Защо милицията в СССР става популярна след смъртта на Сталин? (СНИМКИ)

Игор Уткин/ТАСС
Съветският народ отдавна вярва в непогрешимостта на своята полиция. Точно преди краха на страната те са горчиво разочаровани.

Силни, смели, принципни и чувствителни рицари в блестящи доспехи - така съветската общественост гледа на служителите на правоприлагащите органи. Държавата полага много усилия, за да създаде идеален образ на полицията, но реалността е малко по-различна.

Саратовско специално средно училище на милицията на Министерството на вътрешните работи на СССР, 27 октомври 1971 г. Кадети на училището по време на марш

До средата на 1950-те години в СССР не се полагат особени усилия за популяризиране на полицейската служба. "Груба и мръсна", тя не е толкова романтична, колкото дейността на разузнавателните или контраразузнавателните служби. Не е забравено и участието на полицията в неотдавнашните политически репресии. 

В дежурната част на Московското полицейско управление, 1950 г.

Обаче с началото на известна либерализация на политическия и социалния живот по време на така нареченото "хрушчовско размразяване", настъпило скоро след смъртта на Сталин, държавните органи започват да се стремят към по-голяма откритост и започва "очовечаване"на полицията. Вестниците и списанията публикуват статии, в които полицаите са представени като обикновени хора, които в свободното си време рисуват, свирят музика, пеят в хор и садят цветя.

 Задачата за подобряване на имиджа на полицията в очите на населението е отчасти делегирана от държавата на творческата интелигенция. През 1954 г. писателят и поет Сергей Михалков написва стихотворението "Дядо Стьопа - милиционер", което ражда култов образ на висок офицер, майсторски спасяващ гражданите от различни беди.

Герман Мазурин. Илюстрация към поемата на Сергей Михалков

Детективският роман "Случаят с "пъстрите", публикуван от Аркадий Адамов през 1956 г., възражда детективския жанр в Съветския съюз. Авторът се потапя изцяло в света на московската полиция, участва в задържания и засади. Екранизацията, направена две години по-късно, поставя началото на цяла плеяда от филми за доблестни защитници на реда, сред които особено популярни са "Към мен, Мухтар" за приключенията на полицейски лейтенант и неговото вярно куче, както и трилогията за добрия и проницателен селски полицай Фьодор Анискин.  

Кадър от игралния филм на филма

Разцветът на съветската полиция настъпва в края на 60-те и 70-те години на ХХ век, когато начело на министерството на вътрешните работи е Николай Анисимович Шчелоков. По негово време заплатите и обезщетенията са значително увеличени, а жилищата са активно осигурявани. Броят на учебните заведения на Министерството на вътрешните работи на СССР нараства в цялата страна, привличайки масово млади хора. "Той работи изключително упорито, особено в първите години, когато наистина задълбочено проучваше корените на престъпността в страната. Под негово ръководство МВР стана по-уважавано сред хората", пише за началника си заместникът на Шчелоков Юрий Чурбанов. 

Министерстърът на вътрешните работи на СССР Николай Шчелоков

Благодарение на усилията на Николай Шчелоков в СССР са създадени множество книги, филми и сериали, посветени на ежедневието на съветската полиция. Професионалният им празник, 10 ноември, се отбелязва ежегодно с грандиозен концерт, популярен като новогодишните тържества.

По време на комбинираната щафета сред милиционерите в Деня на съветската милиция, 1969 г.

Телевизионните сериали "Следствие ведут ЗнаТоКи" и "Место встречи изменить нельзя" стават емблематични. Хиляди писма от цялата страна пристигат в редакцията на "ЗнаТоКи" с молба за помощ при разследването на случаи на обесване. "Достоверността на героите беше толкова силна, че много хора си мислеха, че театърът е наше хоби, а ние всъщност работехме в полицията", спомня си Леонид Каневски, който играе една от ролите.

Късно през нощта на 26 декември 1980 г. дежурни полицаи на метростанция "Ждановская" (сега "Вихино") в Москва задържат и пребиват жестоко пиян майор от КГБ, който умира в болница няколко дни по-късно. В отговор на това Комитетът, заедно с Главната прокуратура, буквално "разтърсват" цялото министерство на вътрешните работи, разкривайки огромен брой ужасяващи злоупотреби от страна на полицейски служители в цялата страна, включително грабежи и убийства на пияни пътници в метрото. Разследванията не пощадяват и самия всесилен министър. Обвинен в корупция и лишен от поста си, Шчелоков се застрелва през 1984 година. 

Дълго време след инцидента на "Ждановска" хората са предпазливи и неприязнено настроени към дежурните полицаи в участъците. Колкото повече страната се приближава към своя упадък, толкова повече подобни нелицеприятни епизоди от дейността на полицията излизат наяве и толкова повече спада нейният дългогодишен престиж.

СССР. 1 октомври 1987 г. На стрелбището (отляво надясно) полицейски капитан Евгений Морозов, старши лейтенант Елена Мишчурова и капитан Григорий Иванов

След разпадането на СССР през "дивите" 1990-те години образът на полицая в масовата култура се променя напълно. Той вече не е рицар в блестящи доспехи, а в най-добрия случай разорен офицер, който няма пари, но е честен офицер, който изпълнява задълженията си усърдно в условията на всеобщ упадък и корупция. Сега той се състезава за вниманието на зрителите с новите герои на романите и телевизионните сериали - бандитите.

СССР. Оренбург. 21 ноември 1989 г. Екипажът на пътната патрулна служба на КАТ на град Оренбург, полицейски лейтенант Юрий Ковал и бригадир Шамил Гизатулин

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"