Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Една от най-ценните вещи за съветския ученик, в буквалния смисъл на думата, е ключът от вкъщи, който виси на верижка на шията. Той е необходим, за да може детето да се прибере вкъщи след училище, защото в повечето случаи родителите работят чак до вечерта.
Носят го и момчетата, и момичетата, но по-често момчетата, защото те участват в активни игри и караници далеч по-често от своите връстници от женски пол и много по-често и по-лесно могат да загубят ключа си. Смяната на ключалката след това е досадна и неевтина работа, а тя се налага, защото родителите се тревожат, че някой крадец може да намери ключа. Затова всяка сутрин детето слага ключа на шията си и тръгва на училище.
Понякога към училищната униформа се пришива специален страничен джоб за съхранение. Въпреки това понякога всички усилия на родителите да запазят ключа от вкъщи не водят до никакъв резултат, защото много често именно с ключовете децата играя на нещо като петанк – въртят ги над главите си и ги хвърлят към даден предмет. Който уцели предмета или е най-близко до него, той печели.
В джоба на съветския ученик задължително трябва да има продупчена монета от две копейки, през която се нанизва връвчица – малка хитрина, която му позволява да звъни безплатно от уличните телефонни автомати, примерно на родителите си. Монетата се пуска в дупката, а след края на разговора внимателно се издърпва обратно. Така остават пари за сладолед и други ученически радости.
Истинският съветски хулиган, естествено, трябва да си има прашка и набор от т.нар. "куршуми" за стрелба: малки камъчета или къси парченца тел, увити във формата на буквата U. Прашката се прави най-често от клон с подходяща форма и се увива с изолирбанд. За еластичната част се използва обикновен ластик, изваден от шортите или спортните гащета.
Прашката далеч не е безобидно развлечение и играта с нея като нищо може да завърши с наранено око, синина или ожулване. В по-суровите селски райони прашката понякога се ползва и за лов на врабчета и дори гълъби.
На растящия организъм му трябва храна, а да се прибираш е опасно – може да не те пуснат да излезеш, да те накарат да заседнеш над уроците, да чистиш или да стоиш с по-малкия си брат. Затова оскубаните и изпечени на огън птици понякога са идеална подхапка. Така съветските ученици развиват и навиците си да оцеляват. С подобни дела се занимават не само по-свободните по дух селски момчета, но и пратените при баба и дядо за лятната ваканция "истински" пионери. Те се учат от селските си приятели на самостоятелност и правила за живот – как да си направят прашка, как да откраднат ябълки от двора на съседката и как да псуват качествено.
За да можеш да си изпечеш картофи, взети от вкъщи или откраднати от селскостопанските полета, трябва кибрит. Кибритените клечки са ценени и заради естетическите им качества. Така, например, за по-готини се смятат клечките със зелени главички, а не с обикновени кафяви. Важна е и картинката на кутията. В късните години на СССР в страната са пуснати сувенирни кибрити с момичета в бански костюми, които се радват на особена почит сред подрастващите младежи.
Освен това кибритената кутия е идеално място за съхранение на красиви бръмбари, паяци и гъсеници. Те, например, могат да се пъхнат в яката на съученичката на предния чин. Ефектът надминава всички очаквания.
Тъй като, когато не са на училище, момчетата прекарват по-голямата част от времето си на улицата, задължително трябва да имат сгъваемо ножче. Да си режат ябълки, да разфасоват хванатата риба, да наострят стреличката – никога не се знае за какво може да му е от полза на истинския съветски млад хулиган.
Най-обикновеното ножче носи унилото име "Ученик" (Школьник) и има само едно острие, което не е особено добре заточено. Впрочем този проблем бързо се решава с помощта на точилен камък или дори стълбичките във влака.
По-скъпите ножчета "Турист" или "Рибка" (Рыбка) са с ярки цветни пластмасови дръжки с декоративни щампи. Но най-много се ценят сгъваемите ножчета с много елементи като клещи за тел, ножички и различни ловни приспособления, както и една специална екстра – тирбушон.
Ножът може да бъде загубен или спечелен на игра на карти. Карти имат само най-изявените съветски хулигани, защото те разбират от хазартни игри. Освен това, картите като цяло са обгърнати в криминална мистика.
Хазартните игри са забранени. Ако учителят намери карти у някой ученик, той ги взема и дори демонстративно ги разкъсва на парчета. В училищата карти се играят в междучасието под стълбите или в тоалетната, но най-често всички игри се случват извън училището – по входовете и на други места, където рискът да бъдат хванати от възрастните е минимален.
Най-невинната загуба в играта се наказва с маслинка по главата. Често се играе и на дребни предмети, лакомства и др. Заради самата игра се играе рядко – това се смята за детско. Колкото повече пораства хулиганът, толкова по-сериозни стават и залозите.
Често истинският хулиган носи със себе си сурова съветска дъвка – парче катран. Катранът е черна, твърда маса, която е отпадъчен продукт от преработката на нефта. Може да се намери по строежите, при ремонт на тръби и строителство на пътища. Когато изстине, той се превръща в битум, който момчетата късат и дъвчат.
Смята се, че катранът избелва зъбите, а освен това ти придава модерен вид на лошо момче, което дъвче дъвка. Катранът е с уникална текстура: след като се раздъвче и омекне (това може да отнеме около половин час), той дълго запазва пластичността си и е като истинска дъвка. Има и мнение, че дъвченето на катрана отмирисва дъха от тайно изпушените цигари.
Сгъваемата чашка за газирано безалкохолно е задължителен атрибут през задушното градско лято. Фасетираните чаши в автоматите с газирани напитки, които пускат вишнев или крушов сироп, най-често са свършили, защото са обрани от пияниците. Затова личната чаша е пропуск за вкусни напитки – иначе в какво ще си налееш безалкохолното от машината?
Често те се купуват и от майки, които не се доверяват на хигиената в обществените столове, където се хранят децата им. Страхът се подсилва и от градските легенди за мъж, заразен със сифилис, който обикаля през нощта и търка раните си по чашите. Сгъваемите чашки не са особено удобни, защото понякога се сгъват, докато безалкохолното се налива в тях, затова трябва да се придържат в горната част, а после да оближете пръстите си, по които има лепкав сироп.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
