Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Откриването на паметника на Петър Първи
Свободни източнициПрез август 1782 г. на Сенатския площад в Петербург е открит паметник на Петър I. От едната страна на постамента има надпис на руски, който гласи: "На Петър I от Екатерина II, 1782 г." (ПЕТРУ перьвому ЕКАТЕРИНА вторая лѣта 1782), а от другата – същата фраза на латински (PETRO primo CATHARINA secunda MDCCLXXXII).
Самата идея да се издигне паметник на първия руски император хрумва на Екатерина II. Немската принцеса е жена на Петър III, внук на Петър Велики. Тя превзема властта чрез държавен преврат и става императрица на цяла Русия. Екатерина прекарва на трона над 30 години, завоюва нови територии, основава градове във всички краища на голямата страна. В този смисъл тя се смята за приемница на Петър I и на неговата политическа и държавна линия.
Вече известният френски скулптор Етиен Фалконе, който работи над паметника, е препоръчан на Екатерина от нейния приятел философ Дени Дидро. За да направи ескиз на конната статуя, Фалконе моли гвардейски офицер да държи коня си изправен на задни крака в продължение на часове всеки ден. За да работи над паметника, му е предоставена сградата на дървения временен Зимен дворец на Елисавета Петровна.
От скулптурата на Петър в Русия се очаква нещо различно – мнозина се надяват тя да представлява помпозен паметник със сложна композиция и множество алегорични фигури. Но Фалконе е на друго мнение. "Монументът ми ще бъде прост", казва той и ограничава фигурата до самия Петър, като го облича в обикновени дрехи – римска тога и плащ (в тон с аскетичния вкус на императора). Вместо седло, на гърба на коня е метната меча кожа.
Фалконе се отказва и от идеята да представи Петър като завоевател и военачалник. "Много по-висша е личността на съзидателя, законодателя, благодетеля на своята страна и именно тя трябва да бъде показана на хората", казва скулпторът. Според замисъла му ръката на Петър е протегната над "заобикалящата го страна". Въпреки това на главата на статуята има лавров венец, което е символ на неговите военни триумфи.
Главата на императора не е дело на Фалконе. Императрицата, която взема активно участие в подготовката, отхвърля и трите скици, направени от французина. Но младата Мари Ан Коло, която е ученичка на скулптора, предлага своя версия, която е одобрена от императрицата. За модел служи смъртната маска на императора, а гипсовото копие на прототипа на главата за паметника днес се пази в Руския музей в Петербург.
Руският скулптор Фьодор Гордеев изработва друг важен детайл на паметника – змея, който конят е стъпкал със задните си копита. Този змей е символ на враждебните сили, победени от Петър (както и на противниците на неговите реформи).
Освен символична и естетична фигура, змеят има и много важно техническо значение. Конна статуя с подобен размер просто не може да стои само на двете копита на животното, затова змеят е една от тайните опори на паметника.
Транспортирането на камъка
Свободни източнициОсобено сложна е задачата да се намери каменен блок за пиадестал. Търсят камъка "по цял свят" и дори във вестник "Санкт-Петербургски ведомости" е публикувана обява за търсене. Подходящият камък е намерен от селянин в покрайнините на Петербург.
Но само транспортирането на този монолитен блок с тегло 2000 тона на разстояние 7,8 км отнема половин година. За да го прекарат до другия край на Финския залив са построени специални пристани и кораб, който след това е потопен, за да може камъкът да бъде изкаран на брега.
Гипсовият модел е готов и представен пред обществото само година след началото на работата от Фалконе, през 1769 година. Отливката на паметника, обаче, не може да бъде направена от скулптора самостоятелно. Тогава в Петербург пристига негов помощник от Франция, но и той не се справя със задачата. Първата отливка е завършена чак през 1775 г., като не всички фрагменти се получават успешно. След още три години работата по скулптурата е завършена. Отливката се ръководи от Василий Екимов, а в монтирането му участва професионалният архитект Юрий Фелтен.
През 1778 г. Фалконе напуска Русия заради конфликт с личния секретар на Екатерина, който координира проекта. Скулпторът взема със себе си всички чертежи и скици, с което пречи и на монтирането на паметника – то завършва чак през 1782 година. Проблеми създава и за реставрацията му след това.
Паметникът на Петър I е излят от бронз. Прозвището "Медният конник" той получава с лека ръка от Александър Пушкин – именно така той нарича едноименната си поема от 1833 година.
В нея е описано разрушителното наводнение в Петербург от 1824 г., където, според сюжета, загива възлюбената на героя. Евгений полудява от тъга и мъка. Докато минава покрай седящия "на бронзовия кон" Петър, Евгений го обвинява за наводненията и че е построил "град под морето". Прошепвайки злобни думи по негов адрес, Евгений се втурва да бяга, но от онзи момент започва да му се струва, че по петите го следва Медният конник на галопиращия си кон.
Най-вероятно Пушкин използва думата "меден" единствено, за да постигне рима. В друго изречение в същото произведение той пише, че Петър "седи на бронзов кон". Въпреки това ярката метафора си остава като име на конната статуя.
Около "конника" в града са възникнали множество легенди и митове. Една от легендите може би е и в основата на произведението на Пушкин. По време на войната на Русия с наполеоновата Франция през 1812 г. руската войска отстъпва и има опасност французите да превземат Петербург. Тогава Александър I издава заповед от града да бъдат евакуирани ценни произведения на изкуството, включително паметникът на Петър. Но майор на име Батурин, както гласи легендата, разказва на приятел на царя, че му се явява един и същи натрапчив сън. Той вижда как Петър идва в двореца на Александър на кон и му казва: "Докато съм тук, моят град няма от какво да се страхува!". Царят разбира за съня и се отказва да изнася паметника. Французите така и не превземат града.
Паметникът отдавна се е превърнал във визитна картичка на Петербург. Извънредно емоционалното и динамично изображение и самият император са вдъхновявали много творци. Образът на конника се появява в живописта, на картички и пощенски марки, както и на паметни монети. "Медният конник" сам по себе си се е превърнал в бранд – по поемата на Пушкин е написана популярна опера. Статията фигурира и в други литературни произведения, включително в романа "Юноша" на Фьодор Достоевски.
Освен това, статуята е вдъхновила и известния Фаберже. Великденското яйце "Петър Велики" от 1903 г. е посветено на 200-годишнината на Петербург и е изработено по поръчка на Николай II като подарък за жена му Александра Фьодоровна. Ако яйцето се отвори, механизмът издига миниатюрно златно копие на паметника.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си