Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Нацистки войници се предават в плен, 1941 г.
Владимир Гребнев/TAСС"Ако оцелея, ще мога да разбера какво представляват болшевиките. Може би комунизмът наистина е идеалният изход за хората. Все пак, и ние грешим в много неща", размишлява Хелмут Бон, докато е пленен от съветски войници някъде в Псковска област през февруари 1944 година. Бон прекарва периода между 1944-1947 г. в СССР като военнопленник и по-късно описва преживяванията си в книга, озаглавена "На портите на живота". Но не всички германци, интернирани в СССР, оживяват, за да напишат книга.
7 декември 1943 г., Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин по време на Техеранската конференция
Getty Images"Военнопленниците се разглеждат от СССР не само като източник на работна ръка, но и като ресурс за икономиката на страната – не само по време на войната, но и, най-важното – в следвоенния период", пише историкът Владимир Всеволодов. Колкото и нехуманно да звучи, съветските власти възприемат немските военнопленници като средство за компенсиране на загубите на съветско население.
Сталин посочва броя на затворниците, от които се "нуждае" СССР, на Техеранската конференция през 1943 година. Там той твърди, че Съветският съюз има нужда от "елемент за подмяна" – около 4 милиона немски граждани, които да възстановят разрушените съветски градове и да дадат тласък на индустрията. Тази бройка, отбелязва историкът Елена Шмараева, идва от приблизителния брой съветски войници, загинали и изчезнали безследно към момента, в който се провежда Техеранската конференция – те също са около 4 милиона.
В лагер за военнопленници
Виктор Кинеловский/TAССПрез 1944 г. съветските власти вече са изработили програма за труд за германските военнопленници. "Изтегляне на няколко хиляди работни единици от германската национална икономика годишно трябва неминуемо да има отслабващ ефект върху нейната икономика и военен потенциал", пише външният министър Вячеслав Молотов на Сталин. В действителност, обаче, над 3 милиона съветски граждани са отведени в Германия, за да извършват тежък труд, така че СССР искат да компенсират това – както и а десетките милиони загинали по време на войната.
Главната дирекция за военнопленниците и интернираните в СССР е организиран още преди началото на войната. През 1941 г. в СССР вече има осем трудови лагера за военнопленници, но броят на затворниците нараства бавно: около 10 000 през 1941 и 1942 година. След битката при Сталинград обаче и съветското настъпление в Донска област броят на затворниците се увеличава бързо: повече от 200 000 през 1943 г. и още над 800 000 в края на войната.
Формално, маршрутът на немския военнопленник е следният: от мястото, на което са заловени, ги отвеждат на лагерите за приемане и пренасочване на фронта, откъдето ги транспортират в лагерите из страната. Всъщност, обаче, по време на войната, повечето затворници остават в лагерите на фронтовата линия, които често са просто колиби и изкопи. "Докато пристигнем в лагера, дневната дажба е около литър супа и 300 грама стар хляб. В дните, в които ни караха да сечем дърва за руската полева кухня, ни даваха и малко топъл чай за вечеря. Ние, около дузина затворници, бяхме държани под ключ в кошара за кози, като ни надзираваше младша лейтенантка от Червената армия", пише Хелмут Бон.
През 1946 г. в СССР вече има 240 трудови лагера за военнопленници от различни националности, като в тях живеят милиони затворници. Те обаче не достигат, за да се изпълни желаната цел от 4 милиона, така че СССР започва да интернира затворници от чужбина.
През 1944 г., след като Червената армия навлиза на териториите на Румъния, Югославия, Унгария, България и Чехословакия, съветското министерство на войната издава заповед "да се мобилизират и интернират всички германци, живеещи на територията на тези държави – мъже на възраст от 17 до 45 години, жени от 18 до 30 години, независимо от гражданството им". Историкът Павел Полян пише, че от тези страни за работа в СССР са интернирани над 112 000 души. Мобилизираните хора имат право да вземат със себе си до 200 кг лични вещи.
След войната, както пише Елена Шмараева, над 3,8 милиона немски военнопленници са интернирани в СССР. Около 2,4 милиона от тях са войници и офицери, задържани в лагери за военнопленници, а останалите са основно етнически германци, интернирани от европейски държави. Те са прехвърлени в т.нар. "работнически батальони". С какво се занимават?
Военнопленниците възстановяват заводи, строят язовири, железници, пристанища и т.н. Освен това изграждат и реставрират къщи, включително блокове за работници на вътрешното министерство. Например, стадионът "Динамо" в Москва е построен от немски затворници. Те работят и в завод за стъкло в московското предградие Литкарино. В Красногорск, Московска област, е построена сграда за архиви по проект на немския архитект Пол Шпигел.
