Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Роденият в Олденбург потомствен инженер граф Бурхард Кристоф фон Мюних (известен в Русия като Христофор Антониевич Миних) пристига в Русия през 1721 г. по покана на император Петър I, за да строи пътища, пристанища и отводнителни канали. "Досега не бях имал на служба чужденец, който толкова умело да изпълнява великите планове като Миних!", отбеляза доволният от работата му самодържец.
Талантливият немец се проявява не само като инженер и градоначалник (през 1728 г. му е поверено да управлява столицата на империята Санкт Петербург), но и като военен реформатор и пълководец. Именно с неговите усилия в страната е основан първият Дворянски кадетски корпус, учредени са първите хусарски и сапьорски полкове.
Гравюра "Блестящата победа на руската армия край Перекоп, 31(21) май 1736"
Свободни източнициМиних ръководи успешно войските в хода на войната за полското наследство през 1734-1735 г., а през 1736 г., по време на войната срещу турците, под неговото командване руската армия за първи път в историята си нахлува в Крим и подпалва столицата на Кримското ханство Бахчисарай.
След това Христофор Антонович решава да се пробва в политиката, което, обаче, едва не му струва живота. През 1741 г., след като на престола се възкачва Елисавета Петровна, той е обвинен несправедливо в държавна измяна и присвояване и е осъден на смърт. В последния момент присъдата е променена на заточение в Сибир, където опозореният военачалник прекарва цели 20 години.
78-годишният Миних е върнат в Санкт Петербург от император Петър III. Той далеч не е съгласен с всички политически решения на управника, но когато срещу самодържеца започва преврат, му остава верен докрай. Качилата се след свалянето на мъжа ѝ от трона Екатерина II не наказва престарелия немец и го назначава, както мечтае той самият, за губернатор на Сибир.
Барон Левин Август Готлиб Теофил фон Бенигсен постъпва на руска служба през 1773 г., когато вече е опитен военен. След като се влива в редиците на армията на Хановер още на 14-годишна възраст, той я напуска заради далечната и непозната страна, извоювал си чин на подполковник.
Баронът, който в Русия става Леонтий Леонтиевич, участва във войните против поляците, турците и персите. За проявената на бойното поле храброст, умело командване на войските в смели и неочаквани атаки на наприятеля и успешни обсади на вражески крепости Бенигсен е удостоен с няколко ордена, златна шпага с диаманти и голямо имение с крепостни селяни.
Битката за Ейлау
Jean-Antoine-Siméon FortНа 7 февруари 1807 г. около градчето Прейсиш-Ейлау (днешен Багратионовск в Калининградска област в Русия) в Източна Прусия руската армия, под командването на Бенигсен, влиза в ожесточена схватка с войските на Наполеон. Над 50 000 войници от двете страни остават да лежат на бойното поле. "Купчини мъртви тела се засипваха от нови купчини, стотици хора падаха един върху друг и цялата тази част от бойното поле скоро заприлича на висок парапет на внезапно издигнато укрепление", спомня си участвалият в битката Денис Давидов.
Нито една от страните в крайна сметка не извоюва решителна победа. Въпреки това за Наполеон битката се превръща в откровен неуспех, който разколебава вярата на френските войници в непобедимия им император. Той успява да вземе реванш над Бенигсен едва през лятото на същата година в сражението при Фридланд.
Лаврентий Лаврентиевич продължава да се сражава срещу французите по време на Отечествената война през 1812 г. и задграничния поход на руската армия през 1813-1814 година. Скоро след разгрома на Наполеон Бенигсен подава оставка и се връща в родния Хановер, където и прекарва последните години от живота си.
Адмирал, мореплавател, изследовател на Тихия океан, учен-хидрограф, един от основоположниците на руската океанология – представителят на балтийското благородничество Адам Йохан (Иван Фьодорович) фон Крузенщерн е истински многостранен талант.
След като участва в руско-шведската война през 1788-1790 г., младият офицер Крузенщерн е пратен на стаж в британския флот, където за шест години обикаля почти целия свят. Именно тогава Иван Фьодорович осъзнава колко ограничени са възможностите на руския флот. Според него руснаците трябва непрекъснато да правят околосветски плавания, да изследват световния океан, да търсят нови търговски партньори, да се освобождават от посредниците и да влязат в пряка търговска конкуренция с Англия, Холандия и Португалия.
