"Страшен", "Храбър", "Оглушителен", "Безпощаден" – тези имена на кораби от руския и съветския флот трябва да внушават гордост сред моряците и страх – сред неприятеля. Срещат се обаче и такива имена, които могат да предизвикат само недоумение или усмивка.
Цар Петър I нерядко подхожда с чувство за хумор към въпроса за избора на имена на корабите от създадения от него самия военноморски флот. И така, един от баркалоните (ветроходен военен кораб) той кръщава "Три чаши". Вероятно прави това в чест на многобройните празници и пиршества, които толкова обича да организира.
Корабът с 36 оръдия, чието мото е фразата "Имай мярка във всичко", е завършен до 1700 година. Дълго време го подготвят да влезе в Азовско море, но това по неизвестни причини така и не се случва. "Три чаши" гние дълго време на река Дон, докато през 1710 г. най-накрая не е демонтиран.
Въпреки своите красноречиви имена "Бироносец" и "Виноносец" изобщо не се занимават с развозването на напитки. По време на Северната война срещу Швеция първоначално те са използвани като транспортни морски съдове, а през 1705 г. са превърнати в бомбардиращи кораби за обстрел на крайморски крепости и брегови укрепления на противника.
В този случай тези забавни имена Петър I не измисля сам, а заимства от своите учители в морското дело – нидерландците.
"Не ме докосвай"
Архивна снимкаТова необикновено име носят цяла серия линейни кораби, построени през периода от 1725-а до 1832 година. Колкото и странно обаче да изглежда, в него не е вложено никакво предупреждение към врага.
Корабите са наречени така в чест на евангелски сюжет, описващ първото явяване след Възкресението на Исус Христос пред Мария Магдалина. Спасителят тогава произнася следното: "Не Ме докосвай, защото Аз все още не съм се възнесъл при Моя Отец; а отиди при братята Мои и им кажи: възнасям се към Отеца Мой и Отеца ваш и към Бога Мой и Бога Ваш". (Евангелие от Йоана глава 20, стих 17).
През 1864 г. на вода е спусната бронираната плаваща батарея "Не ме докосвай", която над 40 години служи в състава на Балтийския флот, а през 1908 г. е трансформирана в товарна баржа. Тя приключва своето плаване по време на Втората световна война, след като потъва в Нева по време на блокадата на Ленинград.
Колкото и учудващо да звучи, но това библейско име "Не ме докосвай!" носи и плаващата зенитна батарея на съветския Черноморски флот, която отбранява Севастопол през 1941-1942 година. В този случай името е избрано не като препратка към евангелския сюжет, но като израз на уважение към едноименните кораби на руския императорски флот и особено към служилата в Балтийско море бронирана плаваща батарея.
Построеният в Нюкасъл през 1857 г. колесен параход "Крикун" служи в руския Черноморски флот не само като буксир, но и като военен кораб. За целта по време на руско-турската война 1877-1878 г. на него са монтирани две 4-фунтови оръдия.
Съдбоносно и трагично място в живота на "Крикун" става кримският нос Ак Бурун. Именно тук през 1861 г. параходът се прославя, като спасява екипажа на претърпелия крушение параход-фрегата "Херсонес". Пак тук на 26 април 1878 г. самият той се натъква на камъни и потъва.
Първоначално построен през 1871-а, парният катер "Шега" ("Шутка") е бил предназначен за речни разходки на престолонаследника – бъдещия император Александър III. Само че в крайна сметка му се налага да се занимава далеч не с шеговити неща.
В навечерието на руско-турската война 1877-1878 г. Александър го предава на разпореждане на Руския императорски флот и по време на разразилия се скоро след това военен конфликт "Шега" действа като минен катер.
На 8 юни 1877 г. катерът прикрива поставянето на минни заграждения в района на остров Мечка на Дунав, необходими за защитата на прехвърлената през реката руска армия. Когато край острова изведнъж се появява турският параход "Ерекли", "Шега" веднага се устремява към него и атакува противника с мина на прът – взривно вещество, разположено на края на дълъг прът.
Въпреки че мината така и не се взривява, изплашеният турски параход на часа се оттегля. Капитанът на катера Николай Скридлов е удостоен за своя подвиг с ордена "Свети Георги" 4-та степен.
Форт Александър I
Andrew Shiva (CC BY-SA 4.0)През 1897 г. във форт "Александър I" на изкуствен остров във Финския залив, който прикрива подходите към столицата на Руската империя Санкт Петербург, откриват чумна лаборатория.
Уединената крепост се превръща в идеално място за създаване и производство на ваксина и имунен серум срещу опасната болест.
Връзката на крепостта, която по-късно става известна като "Чумната", с външния свят се осъществява с помощта на малък параход, който получава много подходящо в тези условия име – "Микроб". През зимата лекарите стигат до "континента" с шейна.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си