Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Зинаида Жученко (по баща Гернгрос) е легенда в кръговете на тайната полиция на Руската империя през XIX век. Тя започва кариерата си като скромен домашен учител и се превръща в един от най-прословутите врагове на подземния руски революционен свят. Тя прави доноси за хора, които я смятат за свой приятел, но в съзнанието ѝ делата ѝ са за добра кауза – спасяването на Русия от терористичните нападения, които революционерите се опитват да извършат. Историята ѝ, обаче, не завършва толкова добре.
Портрет на Жученко
Свободни източници"Скъпи мой приятелю! Боя се само от едно: сярна киселина! Започвам да си мисля, че няма да ме убият. Все пак е доста трудно. Сигурни са, че съм заобиколена от ята от полицаи. И би било жалко да се жертва един от добрите заради един провокатор. Според мен те мислят така. Може би ще прибегнат до сярна киселина", пише тайният агент на царската полиция, когато прикритието ѝ е разбито, в писмо до бившия си шеф Михаил фон Котен през август 1909 година.
Няколко дни преди това писмо Жученко, който е на активна служба от 1894 г., е изобличена от "Шерлок Холмс" на руската революция – емигрантът-журналист Владимир Бурцев. Безмилостният Бурцев прави засада на Жученко в дома ѝ в Берлин, където живее със сина си-тийнейджър и с приятел. Доказателствата са неоспорими. Насочен е от действащия държавен съветник Сергей Коваленски, който оглавява целия руски отдел за политически разследвания. След като подава набързо оставка от поста си на директор на полицията, кариерата му пропада и очевидно се смята за пренебрегнат, което вероятно го кара да извърши предателство, а после и самоубийство. Показанията му са подкрепени от друг отцепник, Леонид Меншиков.
Бурцев, който е опитен ловец на царски агенти, очаква от срещата обичайните сълзи, съпротива, истерически молби и твърдения за невинност. Но се сблъсква с нещо напълно различно.
Владимир Бурцев
Карл Була"Нанесохте удар на най-светите ми идеи, тези, които са ме водили през целия ми живот… Вие сте невероятен тип – мисля за Вас и толкова силно желая да Ви разбера по-добре", пише Жученко след съдбоносната среща. В лицето ѝ – жена със строг външен вид, която прилича по-скоро на учител, старият вълк-единак вижда равен противник – нещо, което не му се е случвало досега. Нещо повече, дори служителите в разследващия отдел се питат дали изобщо някога са имали удоволствието да работят с толкова талантлив агент под прикритие – човек, който не работи за пари или от страх или желание да навреди на бившите им кохорти. Жученко е уникална.
След като завършва института "Смолни" през 1893 г., 22-годишната Зинаида Гернгрос преподава на децата на полицаи. Благодарение на това успява да завърже приятелство с хора от министерството на вътрешните работи, включително с легендарния следовател Сергей Зубатов. След като става негово протеже, тя се внедрява в тайна група, ръководена от студент на име Иван Распутин, която планира да убие царя по време на церемонията по короноването му. В резултат на това плановете на групата са осуетени. След като е арестувана през 1896 г. заедно със злополучните цареубийци, Зинаида, която вече е агент под прикритие, прекарва една година в затвора, преди да бъде пратена в Кавказ. Именно там, според самата нея, тя прави най-голямата грешка в кариерата си – омъжва се. Съпругът ѝ се оказва насилник и тя бяга в Германия с малкия си син Николай.
През 1905 г. я канят да се върне на служба. Първата Руска революция е в разгара си и борбената Жученко скача направо в огъня, на барикадите, без да мисли за своята безопасност.
Там Жученко е не просто агент на тайната полиция, но и приятел и доверено лице на шефовете си. Началниците на московските служби за сигурност Евгений Климович и Михаил фон Котен се вслушват в съветите ѝ, уважават я като човек и редовно я канят на гости в домовете си. Тя се отплаща с неуморна работа: освен всичко останало, са осуетени два опита за покушение на високопоставени служители. В началото на 1906 г. членове на социално-революционната партия решават да си уредят сметките с губернатора на Минск Павел Курлов, който насилствено разпръсква антиправителствена демонстрация в Минск през октомври 1905 г. – инцидент, станал известен като "стрелбата на Курлов". Те хвърлят експлозив по Курлов, който го удря в главата, но не се взривява. Това е така, защото Жученко, натоварена със задачата да достави бомбата в Минск, първо я носи на Фон Котен, който вади детонатора.
