Катедралата "Успение Богородично" (Успенският събор) е построена през XV век от италианския архитект Аристотел Фиораванти като главната църква на руската държава. В продължение на няколко века тя е била религиозният център на Русия, където великите князе са определени за царуване, царе и императори са короновани. Там са служили руските архиереи, митрополити и патриарси от XIV-XVII век, като катедралата става и тяхно гробище. След революцията от 1917 г. съборът "Успение Богородично" е превърнат в музей.
Архангелският събор е построен в началото на XVI век от друг италианския архитект Алоизио Нови. В току-що отървалата се от многовековното татаро-монголско нашествие Русия, великият княз Иван III обединява всички руски земи - и започва църковното строителство, за да издигне престижа на Москва като нова столица. Архангелската катедрала става и гробно място на великокняжеското семейство на Москва. Преди да заминат за войната, руските велики князе и царе се молят в катедралата, посветена на Архангел Михаил, покровителя на князете в техните подвизи.
Благовещенският събор е построен в края на XV век от руски архитекти от Псков, които следват стриктно старата традиция на руската религиозна архитектура (за разлика от другите две кремълски църкви, построени по-късно от италианци). Катедралата е посветена на щастливото известие на Архангел Гавраил на Дева Мария, че ще роди Божия син. Векове наред съборът е използван като частен параклис на московските велики князе и царе.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си