Съветските власти подбират квалифицирани специалисти като Шпигел за изпълнение на сложни задачи. Историкът Стефан Карнер пише, че през 1946 г. в различни съветски индустрии вече са назначени над 1600 висококвалифицирани специалисти. "570 инженери, 260 граждански инженери и архитекти, около 220 електроинженери, над 110 лекари по физика, математика и технически науки". Тези хора живеят при по-добри условия от тези в трудовите лагери и "работническите батальони". Те обитават градовете и са настанени в жилища близо до индустриалните обекти или институциите, в които работят. Освен това получават заплати, като половината от тях са в немски марки. Всеки специалист обаче може да бъде върнат обратно в лагер, ако властите останат недоволни от работата му.
Пленени немци край Москва
Анатолий Гаранин/SputnikОбикновените немски работници и бивши войници, които работят по строежите и на други подобни места, също получават заплата, за да могат да се издържат в СССР. Например, бившите наемни войници получават 7 съветски рубли месечно, а бившите висши офицери – от 10 до 30 рубли. Това са много малки суми – бутилка мляко струва 2 рубли, а чифт хубави обувки струват над 150 рубли, така че обикновените военнопленници, които нямат специални умения, оцеляват наистина трудно.
Работните условия в лагерите, естествено, са ужасяващи. "Първо, трябваше да натоварим два вагона с дърва за една работна смяна, а след това нормата беше увеличена на три вагона. Принуждаваха ни да работим по 16 часа на ден – включително в неделя и на празници. Връщахме се в лагера в 9 или 10 ч вечерта, а често и в полунощ. Получавахме супа с вода и заспивахме, за да можем да се събудим в 5 сутринта на другия ден и отново да отидем на работа", пише Елена Шмараева, цитирайки германския военнопленник Райнхолд Браун.
"Стомашният проблем беше най-голям", пише офицер Хайнрих Айхенберг. "Хората продаваха тялото и душата си за чиния супа или къшей хляб. Гладът разваляше хората, покваряваше ги и ги превръщаше в животни. Кражбите на продукти от собствените им другари беше нещо нормално".
Пленените немци се използват за дърводобив, строителство на пътища и железници в отдалечени и труднодостъпни райони, както и за добив на минерали – например, уран, въглища, желязна руда, особено в мините в басейна на р. Дон.
Смъртността сред германците в трудовите лагери е висока. Според съветската статистика от 1945 г. до 1956 г. в затворническите лагери са умрели над 580 000 души, като повече от 356 000 от тях са немци. Почти 70% от смъртните случаи са през зимата на 1945-1946 година. За сравнение, както пише историкът Виктор Земсков, в годините на войната в немски плен са загинали около 1,8 милиона съветски граждани.
Според официалната съветска статистика от 1956 г. след края на Втората световна война са репатрирани 2 милиона германски затворници. При толкова огромни числа, обаче, статистиката не е сигурна. Други източници посочват, че по време на войната са освободени 680 000 затворници, но в тази бройка влизат и затворници от Румъния, Словакия, Унгария и т.н. Съгласно съветската статистика в съветските лагери са умрели 356 678 затворници, като близо 37 000 са осъдени за военни престъпления.
Всъщност, репатрирането започва още през юни 1945 г., когато първите 225 000 "болни и слаби" затворници са пратени обратно у дома. Около 195 000 от тях са германци. През август 1945 г. още 700 000, включително 412 000 германци, са "освободени" от съветски плен. Те нямат право да носят със себе си пари, пише Елена Шмараева, така че се опитват да си купят сладки неща и тютюн със спестените заплати – неща, които биха могли да изтъргуват по пътя към дома. Вилхелм Лоце, който е репатриран през 1949 г., носи със себе си близо 6 кг бисквити и бонбони, 2355 цигари и 600 грама тютюн.
Условието при транспортирането са като в трудовите лагери – последното сбогом на съветската репресивна система. Понякога репатрираните хора не получават храна и вода в продължение на дни, докато се придвижват в ешелони от влакове от континенталната част на Русия. Първото място, където пристигат германските затворници в Европа, е съветския временен лагер във Франкфурт (Одер), където прекарват 2-3 дни, преди да ги разпратят по съответните места. Към 1947 г. 70% от затворниците в този лагер са болни.
Репатрирането на германски военнопленници от СССР приключва официално на 5 май 1950 г. Според агенция ТАСС от 1945 г. са репатрирани общо 1 939 063 немски военнопленници. На практика, обаче, в СССР има още пленени германци – между 10 000 и 20 000, които напускат през 1950-1956 година. "Тази къща е построена от немски военнопленници", казват все още руснаците с уважение за сградите от 1950-те, някои от които наистина са възстановени от германци. Дори в плен, германските работници дават най-доброто от себе си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си