Дълго време никой не знае коя е Агния Динес. Бъркат не само името ѝ (наричат я ту Агнеса, ту Аглая), мнозина смятат, че името А.П. Динес е мъжко. Толкова нетипична е тази професия за жените в края на XIX век: когато трябва да мъкнеш огромна камера, статив-триножник, тежки кутии със стъклени фотопластини, да не говорим за цялата лаборатория. Нещото, което е особено впечатляващо, е това, че Динес прави всичко това, когато е вече над 50-годишна.
Тя снима панорами на строящите се градове, местни аборигени, руски кораби на фона на живописни хълмове и източна ориенталистика – храмове, китайски дворци, идоли. Географията на снимките ѝ също впечатлява: Динес обикаля целия Далечен изток и много места в Китай, при това със собствени средства и с дарения от покровителите ѝ.
И все пак за живота ѝ и до днес не знаем почти нищо. Според свидетели тя е била жена на служител в пощата, а след смъртта му се увлякла по фотографията. Зимата работила в собственото си фотоателие, а лятото пътешествала с камерата. През 1898 г. снимките ѝ стигат до руската столица, работите ѝ са търсени за изложби в Париж. Оттогава Динес започва да получава държавни поръчки и снима за експедициите на Императорското Руско географско общество в Санкт Петербург. Но с това приключва информацията за нея – няма нито една нейна снимка, не е ясно къде и кога приключва животът ѝ. В наследство от нея ни остават само ярките и фини образи на Изтока.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си