Как болшевиките са изправят срещу бойкот веднага след Революцията

Десет дни след като Революцията избухва в Петроград, служителите и чиновниците от министерството на финансите на Руската империя се събират на протест срещу превземането на властта от болшевиките.

"Решихме да започнем обща стачка и да публикуваме резолюция", пише секретарят на министерството Сергей Белгард. Резолюцията е следната: "Ние, служителите на министерството на финансите, декларираме, че: 1) Не смятаме, че е възможно да се подчиняваме на заповеди от онези, които са превзели властта; 2) Отказваме да влезем в официални отношения с тях; 3) Отсега нататък до налагането на власт, която е национално призната, преустановяваме официалните си дейности, като отговорността за последиците са на превзелите властта".

Сергей Белгард

Архив на НИЦ "Мемориал" (CC BY-SA 3.0)

Когато болшевишкият лидер Вячеслав Менжински, на когото Ленин е наредил да контролира Държавната банка, се появява в министерството на финансите, директорът на отдела за кредити и монетния двор Конрад Замен отказва да се ръкува с Менжински. Менжински казва: "Вече не ви считам за директор на кредитния отдел". Войната започва.

"Опазете националното съкровище от разграбване!"

Юнкер след разгрома на помещения на ЦК и ПК РСДРП в бившия дворец на Кшесинска, 6 юни 1917 г.

Sputnik

Естествено, министерството на финансите не е единствената институция, която протестира срещу болшевишката власт. Два дни след неговата резолюция, на 29 октомври, кадети от няколко военни училища в Петроград се вдигат на бунт срещу болшевиките, който бързо е потушен и завършва със стотици убити и екзекутирани.

Бунтът на кадетите и стачката на държавните служители са вдъхновени от Комитета за спасение на родината и революцията – контрареволюционна организация, учредена от членове на Петроградската дума в нощта срещу 26 октомври, докато болшевиките превземат Зимния дворец. Комитетът обявява болшевиките и тяхната власт за незаконни и разпространява листовки, в които призовава гражданите да не признават новото правителство.

Анатолий Луначарски, 1918 г.

Виктор Булла/Sputnik

След провала на бунта на кадетите, Комитетът се фокусира изцяло върху подкрепа на стачката на държавните служители. Над 40 000 служители се включват в стачката, започнала през октомври 1917 г., включително 10 000 банкови служители, 6000 работници в пощите, 4700 работници в телеграфните служби и 3000 чиновници от търговски предприятия. Служителите в печатниците заплашват, че ще спрат да печатат документите на болшевиките, а работници от хранително-вкусовата промишленост в Москва решават да престанат да карат храна до Петроград.

"Техническият персонал ни саботира. Сами няма да оправим нищо. Ще започне глад", казва Анатолий Луначарски, известен болшевик и заместник-председател на Петроградския съвет. Луначарски има солидни връзки със старата интелигенция и разбира, че стачката на про-монархично настроените служители може да е фатална. "Естествено, възможно е да използваме терор – но защо? В момента, трябва първо да превземем целия (граждански) апарат…".

Сградата на Държавната банка

Свободни източници

Междувременно, без достъп до хазната и Държавната банка, болшевиките са просто разорени. Служителите на Държавната банка публикуват комюнике до гражданите:

Уважаеми граждани! Държавната банка е затворена. Защо? Защото насилието, упражнено от болшевиките над държавната банка, не ни позволява да продължим да работим. Първите стъпки на народните комисари бяха да поискат 10 милиона рубли, а на 28 октомври те поискаха 25 милиона рубли, без да уточнят за какво ще бъдат използвани парите… Ние, служителите на Държавната банка, не можем да участваме в ограбването на националното наследство. Престанахме да работим.

Граждани, парите на Държавната банка са пари на народа, изкарани с вашия труд, пот и кръв. Граждани, опазете националното богатство от ограбване и нас от насилие и ще започнем да работим още сега. Служителите на Държавната банка.

"Служителите трябва да напуснат апартаментите до три дни"

Лев Троцки пред червеноармейци, 1918 г.

ТАСС

Държавната банка, обаче, дори не е най-големият проблем. Служителите на външното министерство саботират самия Лев Троцки, който е може би вторият най-прословут болшевик след Ленин по онова време. Троцки, който е първи народен комисар на външните работи в новото правителство, си спомня първия си ден в министерството.

"Казаха ми, че тук няма никой. Някакъв княз Татищев каза, че няма служители, не са дошли на работа. Поисках тези, които бяха дошли, да се съберат, и се оказа, че всъщност се появиха огромен брой служители… Обясних, че властта няма да се оттегли и който иска да служи добросъвестно ще остане на работа. Но всичко беше напразно".

