От пясъчника до замъка: как се променят детските площадки в Русия (СНИМКИ)

Първите детски площадки в Русия изобщо не приличат на съвременните. Първо, те често изглеждат като оградена площ с малък навес и маса – без пързалки или люлки. Второ, те са създадени за деца от бедни семейства. И трето, до тях децата се пускат по уговорка.

Всичко се дължи на факта, че първите площадки са проекти на благотворителни организации. Така в градовете се опитват да поемат контрол над безпризорните и младежката престъпност. И тъй като основната функция на детските площадки е педагогическа, никой не вижда нуждата от пързалки. В средата на празната зона може да има маса с пейка и само малък навес за съхранение на оборудване и играчки. По създаването на площадките работят доброволци и пак те поддържат реда и се занимават с децата.

ВСХВ

Сергей Васин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Още една подробност – първите детски площадки работят само през топлия сезон и са построени в райони за бедни. Като цяло всичко това е по-скоро детска градина за социално уязвими слоеве от населението.

Соколники

Сергей Васин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

След революцията площадките се видоизменят – започват да се използват за политическо възпитание. В близост до зоната за игра могат да се видят дръзки лозунги за победата на пролетариата, световната революция или че няма Бог, а свещенослужителите са мошеници. За да се привлекат повече деца, там се раздава и храна.

Челябинск

Държавен исторически музей на Южен Урал/russiainphoto.ru

С появата през 1931 г. на нормите ГТО (абревиатурата на "Готов за труд и отбрана" – така се нарича системата от нормативи за физическо възпитание на населението) площадките започват да приличат на полигон за тренировки – прътове, барове, съоръжения за балансиране (понякога и на два етажа).

Парк "Горки", Москва

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Всичко това в пълна степен отразява облика на съветското дете – то трябва да израсне силно, политически мотивирано и… безстрашно.

Норилск

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В цялата страна се издават сборници с чертежи, описания на въртележки и пързалки (всяка атракция има собствен държавен стандарт), типови пейки и дори огради. Детските площадки стават целогодишни и се местят от неблагополучните райони към училищата и парковете. Възпитателите там обаче все повече намаляват.

Москва

Дмитрий Воздвиженский, Нина Свиридова/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

След Втората световна война дизайнът на площадките придобива национални мотиви: люлки във формата на петлета, дървени конструкции от руската архитектура и рисунки на герои от епоса.

Хабаровск

Игор Зотин, Борис Кавашкин/ТАСС

А с епохата на развития социализъм навлиза и модата на металните силуети на животни или абстрактни фигури, които понякога достигат височина от няколко метра. 

Воронеж

Валерий Шустов/Sputnik

В разгара на Студената война и усвояването на космоса към абстракциите се добавят и мотиви на ракети и космически кораби. Всяко съветско дете знае кои са Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. 

Набережни Челни

Борис Кавашкин/ТАСС

Като цяло проектирането на детски площадки се смята за колективна работа – дори по онова време трудно се намират конкретни автори. И става почти невъзможно, когато започва масовото строителство на типови жилища. Заедно с еднаквите микрорайони вече се тиражират и площадките. Сега те са разработени не от ландшафтни архитекти, а от канторите по жилищна експлоатация на микрорайоните. Това се отразява на външния им вид – стремежът е опростяване и почти никакви разлики една от друга.

Алтайски край

Виктор Садчиков/ТАСС

През 1990-те години, след разпадането на СССР, в продължение на 10 години не се строят почти никакви нови детски площадки. Децата разполагат само с пространства за игри и занимания от късния социализъм. Поради лошото икономическо положение много от тях успяват да се олющят и ръждясват. Типична картина на детска площадка през 1990-те и началото на 2000-те са полуизгнили пързалки и скърцащи люлки на фона на сива хрушчовка.

Благовешченск

Семьон Майстерман/ТАСС

Пореден прелом настъпва през втората половина на 2000-те. Масивното жилищно застрояване повлиява на облика на типичната детска площадка. В големите градове в цялата страна вече има модерни детски площадки, изработени от водоустойчив шперплат. Характерните им цветове са синьо, жълто, червено и зелено. Това също са стандартизирани проекти, тъй като са произведени от руска компания монополист.

ВДНХ

Александър Авилов/Moskva Agency

Такива обекти изобщо не отчитат особеностите на заобикалящата архитектура и също бързо остаряват. Те обаче са много по-удобни и по-безопасни от късносъветските. Сигурността на съветските площадки дори се превръща в отделено меме.

Парк "Горки"

Антон Новодережкин/ТАСС

С течение на времето други компании запълват вътрешния пазар, което се отразява на разнообразието и качеството на зоните за игра. Площадките вече са с авторски права и са станали едно от конкурентните предимства за разработчиците пред потенциалните купувачи. С тях отново започват да се занимават профилирани специалисти от архитектурни бюра.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.