковер. 

Russia Beyond благодари на документалния проект на онлайн-киносалона KION "Спортът на XX век" за помощта при подготвянето на материала. 

Разказваме ви още как бивши концлагеристи стават олимпийски шампиони!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.