Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Електрификацията на съветска Русия се случва различно от други страни по света. След като вземат властта, болшевиките бързо осъзнават, че освен ако не превърнат изостаналата аграрна държава в индустриална икономика до няколко години, съществуването на съветската държава ще бъде застрашено. Първото нещо, което правят, е да осигурят електричество на национално ниво – далеч не толкова проста задача, имайки предвид размерите на Русия и повсеместната неграмотност. Така че болшевиките решават да го направят чрез пропаганда - и го правят майсторски.
Имплементирането на плана за електрифицирането на Русия, одобрен през 1921 г., не само води до голямо индустриално развитие, но и създава ново "божество", което художниците, писателите, архитектите и киното започват да почитат. Електрификацията има огромно влияние над съветския живот и изкуство.
През декември 1921 г. на 9-тия Всеруски конгрес на съветите е одобрен план на Държавната комисия за електрификация на Русия, който съдържа списък от електрически централи, които да бъдат построени през следващите 10-15 години. Това е рационален, перспективен проект за трансформиране на нацията, който, въпреки че се основава на науката, все пак съдържа и малко ирационалност.
Ранните съветски текстове за електрификацията описват електричеството като вид животворна, франкенщайновска сила, вид мисетриозна енергия. В есе, посветено на конструирането на Щеровската електростанция, пише: "[Електричеството] е мощна невидима сила, която ще тече през вените на страната, по жици, и ще вдъхне живот [на мъртвите въглищни мини].... Посевите ще станат по-високи и по-зелени в резултат на тази сила." Тази концепция за електричеството, като рационална и мистична сила, е важна за ранния съветския период. Тя е продължение на предишни идеи, формирани през XIX в. във философията, литературата и публицистиката.
В края на ХХ в. въпросът "Какво е електричество?" няма определен отговор. През XIX в. електричеството се смята за течност или няколко течности, или движение на частици. Неясната и мистериозна природа на този феномен усложнява разбиранията и схващанията на обикновения човек. Малцина искат да допуснат такава неразбираема сила в домовете си, особено когато се страхуват, че може да е опасна.
Символично, усещането за непозната жизненоважна сила намира израз в измислянето на "феята на електричеството", която често се появява в предреволюционните рекламни материали. Такива образи антропоморфизират тази необяснима сила и я представят по достъпен начин – най-често като оскъдно облечена млада жена с вдигната дясна ръка, държаща нов изкуствен източник на светлина, а в краката ѝ има динамо. Такива изображения циркулират в Европа, Америка и дореволюционна Русия.
Болшевиките възстановяват образа на "феята на електричеството", като превръщат лидера на съветския пролетариат Владимир Илич Ленин в демиург и символ на електрификацията. Електрическата светлина, която сега свети във всеки дом, става позната като "лампата на Илич", което води до просветление (доста буквално) и нов начин на живот за масите.
Изразът "лампата на Илич" започва да циркулира във вестниците след като Ленин посещава през 1920 г. откриването на първата в страната селска електростанция в Кашин, Тверска област, построена по инициатива на местни селяни. По-късно митът за Ленин като носител на светлина се репликира във филми, постери и книги. Ленин не просто пуска светлините, той е идентифициран – също като Христос, със самата светлина. Ленин е електричеството.
Ленин като "проводник на електричество" също може да се види и в детски книжки. Нов визуален език и нови техники за представяне на електричеството се създават не само в детската литература, но и във филмите, постерите, рисунките, скулптурите и архитектурата.
За съветските идеолози и пропагандатори важна част от електрификацията е нейната връзка с централния източник. Захранващата мрежа, която стига до всички отдалечени кътчета на страната, се управлява централно, като свързва всички провинции с центъра. Централизацията е основен елемент във формирането на страната на съветите. Тя е това, което със сигурност прави възможно управлението на цялата икономика от центъра.
И докато видимите резултати от централизацията датират от 1930-те, когато започват да се появяват първите диспечерски пунктове на електропреносната мрежа, самата идея вече циркулира през 1920-те. Тъкмо тогава електрическата мрежа става метафора за разбирането на новото съветско пространство, което е изключително различно от това на царска Русия.
Това противопоставяне се визуализира често, например в киното, където предишното пространство се представя като безформено, разкъсано на различни, несвързани части, докато в новото дори най-отдалеченият ъгъл е свързан с центъра. Електрическата мрежа става инструмент, който позволява на отдалечените селца да се почувстват част от големите градове.
През 1931 г. философът и историк Борис Кузнецов публикува памфлет, озаглавен "Единната високоволтова мрежа на СССР", в който описва защо електропреносната мрежа е толкова важна и защо се съобразява с идеите на диалектическия материализъм и задачите на комунизма и социализма.
Въпреки че много градски апартаменти през 1920-те и 1930-те имат електрическа светлина и уреди, по това време е твърде рано да се говори за масова електрификация, която все още е само план. Електрифицирането на ежедневния живот се промотира като страничен бонус на главната задача на електрическото производство. Същевременно всяко свързано електрическо устройство трябва да спестява керосин, критично гориво за икономиката.
Освен това се смята, че електрификацията ще нанесе съкрушителен удар върху останките от миналото: край с допотопния самовар и котлоните "Примус". Идва времето на чистития и комфортен живот на бъдещето. Едно съветско изобретение, което представя новия рационален начин на живот, е утопичният електрически кукър-будилник. Когато се чуе алармата, нагревателят за вода в кухнята се включва автоматично, така че когато работникът дойде за закуска, да го чакат горещо кафе и варени яйца.
Една от задачите на съветските инженери е да използват електричеството, за да оформят живота на съветските жени, като ги освободят от кухненското робство и осигурят повече време за социална работа. През 1937 г. сп. "Общественица" публикува дълга статия от първо лице за домакиня, която се оплаква от уморителния си живот: готвене, после пране, после чистене, после пак готвене и така всеки ден от седмицата. Тя казва на съпруга си за трудностите, на което той отговаря, че ще се радва да помогне. И така в кухнята се появява електрическа печка и електрически мотор, които драстично подобряват живота на жената. Това е един от първите подходи на научното управление на ежедневния живот в СССР.
Авторът е културолог, кандидат на науките и научен сътрудник постодокторант в Института за хуманитарни историко-теоретични изследвания "А. В. Полетаев" към Националния изследователски университет "Висша школа по икономика".
Основното изложение "Електрификация. 100-годишнина от плана на Държавната комисия по електрификация на Русия (ГОЭЛРО)" ще бъде в Музея на Москва до 24 октомври.
Russia Beyond би искала да благодари на музея за сътрудничеството при подготовката на тази статия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си