Павел Курлов (1860-1923)
Свободни източнициГодина по-късно, през февруари 1907 г., революционерът-фанатик Фрума Фрумкина решава да застреля кмета на Москва Анатолий Рейнбот и казва на съпартийците си, че ще се самоубие, ако се опитат да ѝ попречат. Зинаида разбира, че Фрумкина не може да бъде спряна и я подготвя за мисията, като зашива специален джоб за револвер; след това помага за задържането на Фрумкина на входа на Болшой театър, където трябва да се случи нападението.
По ирония на съдбата, от хората, спасени от Зинаида, има какво да се желае в морален план: Курлов се слави като корумпиран психопат и интригант, а Рейнбот, малко преди опита за покушението му, е обвинен в кражба от хазната и други корупционни практики.
Въпреки рицарската си вярност към правителството и вида ѝ на учителка, Зинаида изобщо не е обикновено момиче: има навик да употребява морфин, склонност към любовни авантюри с революционери с особен афинитет към по-грубите и с готовност споделя с другарите си в полицията онова, което любовниците ѝ споделят по време на горещите им срещи.
Самите революционери са убедени в надеждността на Жученко. Така че, ако не се беше случило предателството на нейните бивши колеги Коваленски и Меншиков, блестящата ѝ кариера най-вероятно щеше да продължи. Бурцев, който изпипва всеки малък детайл, обещава на Жученко да пощади живота ѝ в замяна на информация, но тя не само отказва да предаде бившите си шефове, но и влиза в разгорещен спор с обвинителя си. Тази активна кореспонденция между двамата непримирими противници продължава няколко години. Целта на Жученко е да унищожи стереотипното мнение на революционерите и на цялата опозиция, че тайните агенти са саботьори и корумпирани хора.
Може би поради идеологическата позиция на Жученко, на която революционерите се възхищават, бившият таен агент успява да се спаси от кървава репресия. Тя живее тихо и самотно в Берлин с достатъчно голяма пенсия от руското правителство. Това продължава до началото на Първата световна война. Полицията в Берлин, която в един момент поддържа топли отношения с царската полиция, получава информация за ролята на Жученко и със започването на войната я арестуват като потенциален шпионин и отвеждат 16-годишния ѝ син. Зинаида прекарва следващите 3 години в женския затвор, преди да я прехвърлят в концентрационния лагер в Хавелберг.
При освобождаването ѝ я чакат нови предизвикателства: отношенията със сина ѝ Николай са се влошили след затвора – той не споделя идеалите на майка си още като млад. Среща се с Бурцев в дома му и той не пропуска възможността да позлорадства. Николай решава да замине при баща си в Туркестан, район в Централна Азия. Не е известно дали успява да стигне до крайната си дестинация – в Русия вече бушува революция.
След като разбира за преврата в Петроград, Зубатов, така обичан от Зинаида Фьодоровна, се самоубива с пистолет. Няколко дни по-късно разгневена тълпа в Хелзингфорс (днешен Хелзинки) на практика разкъсва Фон Котен. Дори усещането на Бурцев за триумф след победата на другарите му революционери, обаче, не трае дълго. Болшевиките се смиляват и го пращат в Петропавловската крепост (Санкт Петербург), където ходи от време на време при управлението на Николай II. Докато е там, негови съседи са високопоставени полицейски служители, много от които скоро са екзекутирани.
Сергей Василиевич Зубатов
Свободни източнициБурцев успява да се освободи и да замине за Париж, където Жученко отново започва да му пише с надеждата да ѝ помогне да намери сина си. Според информацията, с която разполага тя по онова време, той участва в Руската гражданска война. Тъй като не получава и дума от Николай, Зинаида смята, че е мъртъв. "С една дума, тежко е… Но личната тъга е изцяло погълната от тъгата за Русия", пише тя.
През 1924 г. Бурцев получава последното писмо от своя "сериозен враг". Жученко пише, че синът ѝ се е прибрал жив и здрав, а тя самата продължава да живее в Лиеж, Белгия, където продава билети за танцови забави. "Междувременно, собствената ми малка мисия се превърна в история, оправдана от нея и… отношението ми към похвалите – независимо дали те идват от врага или от приятелския лагер – е напълно спокойно и обективно. Всъщност ние, руснаците, сега можем само да копнеем по невъзвратимото, мъртво минало… Настоящето за нас двамата, макар и много приятно, е помрачено от тази тъга".
От този момент нататък съдбата на Жученко е неизвестна. Не се знае и кога и къде е починала – тя просто изчезва.
Бурцев умира в окупирания Париж на 21 август 1942 година. Според автора на мемоарите на дъщерята на Александър Куприн "Бурцев, до последните си дни, продължава да работи в опустелия, изплашен град, в тревога, кавги и опити да докаже на хората, че Русия ще победи…".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си