Как съветски летци спасяват югославския маршал Тито

Getty Images; А. Лесс
Британските и американските летци не бързат със спасителната мисия. Съветският майор Александър Шорников обаче усеща, че тя не бива да се бави.

По време на цялата Втора световна война за Третия райх Балканите са източник на непрекъснати проблеми. След като през април 1941 г. вермахтът разгромява Югославия, на разпокъсаната ѝ територия веднага възникват различни сили, които се противопоставят на нацизма и започват яростна борба срещу нашествениците.

Тито прави преглед на 1-ва пролетарска бригада, Босански Петровац, 7 ноември 1942 г.

Най-мощната от тези сили става подчинената на Комунистическа партия на страната така наречената Народно-освободителна армия на Югославия (НОАЮ). И ако първоначално това са неголеми партизански отряди, то към пролетта на 1944 г. в състава ѝ вече има големи дивизии и корпуси с обща численост около 300 000 души. 

Кост в гърлото на германското командване, НОАЮ приковава на Балканите над 30 дивизии на вермахта и СС, които биха му свършили много добра работа на Източния фронт. Нацистите неведнъж се опитват да унищожат партизанската армия и лично нейния командващ - маршала Йосип Броз Тито, но безуспешно.   

Йосип Броз Тито разказва шега, докато се разхожда с придружители

През май 1944 г. те правят нов опит и както никога до този момент са близко до целта си. Именно тогава на помощ на маршала идва Червената армия.

"Ход с коня"

В 5 часа сутринта на 25 май над град Дървар, в западната част на Босна и Херцеговина, където е разположен щабът на НОАЮ, се появяват германски бомбардировачи. След масираното въздушно нападение край града започват да се приземяват пристигналите там транспортни самолети планери, от които изкачат войниците на 500-я парашутно-десантен батальон на СС. 

Нацистката пропагандна снимка показва 500-ти SS-парашутен батальон по време на атаката на град Дрвар в Югославия.

За провеждане на операцията "Ход с коня", чиято главна цел е пленяването или ликвидацията на маршал Тито, германците са мобилизирали над 17 000 души. Освен десантчиците в района на бойните действия са насочени мотострелкови полкове, разузнавателни, танкови и сапьорни батальони, полк от дивизия със специално предназначение "Бранденбург", както и хърватски части.

На тях им се противопоставят части от 1-и и 6-и пролетарски корпуси на НОАЮ, маршалският охранителен батальон и кадети на офицерското училище с обща численост 12 000 души. Въпреки яростната им съпротива, врагът скоро окупира града.

Йосип Броз Тито (първи отдясно) и неговите сътрудници в Дървар, 14 май 1944 г.

"Германците търсеха мен", спомня си Тито. "Тези дни шивачът в Дървар ми шиеше маршалска униформа. Парашутистите не намериха нищо друго освен този мундир, разкъсан от осколки на бомби... Всички жители на Дървар знаеха къде се намирам. А всеки парашутист имаше моя снимка. Те се приближаваха до жител на града, после към друг, показваха снимката и питаха: "Тито, Тито, къде е Тито?" Но никой нищо не им каза. Дори децата..." 

Самият маршал през това време заедно със своя щаб и сътрудниците на съветската военна мисия се намира в дома си, недалече от града. Когато врагът стига и до него, под прикритието на своите войски те отстъпват в Динарските планини.

Изключително сложна задача

Войници от 105-ти разузнавателен батальон на SS по пътя от Босанско Грахово за Дървар на 26 май 1944 г.

Германците не спират преследването и за секунда и затягат обръча около Тито и неговите поддръжници. Съветският генерал Николай Корнеев, който е част от групата, настоятелно съветва маршала да се евакуира в съюзническата авиобаза в Бари в Южна Италия. Тито дълго отказва, настоявайки, че трябва да остане на югославска територия. Приема само варианта от Бари да бъде незабавно прехвърлен на остров Вис в Адриатическо море край хърватския бряг.

Освен британска и американска авиация в Бари са дислоцирани и ескадрили на ВВС на Червената армия: 12 транспортни C-47 и 12 ескортиращи изтребителя на далечни разстояния Як-9ДД. Когато става известно в каква ситуация е Тито, Сталин възлага на своите летци да участват най-активно в спасяването на военачалника.

Герой на Съветския съюз Александър Сергеевич Шорников

Въпреки нестабилната връзка, щабът на НОАЮ успява да съобщи, че чака евакуация на планински площадка близо до град Купрес. Западните съюзници отлагат спасителната мисия поради лошото време, но съветският майор Александър Шорников усеща, че изтича ценно време и трябва да се действа незабавно.

През нощта на 4 юни съветски самолет C-47 излита и се насочва към Югославия. Координатите са дадени от щурмана Павел Якимов от екипажа на Шорников, който по това време е с маршала.

Майор Шорников вече е опитен пилот, който прекарва известно време на Балканите и изучава местните въздушни маршрути. Тази задача обаче е изключително трудна дори и за него.

"В условията на гръмотевична активност и дъжд, трябваше да се прекоси Адриатическо море на малка надморска височина, първо, за да не се отпусне отклоняване от начертания маршрут, и второ, за да не попадне самолетът в гръмотевични облаци",  спомня си главният маршал на авиацията Александър Голованов. "След като стигна остров Корчула и заобиколи Сплит, където бе разположена германска военноморска база, прикрита от много голяма зенитна артилерия, екипажът започна да набира височина, поемайки курс към Купрес, в чийто район се намираше най-високата планина, служеща като надежден ориентир. След като стигна тази планина и определи местонахождението си, започна да търси условни светлини и сигнални. Облачността не позволяваше местността да се огледа както се полага. Повече от половин час екипажът летя над непозната местност, докато не откри кодовите огньове". 

Югославският лидер маршал Йосип Броз Тито в кабинета си, Белград, Югославия, 1946-1947

Малката площадка, подготвена от партизаните в планината, е осеяна от камъни и изсечена от потоци. Кацането на нея трябва да стане от първи опит и то със сигурност. Шорников се справя със задачата: приземява своя C-47 при последния горящ огън, зад който започва стръмен склон.

Сложната маневра на екипажа на съветския самолет се налага да бъда повторена още веднъж. След като летците откарват в Бари маршала и офицерите от щаба, те се връщат за останалите. Западните съюзници, като научават за полета на Шорников, също правят няколко полета до планината.

След евакуацията на ръководството охраняващите го югославски отряди правят опит да излязат от обкръжението (и те успяват), а на сутринта на планинската площадка се появяват германски войски.

За извършения подвиг и на тримата – на Александър Шорников, на неговия втори пилот Борис Калинкин и на щурмана Павел Якимов - е присвоено званието Герой на Съветския съюз. Югославия също награждава всеки един от тях с най-високото военно отличие – Ордена на Народния герой.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"