Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Личната охрана на Владимир Ленин изобщо не се справя добре – те позволяват да бъдат извършени няколко опита за покушение над Ленин.
Непосредственият бодигард на Ленин е Степан Гил – шофьор, работил в гаража на императора. Той носи само пистолет, с който да пази живота на лидера на новата държава. Уловката тук обаче е, че самият Ленин ненавижда личната охрана. Гил си спомня: "Владимир Илич категорично отказваше каквато и да било охрана. Той никога не носеше оръжие (освен малък "Браунинг", с който никога не беше стрелял) и ме помоли и аз да не се въоръжавам. Веднъж той видя револвер в кобур на колана ми и каза с обич: 'Защо ти е това, другарю Гил?'. Аз обаче продължих да нося револвера с мен, въпреки че го криех прилежно от Владимир Илич".
Изглежда, Ленин вярва, че в една болшевишка държава, управлявана от народа, той е непобедим, защото никой не би го нападнал. Това обаче не е така.
Степан Гил
Георгий Тер-Ованесов/SputnikПрез декември 1917 г. някой открадва колата на Ленин, докато Гил е отишъл за чаша чай. Автомобилът по-късно е намерен при контрабандисти, опитали се да го изкарат нелегално в чужбина. На 1 януари 1918 г. се случва стрелба по друга кола, в която пътува Ленин. Изстрелите почти уцелват него и сестра му. Те са спасени от Фриц Платен, швейцарски приятел на Ленин, който ги кара да се наведат под седалката.
През август 1918 г. прочутият болшевик Моисей Урицки е убит в Петроград. На същия ден Ленин е нападнат от жена на име Фани Каплан, след като изнася реч в завод в Москва. Степан Гил не успява да забележи или да спре нападателката. Ленин е тежко ранен. Има версии, че тази рана в крайна сметка води до влошаването на здравето му и смъртта му.
Едва след почти смъртоносния опит за убийство е сформиран първият официален охранителен отряд на Ленин, в който има 20 офицери. Ленин обаче продължава да ненавижда тези мерки. Веднъж в резиденцията си в Горки край Москва той е чут да казва: "Революцията се нуждае от всеки войник, а тук 20 здрави мъже се мотаят около моята персона".
През януари 1919 г. Ленин отново е нападнат – този път обаче нападателите са просто група престъпници, не успели да го разпознаят. Гил кара Ленин и сестра му до район Соколники в Москва, за да посетят жената на Ленин Надежда Крупская в болницата. Изведнъж ролс-ройсът е спрян от трима въоръжени мъже. Гил отново е безпомощен. Бандитите измъкват Ленин, сестра му и шофьора от колата, обират ги и офейкват. Лидерът на нападателите е разстрелян при задържането му няколко дни по-късно.
Последният опит е през септември 1919 г., когато терорист хвърля бомба в стаята, където Ленин е на път да изнесе реч. Убити са 12 души, а 55 са ранени, но мишената остава непокътната. След този случай няма други известни опити за покушение. През 1922 г. Ленин се изолира в Горки, след като получава удар, и е охраняван от 20 офицери.
След смъртта на Ленин през 1924 г. охраната на съветския държавен глава е изцяло реформирана. През 1923-1929 г. за сигурността на най-високопоставените болшевики се грижи Политическата дирекция на съветската армия и съветския военноморски флот. От 1929 г., когато Сталин решително взема властта в ръцете си, охраната започва сериозно да се разраства. А през 1934 г. отговорността за защитата на лидера е поверена на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) или вътрешното министерство на Съветския съюз.
Сталин до голяма степен е като Ленин – стар революционер, който в миналото се е занимавал с престъпна дейност. Свикнал е да ходи пеша, предрешен като обикновен минувач, облечен в своя шлифер и шапка с козирка. От Кремъл той често извървява цял километър до сградата на Централния комитет на КПСС или пък до Болшой театър. Охранителите трябва да го следват по време на тези разходки. През 1931 г. охраната на Сталин задържа бивш царски офицер, въоръжен с пистолет. Офицерът се затичва към Сталин на ул. "Илинка" край Кремъл и за малко да извади оръжието си.
След този инцидент съветският премиер Вячеслав Молотов издава заповед към офицерите от сигурността: "На другаря Сталин не бива да му се позволява да се разхожда из Москва". От този момент нататък Сталин и останалата част от охраняваните лица могат да се движат единствено в компанията на собствените си охранители, дори на територията на Кремъл.
Н.С. Власик
Свободни източнициИстинската реформа в личната охрана на Сталин е извършена от Николай Власик, който ръководи личната охрана на Сталин от 1927 година. Когато Власик за първи път пристига в дачата, където живее Сталин, той вижда "пълна бъркотия. Няма пералня, няма прибори, няма персонал… Започнах да пращам хора да се грижат за прането и прибори в дачата и организирах доставките на храна от държавната ферма, разположена до дачата. Изпратих готвач и чистач и създадох директна телефонна връзка с Москва". А през 1930-те готвачите и всички останали служители в дачата на Сталин, както и в резиденциите на останалите високопоставени болшевики, първо преминават обучение като служители на държавна сигурност.
През 1938 г., в навечерието на предстоящата война, Власик още повече подобрява сигурността на Сталин. Власик и четиримата му заместници контролират огромна система за сигурност, която включва охранявани частни курорти на брега на Черно море, частно производство на храни, обучителни центрове за охранителите и т.н. Власик държи особено много на лечението на Сталин, който в онзи момент вече страда от много заболявания, особено в късните му години. Създадена е специална "кремълска" клиника за високопоставени държавни служители, а по-късно е учредена и специална болница.
Михаил Калинин, Йосиф Сталин, Вячеслав Молотов
Фьодор Кислов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ruОтрядът за лична охрана на Сталин се състои от около 200 души, които работят на ротационен принцип. Има около 30-40 телохранители, които работят на смени от по 9-12 души, включително двама шофьори – един главен и един резервен, който следва лидера в ескортиращ автомобил заедно с охраната. Телохранителите нямат право да отправят лични молби към Сталин. Има много слухове за отношението на Сталин към неговата охрана – от твърдения, че изобщо не ги забелязвал, до приказки, че ги е канил да играят шах. Нито един от тях обаче не е документиран официално.
Власик планира и охраната на лидера по време на неговите визити. В кортежа има много еднакви лимузини, които имат различни маршрути, като много малко хора знаят в коя кола точно е Сталин. Освен това най-вероятно са използвани и двойници, дегизирани така че да приличат на Сталин, за да може евентуалните нападатели да бъдат объркани още повече.
Власик прилага и един метод, използван от охраната на руските императори – по време на пътуванията на Сталин от и до дачата му от двете страни на пътя по целия маршрут стоят охранители, чиято задача е да попречат на евентуално нападение. Когато Сталин пътува с влак, преди и след неговия влак пътуват машини, пълни с офицери от сигурността.
Мерките за сигурност, които въвежда Власик, действително се оказват ефективни – докато той е шеф на охраната на Сталин, няма нито един опит за покушение над лидера, поне не е известно да има. През 1952 г. Власик е свален от поста си на началник на охраната на Сталин, след като Лаврентий Берия реорганизира вътрешното министерство. През 1953 г. Сталин умира, след като получава удар и прекарва няколко часа в стаята си, без никой да му помогне.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
