Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За руския дворянин от XIX в. честта е над всичко. Всяко оскърбление моментално води до дуел. В епохата на Александър Пушкин дуелите са толкова чести, че правителството започва да се страхува дали ще останат достатъчно млади дворяни. Отчаяните дуелисти не се спират дори от заплахата да бъдат пратени на заточение в Сибир. Колкото и да е странно, това не винаги е така. Дуелът в Русия се появява по предложение на европейците на руска служба – през XVIII век. Местните жители гледат първите "битки на честта" с удивление и дори с презрение.
Майстори: Джеронимо Муто, Стефано Сциоли, последната четвърт на XVII век
Музеи на Московския КремълЕпохата на разцвета на европейските дуели идва през XVI-XVII век. В същото време в Московското царство дуелите се възприемат като диващина. Французинът Жак Маржере, който служи при Борис Годунов, отбелязва: "Сред руснаците изобщо няма дуелисти – на първо място, защото те ходят винаги невъоръжени, с изключение на военно време или когато пътуват; и на второ, защото хората, оскърбени от думи или нещо друго, се обръщат към съда, който определя наказание за виновника". Според Маржере този ред се обяснява със строгостта на закона: руснаците не решават споровете си сами чрез дуели, защото руснаците не си присвояват "властта на правосъдието, което единствено има право да се разправя и да преследва престъпленията".
Този ред се запазва в Русия през целия XVII век, докато европейците са в разгара на саморазправата със шпаги. Дипломатът Пьотр Толстой, който през 1697 г. заминава за Европа, за да учи морско дело, става свидетел на дуели между полски дворяни и е шокиран. "Поляците приличат на скотове…, не могат да решат нито едно държавно дело без бой и без караници и затова за всички дела излизат на полето, за да… се бият без мисъл и да гинат", пише Толстой, не без доза презрение.
Нима Толстой не разбира, че при дуелите става въпрос за чест? Без съмнение, го разбира – за това говори фактът, че Толстой употребява думата "поле". Именно така в Рус наричат съдебния спор, който се обявява, ако ищецът и ответникът не успеят да постигнат съгласие, а свидетели, които да потвърдят кой е прав и кой е крив, няма.
Меч. Холандия, Амстердам, края на XVII век
Музеи на Московския КремълТрадицията на "полето" сред руснаците е много древна – още през X в. арабският историк Шамсудин ал-Мукадаси пише: "Когато царят решава спор между двама тъжители и те са недоволни от неговото решение, той им казва: разберете се с мечовете си – който е по-остър, негова е и победата". И наистина, руснаците предпочитат да решават сложните спорове помежду си "на полето" – за съдебното разбирателство се плаща такса, а да се бият могат и сами или пък, ако между съперниците има очевидно неравенство, да се изправят един срещу друг с наемни бойци. Наемниците могат да бъдат стари хора, инвалиди, малолетни, жени или свещеници. Но ако сблъсъкът е между две жени, наемниците са забранени.
Руското "поле" е един от вариантите на изпитанието "Божия съд". Докато в Европа, обаче, дуелите се водят с огън и вода, в Рус смятат, че Бог ще е на страната на правото в съдебния спор. Пикът на "полетата" идва през XVI в., когато в Москва дори се обособява специално място за сблъсъците – между днешните Лубянка и Стария площад. Но през XVII в. "полето" започва да изчезва – новият набор от руски закони, Съборният кодекс от 1649 г., изобщо не споменава тази възможност за решаване на съдебни спорове. В същото време първият дуел в Русия, за който има запазени сведения, се състои дори по-рано от приемането на Съборния код, а именно през 1637 г. – и това е бой между двама чужденци.
Причината за първия известен в Москва дуел, както съобщава изследователят Александър Савинов, са паричен дълг и пиянство. На 6 юни 1637 г. в двор в Палашевска слобода, където живее немецът на руска служба сержант Петър Фалк, идва друг немски сержант – Томас Грелс, за да си иска дълга от две рубли за заложената му карабина. Грелс е пиян и удря Фалк с дръжката на шпагата си по главата – според европейските традиции от онова време този удар (макар и по ръката) означава предизвикателство на дуел.
