Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В ранното утро на 5 ноември 1952 г. жителите на Северо-Курилск се будят от силни трусове. Часът е четири без две минути сутринта.
Стените на къщите им се пукат и вият, пада мазилка, полилеите тракат, на пода падат посуда, книги, снимки. Изплашени и по пижами, хората скачат от леглата и се скупчват по улиците. Избухване на вулкан? Това може да се очаква: на остров Парамушир в Тихия океан, където се намира Северо-Курилск, има 23 вулкана, а 5 от тях се смятат за действащи. Най-близкият, Ебеков, е само на 7 км и редовно напомня за себе си с изхвърляне на вулканичен газ.
Но вулканите в онази сутрин продължават да спят – не те са виновниците. На града му осават 40 минути живот.
Причината за силните подземни трусове е мощно земетресение в Тихия океан – 8,3 бала по скалата на Рихтер. Епицентърът е под океанското дъно, на дълбочина 30 км, и на 200 км от бреговата линия. Трусовете продължават още половин час и за това време бедствието обхваща 700 км от крайбрежието: от полуостров Кроноцки до северните Курилски острови.
Курилските острови Парамушир
НАСАРазрушенията са забележителни, но не и катастрофални. Няма жертви. По-късно, в рапорта си за произшествието, началникът на Северо-Курилското поделение на полицията П.М. Дерябин ще напише: "По пътя към районното видях пукнатини в земята с ширина от 5 до 20 см. След като пристигнах, видях, че сградата е разцепена на две, а печките бяха натрошени".
В онзи момент осезаемите трусове вече са спрели, а "времето е много тихо". Скоро обаче тишината е нарушена от силен шум и трясък откъм морето – полицейското управление е само на 150 м от него. "Огледахме се и видяхме много висока водна вълна, която настъпва към острова откъм морето. (…) Издадох заповед за стрелба с лично оръжие и викове: 'Идва вода!', като едновременно отстъпвахме към хълмовете", пише Дерябин.
Не всички разбират, че става въпрос за вода. На някои им се струва, че вместо "вода" хората викат "война" и когато вълната удря острова, те решават, че островът е нападнат. Хората бягат. Вълната не е чак толкова висока – малко над метър. Първият прилив залива и разрушава най-близко разположените до водата къщи. След 10-15 минути водата започва да отстъпва и много хора се връщат по домовете си да събират оцелелите вещи. Фатална грешка.
След като отстъпва, океанът връхлита града с второ цунами – 10-метрова вълна с разрушителна сила. Без да срещне особена съпротива по пътя си (първата вълна е помела значителна част от преградите), вълната се движи стремително с огромна скорост навътре в острова.
Освен Северо-Курилск, високата вълна помита и залива Мусел на остров Онекотан (9,5-10 м) и залива Пиратов (10-15 м) и Олга (10-13 м) на Камчатка. Но Северо-Курилск се оказва неговата главна жертва: за няколко минути е разрушен целият град с 6-хилядно население.
Следва трета вълна. По-слаба от втората, тя довършва разрушенията и завлича в морето почти всичко от брега.
"В продължение на 20-30 минути (времето, в което връхлитат двете почти едновременни вълни с огромна сила) в града ехтеше ужасен шум от бушуващата вода и падащите сгради. Къщите и покривите се сгромолясваха като кибритени кутийки и морето ги отнасяше", спомня си началникът на полицията.
След това в дневника си началникът на Камчатската вулканологична станция към Академията на науките на СССР Б.И. Пийп пише: "Оцеля малка част от града, разположена в терасираните райони; запазиха се електрическите и радио станциите. Радиостанцията непрекъснато предаваше SOS сигнал, но някак безсмислено, така че Петропавловск не можа да разбере нищо". По онова време в СССР все още няма служби, които да предупреждават за опасност от цунами.
След катастрофата Пийп обикаля бреговата линия с лодка, за да измери височината на цунамито за специалната комисия. Тук-таме чува трагични истории. "Например двама моряци по бельо прекарват във водата от 5 сутринта до 5 следобед в опит да спасят останките на дома си. Когато ги спасяват, един от тях, след като излиза на брега, пада мъртъв, а другият оцелява. (…). Морето дълго изхвърляше трупове на загинали хора, осейвайки брега с тях".
Самолетът, който долита рано сутринта в Парамушир, установява, че Северо-Курилск е заличен – целият пролив е пълен с останки от къщи, греди и бъчви, за които се държат оцелелите. Веднага е обявена евакуация със самолети и параходи. Според изследователите трагедията в Северо-Курилск е засекретена моментално именно заради евакуацията на граничарите и армейските части, които са в града.
"Правда", печатният орган на Централния комитет на КПСС, не пише и дума за трагедията в Далечния изток – нито на следващия ден, нито след това. Вестник "Известия" също мълчи. Регионалното издание "Камчатская правда", разбирайки, че читателите му са видели последствията от разрушенията със собствените си очи, не излиза на 8, 9 и 10 ноември. На 11 ноември вестникът съобщава новина, но съвсем друга: "Съветският народ с огромен подем и въодушевление отпразнува 35-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция".
Частично данни за трагедията са разсекретени едва в началото на 2000-те години, когато стават достъпни архивите на военно-морското ведомство (документите на министерството на отбраната остават засекретени и до днес). Според тези архивни материали в Северните Курили в резултат на катастрофата са загинали общо 2336 души. Според историците обаче на 5 ноември 1952 г. цунамито е отнело живота на най-малко 8000 души, като близо 2000 от тях са деца и юноши, а в статистиката са попаднали само граждански лица и само тези, чиито тела са открити и разпознати.
От катастрофата има един важен резултат: през 1956 г. в СССР е създадена сеизмична и метеорологична служба, чиито задължения включват засичане на земетресения в океаните и предупреждения за цунами.
Нов Северо-Курилск, на високо, 1954 г.
Семеен архив на Г. И. ДавидкинВ самия Северо-Курилск след цунамито настъпват тежки времена. Много от хората, които са евакуирани, решават никога да не се завърнат, тъй като рибните комбинати и базите, от които се изхранва градът, са пострадали сериозно и са закрити. Съществено намалява и военният контингент. Ситуацията се влошава от факта, че през 1961 г. в крайбрежните води спира миграцията на херинга, което още по-силно удря главния отрасъл на Северо-Курилск.
След цунамито градът отново е построен, но по-близо до хълмовете – върху древна морска тераса на над 20 м надморска височина. Между другото, и това място далеч не е идеално – днес Северо-Курилск е на пътя на калните потоци, които биха тръгнали, ако избухне вулканът Ебеков. Днес тук живеят 2691 души и това е единственото населено място на целия остров.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си