Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През съветските години са популярни масивни златни бижута с огромни многоцветни камъни. Пръстени с александрити или обеци с рубини все още се съхраняват в кутиите за бижута на много жени в постсъветското пространство. Може би мнозина дори не подозират, че повечето от тези камъни са създадени в научни институти и целта да се направи това далеч не е била бижутерството.
В Русия най-популярният аналог на диамант е цирконият, кристал, който практически не отстъпва на диаманта по твърдост и яркост, но е на много ниска цена. В чужбина се нарича кубичен цирконий (CZ или кристал от циркониев диоксид), но в страните от ОНД това е само цирконий (фианит на руски).
Той получава името си в чест на ФИАН - московския Физически институт на Академията на науките, дал седем нобелови лауреати.
В този институт учените се занимават с оптични разработки за гражданската и военната промишленост, защото кристалите са необходими не само на бижутерите. Използват се както за медицински инструменти (например зъболекарите използват скалпели с циркониево покритие), така и за оптични инструменти. За развитието на индустрията обаче е необходимо да се измисли евтин и бездефектен кристал с определени оптични свойства, подобни на диаманта. Още през 1960-те във ФИАН е създаден отдел за монокристали, който работи по създаването на стъклообразни материали за лазери.
Фианитът е синтезиран през 1970 г. чрез нагряване на циркониев диоксид до 2500 °C. Групата е ръководена от академик Вячеслав Осико. Именно той обръща внимание на различните области на приложение на новия камък. Така този кристал започва да се използва и от бижутери.
Камъкът се оказа отличен: не потъмнява, здрав е, прозрачен, а след подходящо шлифоване изглежда като диамант. В Русия циркониите в злато са особено популярни, а дори ги съчетават и с истински скъпоценни камъни. Цената на такъв продукт е два до три пъти по-ниска, отколкото с диамант.
Освен безцветния камък, могат да си видят розови, черни и жълти цирконии - за всеки вкус. Това се постига чрез добавяне на определени метали. Например за зелено е необходим примес на хром, за конячен - титан, а за син - кобалт.
Фианитът, разбира се, може да се различи от диаманта дори с невъоръжено око: цирконият е прозрачен, без дефекти и "мехурчета" вътре и ако дишате върху него, той се замъглява (истинският диамант не може да се замъгли).
Червените камъни винаги са се смятали за скъпи в бижутерийното изкуство, тъй като са добивани на много малко места. Още през XIX в. учени в Европа се опитват да синтезират рубини и корунди. В Съветския съюз те постигнат доста голям успех в масовото производство на изкуствени камъни - почти всички червени камъни в бижутата са синтетични. Както при циркония, червените камъни е трябвало да се използват в промишлеността - за производството на часовници и лазери.
Първият съветски корунд се появява през 1939 г. в Института по кристалография в Москва, а още през 1947 г. химиците Алексей Шубников и Сава Попов разработват метод, който прави възможно масовото производство на тези корунди, за което те получават държавна награда.
По-късно в СССР се научават да израстват изкуствени александрити - камъни, които могат да променят цвета си от смарагд до рубин, в зависимост от осветлението. Те се добиват само на няколко места на планетата, а уралските се считат за еталон.
И трябва да кажем, че именно съветските изкуствени александрити са търсени сред чуждестранните бижутери, тъй като са направени много качествено. Методът, който е изобретен в Института по кристалография, се нарича хоризонтална насочена кристализация (понякога може да се срещне под името "метод на Багдасаров" на името на ръководителя на групата учени). За да се разбере лесно, той може да се опише така: те вземат лист молибден и го огъват под формата на лодка. След това там се поставя смес от химикали и се изпраща в нагряващата инсталация. В рамките на една седмица от тази смес израства александрит.
В други страни се използват различни технологии, например в САЩ александритите се "издърпват" от стопилката. Съветският изкуствен александрит е по-здрав.
Днес синтетичните червени камъни могат да бъдат с напълно различни нюанси и са не по-малко популярни от естествените. Можете да ги различите с помощта на специално устройство за спектрометър, тъй като истинските и изкуствените камъни имат различни спектри на поглъщане на светлина. Освен това естествените камъни рядко са без "мехурчета".
Въпреки че Русия има голямо находище на изумруди в Урал, индустрията също се нуждае от евтини аналози. Истински пробив в създаването на изкуствени изумруди правят учени от Новосибирския институт по геология и геофизика в началото на 70-те години на миналия век под ръководството на Владимир Кляхин. Те постигат стабилно израстване на изумрудени кристали от геотермални разтвори, а камъкът се оказва с много наситен цвят и без пукнатини. В края на 80-те години технологията е одобрена за масово производство и е основано тайландско-руското съвместно предприятие TAIRUS, което започва да произвежда кристали с руската марка смарагд, включително за износ. Необходим е около един месец, за да се получат 100 грама геотермален смарагд.
Това производство работи напълно успешно и днес. Израстват не само различни видове изумруди, но и александрити, рубини и сапфири. Сътрудници на TAIRUS обясняват, че геотермалните камъни имат същите свойства, както и естествените, а разликата е само в това, че ги създава човек.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си