Около 600 служители незабавно подават оставка – много се прибират у дома, но някои се заключват в кабинетите си, а заместник-министърът на външните работи Анатолий Нератов се опитва да избяга с оригиналите на тайните споразумения на имперското правителство. В министерството на труда новият народен комисар Александър Шляпников дори не може да накара чиновниците да запалят парното. В същото време в министерството на финансите се горят международни финансови документи, с което удостоверяването на финансовите отношения на Русия с останалите държави става на практика невъзможно.

Постоянна експозиция на Главния щаб на държавния Ермитаж "Министерство на финансите на Руската империя"

Fotoload.ru

Болшевиките предприемат спешни мерки срещу стачката. На 1 ноември 1917 г. Петроградският революционен комитет спира да плаща на царските офицери, които са се присъединили към стачката, а на 26 ноември те обявяват контрареволюционерите и саботьорите за "врагове на държавата".

Вячеслав Менжински издава заповед, която лично декларира пред служителите на министерството на финансите: "Всички служители, които не признават правомощията на Съвета на народните комисари, се считат за освободени от служба, без да запазят правото си на пенсия. Служителите, които искат да продължат да работят и да се подчинят напълно на революционната власт на Съвета на народните комисари, да се явят на работа в понеделник. Освободените служители, които ползват държавни апартаменти, трябва да ги освободят в рамките на три дни".

"Трезви нови служители"

Вячеслав Менжинский, 9 февруари 1930 г.

ТАСС

На 17 ноември Менжински влиза със сила в офисите на Държавната банка – разбити са каси и кабинети и парите са конфискувани. Това е началото на т.нар. Червен терор – на 7 декември, Всеруската извънредна комисия (ЧК), ръководена от Феликс Дзержински, е организирана да се бори със саботажа, а Ленин дава на органа "извънредни правомощия" – на практика, правото да екзекутират хора.

Почти моментално ЧК открива, че "Съюзът на служителите на държавните институции", организация на бивши царски служители, събира пари за финансова подкрепа на стачкуващите служители. За да осигурят това финансиране, бившите министри от временното правителство вземат 40 милиона рубли от Държавната банка – не чак толкова голяма сума, като се има предвид, че бюджетът на страната е над 2 милиарда рубли, а по онова време една сносна заплата е около 400-500 рубли. Пари се събират и от средната класа. От тези пари стачкуващите служители получават заплата за 1-2 месеца в аванс. На 18 декември е засечена телеграма от бивши министри от временното правителство, в която те призовават всички служители да извършват саботьорски действия из цяла Русия.

Сергей Уралов, Константин Волобуев, Михаил Василиев-Южин, Феликс Дзержински, Иван Ксенофонтов, Григорий Мороз, Василий Савинов, 1919 г.

Sputnik

Всичко това няма как да завърши добре. На 17 декември Лев Троцки обявява: "В рамките на месец терорът ще възприеме много силни форми по примера на великите френски революционери. Нашите врагове ги очаква гилотина, не само затвор". През 1918 г. Червеният терор се развихря с пълна сила. Служителите, отказали да подпишат декларация, че няма да си сътрудничат са контрареволюционните организации, стават обект на репресии. На 3 септември 1918 г. 512 бивши служители, министри, професори и т.н. са застреляни от упор. По онова време стачката на служителите отдавна е приключила.

Очевидно, в държавния апарат се появяват много свободни позиции, които до голяма степен са заети от образовани евреи, които по-рано не са имали възможност да служат в държавните институции, тъй като царските закони ограничават правата им. Повечето от евреите в Русия са настроени срещу царя именно поради тази причина. Болшевиките, тъкмо обратното, подкрепят руските евреи – на 25 юли 1918 г. Съветът на народните комисари издава указ "За борбата срещу антисемитизма и еврейските погроми" и евреите са поканени да служат на новата държава и на Червената армия.

Семьон Диманштейн

Свободни източници

Семьон Диманщайн, съветски служител, който отговаря за еврейските общности в Народния комисариат на националностите, пише: "Фактът, че сериозен брой еврейски интелектуалци се оказаха в руските градове заради войната, много помогна на революцията. Те попречиха на общия саботаж, с който се сблъскахме непосредствено след Революцията". Както пише още Диманщайн, самият Ленин подчертава факта, че болшевиките "успяха да превземат държавния апарат и сериозно да го променят единствено благодарение на този резерв от компетентни и повече или по-малко интелигентни, трезви нови служители".

Знаете ли по какви причини по-късно Сталин и Троцки стават смъртни врагове?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.