Как Русия съкрушава Наполеон през 1812 (КАРТИНИ)

В нощта на 23 срещу 24 юни 1812 г. лейбгвардисти от Казашкия полк, който патрулира границата на Руската иперия на р. Неман близо до Ковно (днешен Каунас), открива, че на брега се разполага рота френски сапьори.

- Кой идва? - им изкрещява на френски руски офицер.

- Франция, - отговарят тихо войниците. - Какво се каните да правите тук? - продължава руснакът.

- Ще видите, да ви вземат дяволите!

След като получават този дързък отговор, казаците изстрелват залп по сапьорите и отстъпват. Така завършва първата схватка в започващата Отечествена война през 1812 г. - конфликт, който ще доведе до пълно прекрояване на политическата карта на Европа.

Армията на Наполеон преминава през Неман, 1911 г., Виктор Мазурски

Свободни източници

Наполеон Бонапарт разчита, че военната кампания в Русия ще премине бързо и успешно, а след нейния триумфален край ще успее да наложи волята си на цар Александър I. Преди всичко императорът планира да върне Русия в системата на континенталната блокада, чрез която Франция се опитва да задуши Англия икономически.

Формално царят е принуден да се присъедини към нея още през 1807 г. след поражението от французите във Фридландското сражение. Но за Русия е крайно неизгодно да скъса икономическите си връзки с "мъгливия Албион" и тя тайно води активна търговия с него. Това положение прави самата идея на блокадата безсмислена.

"Подвигът на войниците на генерал Н.Н. Раевски край Салтановка 11 юли 1812", 1912, Николай Самокиш

Свободни източници

Нахлулата в пределите на Руската империя "Велика армия" наброява над 400 000 души. В последвалите месеци тя получава резерви, наброяващи 200 000. В състава на армията има швейцарци, поляци, немци, испанци, португалци, холандци и войници от други националности. Много от тях биха предпочели да воюват срещу Наполеон, а не за него, но в условията на тоталното господство на Франция в Европа те просто нямат избор. Самите французи съставляват малко над половината от всички войски.

Битката при Клястици, 1812 г., Петер фон Хес

Свободни източници

Срещу агресора застават три разпръснати руски армии с обща численост 230 000 души. Избягвайки генерално сражение, което се опитва да постигне Бонапарт, те се оттеглят на изток, в дълбочината на страната. На 15 август 1-а и 2-а Западни армии се обединяват край Смоленск. Изпълняващият длъжността главнокомандващ княз Барклай де Толи планира да продължи отстъплението, но под обществения натиск е принуден да влезе в битка с французите. След два дни на тежки сражения обхванатият от пожари Смоленск е изоставен.

Битката при Смоленск, 1839 г., Жан Шарл Ланглуа

Версайски дворец/Свободни източници

В този момент руската кампания вече престава да е лека разходка за "Великата армия". Основните сили, които настъпват към "сърцето на Русия" - Москва, заедно с Наполеон, постоянно понасят тежки загуби в сблъсъците с руските войски. Корпусът на маршал Етиен Макдоналд, който пробива към столицата на империята Санкт Петербург, не успява да превземе дори Рига. Същевременно, в отговор на жестокостта на французите, стремително се разрастват мащабите на народната война.

"Всички сухари свършиха, няма и капка вино и водка, хората се хранят само с говеждо, добитък, взет от жителите на околните села, - пише на 27 август до семейството си офицер от френския гарнизон, който е в Смоленск. - Но и месото не стига за дълго, тъй като жителите, при приближаването ни, се разбягват и вземат със себе си всичко, което могат, и се крият в гъстите, почти непристъпни гори. Нашите войници оставят знамената си и се разпръскват да търсят храна; руските мъже, когато ги срещат по единично или в групи, ги убиват с тояги, копия и пушки".

Кой печели? Дуел на Донския казак с полските уланци, Виктор Мазурски

Свободни източници

Стихийно възникващите в селата отряди за самоотбрана безжалостно се разправят с останалите войници и мародерите. Освен това в тила на вражеската армия действат "летящи" партизански отряди от хусари и казаци. "Господстващата мисъл на партизаните от тази епоха беше да тормозят, измъчват и да правят каквото е по силите им, за да пекат неприятеля на бавен огън, без покой и неотстъпно", пише в своя "Дневник на партизанските действия" командирът на един от отрядите Денис Давидов.

"Делото на казаците на Платов край Мир 9 юли 1812 г." 1912 г., Виктор Мазурски

Музей Панорама "Бородино"/Свободни източници

Михаил Кутузов, който на 17 август сменя Барклай де Толи на поста главнокомандващ на руската армия, напълно споделя стратегията на своя предшественик - да изтощи врага от глад и да отстъпи в дълбочината на страната. Но обществото иска повече сражения и на 7 септември в село Бородино, на 125 км от Москва, руснаците и французите влизат в жестока схватка.