Макар и не веднага, идеята на Крузенщерн намира отклик у властта. През 1802 г. той е назначен за ръководител на първата руска околосветска експедиция. В продължение на три години корабите "Надежда" и "Нева" кръстосват Тихия, Атлантическия и Индийския океан, посещават Северна и Южна Америка, Южна Африка, акостират в пристанищата на Япония и Китай.
По време на плаванията Крузенщерн се занимава със задълбочена океанографска и метеорологична работа, прави описание на части от Курилските острови, крайбрежието на Сахалин, Камчатка, някои острови на Япония. Резултатът от изследванията си той излага в тритомен труд.
Именно благодарение на Иван Фьодорович руският флот, който преди това не е излизал от европейските морета, започва уверено да прекосява световния океан с търговски и научни цели, а околосветските експедиции стават редовни. "Радвам се, че принадлежите на Русия", възторжено пише на мореплавателя историкът Николай Карамзин.
"Без Тотлебен бихме пропаднали напълно", – с тези думи ръководителят на отбраната на Севастопол по време на Кримската война през 1853-1856 г. адмирал Павел Нахимов описва дейността на военния инженер, роден в Митава (днешна Йелгава в Латвия), Франц Едуард фон Тотлебен по укреплението на града. До голяма степен благодарение на неговите усилия основната база на Черноморския флот почти година издържа атаките на обединените сили на Великобритания, Франция, Османската империя и Сардинското кралство.
Едуард Иванович (както го наричат по руски маниер) Тотлебен пристига в Севастопол малко преди идването на противниковите войски и не губи и секунда. Около града бързо започват да се издигат многобройни фортове и бастиони, строят се километрични стени от торби с пръст, създава се обширна система от ровове.
Отбраната на Севастопол
Франц РубоДа се построят здрави и правилни укрепления няма време. Въпреки това всички подстъпи към града получават силна фронтална и флангова отбрана с оръдеен и оръжеен огън. Съюзниците, които планират да превземат Севастопол в движение, са принудени да преминат към системна обсада.
Независимо че градът в крайна сметка пада, заслугите на Тотлебен са оценени достойно от властта. Той е натоварен с модернизирането на старите и създаване на нови системи от отбранителни линии по протежението на Балтийско море до Киев. На бойното поле Едуард Иванович се връща през 1877 г., когато опитът и знанията на талантливия военен инженер изиграват важна роля при обсадата на тогава турския град Плевна (днешен Плевен в България) от руските войски.
Далеч не всички немци в Русия, обаче, избират военната или държавна кариера. Синът на установил се в Санкт Петербург немски бижутер Константин Тон посвещава живота си на архитектурата.
Тон става основоположник на т.нар. руско-византийски стил, в който прийомите на руския класицизъм се съчетават с декорите на древноруската архитектура. Именно в този стил Констнатин Андреевич има намерение да преустрои храма на св. Великомъченица Екатерина в Санкт Петербург през 1830 година. Император Николай I толкова харесва проекта, че взема младия архитект под крилото си и му дава пълна творческа свобода.
През 1839 г. по проект на Тон в Москва са положени основите на храма "Христос Спасител", чието строителство продължава 20 години. Докато светските и религиозните власти са много доволни от събора, той не предизвиква голямо въодушевление у московчани. "Един от най-големите паметници на скъпоструващото безсмислие е храмът "Спасител" – той е като огромен самовар, около който благодушно сее събрала патриархална Москва", пише княз Евгений Трубецки. През 1931 г. зданието на храма е разрушено и възстановено едва след разпадането на Съветския съюз.
Константин Тон е автор на много блестящи архитектурни съоръжения, събори и паметници, включително Московската жп гара в Санкт Петербург и Ленинграската жп гара в Москва. Най-забележителното творение на архитекта, освен храма "Христос Спасител", е Големият Кремълски дворец, в който днес се помещава парадната резиденция на президента на Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си