Както свидетелства жената на Фалк, Анна, те започват "да се псуват и да викат и излизат от вратата". Свидетели на схватката няма, но мъртвият Грелс е намерен по-късно в локва кръв.
Според тогавашните закони смъртта при дуел се приравнява на убийство. Следствието получава признания чрез разпити – но Фалк твърдо държи на своето: Грелс сам "се е затичал" и се е "нанизал" на острието на шпагата му. Разследването продължава почти три години и, макар че пряката вина на Фалк така и не е доказана, той все пак умира в затвора.
През втората половина на XVII в. дуелите между чужденци на руска служба започват все повече да зачестяват. През 1665 г. се състои дуел между немския капитан Христофор Улман и шотландския капитан Смит. Причината е паричен дълг за вино. Улман, който се опитва да представи дуела като самозащита, твърди, че Смит "се е нанизал" на острието на шпагата му – но не може да защити тезата си. На страната на покойния Смит застава цялата шотландска общност в Москва начело с генерал Патрик Гордън, който е може би най-влиятелният чужденец на руска служба. Улман, който в началото е осъден на смърт чрез обезглавяване, е оставен да живее – но без крака и лява ръка. На 30 май 1966 г. самият генерал Патрик Гордън се изправя на дуел срещу англичанина Монтгомъри. До кръв не се стига – съперниците са разтървани от събралите се техни познати.
А какво се случва с руснаците? Както свидетелства Маржере, самата същност на дуела им е чужда. "Руснаците не обичат да се хващат за думите: те лесно подминават и се обръщат към всеки с "ти". А преди беше още по-лесно… Но сега, когато сред тях се появиха чужденци, руснаците отвикват от грубостта, която е обичай от 20 или 30 години", пише Маржере.
Отвикването от "грубостта" и стремежът да се подражава на чужденците, насаден от Петър Велики, дават своите плодове: през 1702 г. се състои един от първите руски дуели. Поводът е, че на едно от събранията сержантът от Преображенския полк Иван Шчеотиев "блъска назад" поручика от същия полк Семьон Измайлов. Последният му отвръща със същото, следва спречкване и предизвикване на дуел. И двамата съперници остават живи, като получават само леки наранявания. Но цар Петър, след като разбира за дуела, изпада в ярост: той заповядва "и двамата да бъдат набити с тояги, за да не се повтори от други". Освен това войниците са разжалвани. Случаят някак си е потулен и двамата офицери остават в строя, след като известно време служат като охрана.
За разлика от много други европейски порядки, дуелните сблъсъци, според цар Петър, не бива да се разпространяват в Русия – животът на военния принадлежи преди всичко на родината му. През 1715 г. в своята "Военна статия" Петър постановява: "Никое оскърбление на честта на обидения по никакъв начин не може да се омаловажи". По-нататък царят заповядва всички дуелисти да бъдат наказвани. Между другото, суровостта на закона се компенсира с незадължителното му изпълнение – за реални случаи на смъртно наказание заради дуел не са запазени сведения.
Патрик Гордън
Свободни източнициДуелите по европейски пример в Русия започват да се провеждат едва в късния XVIII в., когато сред младите дворяни се появява модата да учат в Европа. Оттам модерно става и понятието "чест". И все пак мнението за дуелите остава нееднозначно: "Предразсъдъци, които не идват от предците, но са приети или привнесени, чужди" – така описва дуелите императрица Екатерина II, която, естествено, също не иска управляващата класа да се самоунищожи заради тези сблъсъци. През 1787 г. излиза "Манифест за дуелите", според който тези, които участват в безкръвни сблъсъци (включително лекари и секунданти), се наказват с глоба, а нарушителите (подбудителите на дуелите) – със заточение в Сибир.
Впрочем, в края на XIX в.дуелът в Русия се превръща в нещо съвсем обикновено – започват официално да се издават дуелни кодекси. А кървавият дуел се превръща в нещо като екзотично шоу със зрители и фотографи.
Повече за историята на дуелите в Русия можете да разберете от изложбата "Дуелът. От Божий съд до благородно престъпление", която беше открита в Московския Кремъл на 13 май 2022 година. На изложбата са представени над 140 уникални експоната, много от които са изложени за първи път.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си