Наполеон на Бородинските височини, 1897 г., Василий Верешчагин

Държавен исторически музей/Свободни източници

След една от най-кръвопролитните битки в историята на XIX в. на бойното поле остават да лежат 80 000 души. Нито една от страните така и не успява да спечели решителна победа. Както отбелязва Наполеон по-късно: "Бородинското сражение беше най-прекрасното и най-грозното, французите показаха, че са достойни за победа, а руснаците заслужиха да са непобедими".

Кутузов разбира, че обезкървената руска армия няма да издържи още една битка. На 13 септември, на военен съвет в с. Фили, е взето трудно решение - руснаците да отстъпят и да оставят древната столица на противника. "Със загубата на Москва не е загубена Русия. Основната задача е да се съхрани армията", заявява тогава главнокомандващият.

Събор във Фили, 1880 г., Алексей Кившенко

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

След като превзема Москва, френският император решава, че най-накрая е извоювал победа и започва да чака пратеници на цар Александър I с предложение за мир. Вместо това го посреща страшен пожар, унищожил ¾ от дървените постройки в града. "Какво страшно зрелище! Те сами ги палят… Каква решителност! Какви хора! Това са скити!", възкликва императорът, докато гледа бушуващите огнени океани от Кремъл.

На сцената. Лоши новини от Франция, 1887-1895, Василий Верешчагин

Музей на Отечествената война от 1812 г./Свободни източници

Принудително бездействаща в Москва, някога "Великата" армия стремително се разлага от пиянство и мародерства. След като не успява да се договори с руснаците и отхвърля предложението на своите военачалници да презимува в града, Наполеон и войската му го напускат на 19 октомври.

Французите планират да пробият на югозапад откъм Калуга, където има складове с продоволствие за руската армия. На 24 октомври в малкото градче Малоярославец те се сблъскват с изпратената да ги пресрещне войска на Кутузов.

Битка за Малоярославец 12 октомври 1812 г., Николай Самокиш

Музей Панорама "Бородино"/Свободни източници

"На всяка стъпка попадахме на откъснати ръце и крака, търкаляха се откъснати от смачкани от преминаващите артилерийски оръдия глави, - спомня си очевидецът на сраженията Йожен Лабом. - От къщите бяха останали само димящи развалини, под чиято пепел надничаха полунатрошени скелети". Независимо, че градчето остава зад французите, предвид големите загуби те се оказват неспособни да се придвижат напред. Наполеон тръгва по вече опустошения от войската му смоленски път.

Няколко руски армии следват отстъпващия противник от разстояние, изчаквайки удобен момент за атака. Нито за минута "летящите" партизански отряди не оставят французите на мира, а уморените войници имат и големи шансове да се нанижат и на селските вили.

В средата на октомври край град Красний руската войска успява да разгроми корпуса на принц Йожен дьо Боарне, принц Луи-Никола Даву и Мишел Ней. Французите губят 10 000 убити и още 26 000 ранени. "Цели тълпи от французи само при появата на нашите малки отряди на големия път бързо хвърляха оръжието", твърди Давидов.

Битката при Красний, 1849 г., Петер фон Хес

Ермитаж/Свободни източници

На 24 ноември 80-хилядната френска армия (от която само половината може да държи оръжие в ръце) тръгва към река Березина. Зад нея има пряк път към границата на Руската империя и съюзното на Наполеон Варшавско херцогство.

"Всеки се грижи само за личното си самосъхранение, - разказва офицер Вцоне де Маренгоне, - дисциплината е отслабена окончателно; вече няма ред: за да се добере до моста, силния изблъсква слабия и върви през трупа му. На тълпи се втурват към прелеза; затова, преди да излязат на моста, им се налага да се катерят по купчини тела и развалини; много ранени, болни войници, жени, съпровождащи армията, се изхвърлят на земята и се тъпчат с крака: стотици хора са прегазени от оръжията".

Отстъплението на Наполеон от Москва, 1851 г., Адолф Нортейн

Свободни източници

Настъпващата руска армия се опитва да хване французите в капан, но императорът, щабът му, гвардията и части от войските все пак успяват да пробият на запад. На останалите изобщо не им провървява толкова: около 50 000 души загиват в боя, попадат в плен или потъват в студените води на Березина.

Френско отстъпление през Березина 17 (29) ноември 1812, 1844, Петер фон Хес

Hermitage Amsterdam/Свободни източници

"Великата армия" престава да съществува, но получилият страшен удар Наполеон още не е окончателно сломен. Руските войски трябва да преминат цяла Европа, да пролеят много кръв и да влязат в Париж, за да може най-накрая френският император да се отрече от престола.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.