Били ли са земи от съвременна Русия част от Римската империя?

В пика на своята мощ Римската империя се простира от Пиренейския полуостров до Персийския залив и от Британските острови до полите на Кавказ. Под властта на "Вечния град" попадат и територии, които днес са част от Русия, а именно Кримският полуостров.

Под петата на Рим

В сферата на римските интереси Крим (или както са го наричали в античността – Таврика) влиза през I век пр. Хр. До това време най-влиятелната сила на полуострова е Боспорското царство със столица Пантикапей (днешния град Керч). Царството е образувано през V век пр. Хр. след сливането на различни градове-държави, създадени от гръцки колониалисти. Освен на Кримския полуостров, царството се простира и до източните брегове на Азовско море (днешния Краснодарски край на Русия).

Херсонес. Античен театър в Херсонес. Единственият театър, намерен в древните градове на Северното Черноморие. Построен през III в. пр. Хр. между защитната стена и главната улица. Притежава около 2500 места

Andrew Butko

Стар противник на Боспорското царство са скитите, които стават все по-могъщи. В южния край на Таврика се намира градът-държава Херсонес, упорито борещ се за своята независимост от по-големите си съседи. Въпреки съпротивата градът попада под властта на боспорските царе.

Боспорското царство не може да се мери със силата на Рим, което позволява на "Вечния град" да определя политическия живот на полуострова. Римската империя става арбитър в конфликтите между различните държави, сваля и провъзгласява нови царе, които са предани на империята. Императорите използват свободата на Херсонес като дар за боспорските владетели. Свобода се дава само ако те изпълняват римската политика безпрекословно, също така свободата на града се взима, ако царете не успеят да задоволят римските изисквания.

Най-ефективният инструмент за подчинение е римският флот, който от време на време се появява в района на Боспора Кимерийски (Керченския пролив), така местните царе са принудени да бъдат покорни. Въпреки всичко голям римски военен контингент на полуострова не е имало до I век след Христа.

Форпост на империята

През 44 г. сл. Хр. Рим напада боспорския цар Митридат VIII. Царят желае да се откъсне от влиянието на империята. Римляните решават да потърсят за съюзник брата на Митридат – Котис. Обединената римско-боспорска войска успява да разгроми силите на Митридат VIII през 49 година. Боеве се водят не само в Крим, сражения има в землищата на днешните градове Сочи, Новоросийск и Краснодар.

През 62 година скитите обсаждат Херсонес и искат военна помощ от Рим. По заповед на император Нерон в Крим е изпратена войска от Долна Мизия (в землището на съвременна Румъния), която отблъсква противника от градските стени.

След тези събития римското военно присъствие в Таврика започва да расте. В Херсонес се оформя силен гарнизон, а през 69 година източно от града на нос Ай Тодор е основан най-големият римски военен лагер на полуострова – Харакс.

Руините на крепост Харакс. Предполага се, че това е част от защитната стена

Cambronn (CC BY-SA 3.0)

В различни години тук са дислоцирани Равенската ескада, отряди от V Македонски, XI Клавдийски, I Италиански легиони, както и различни подразделения. Общата им численост достига до 2500 военни.

Римски гарнизон има и в град Пантикапей. По времето на император Нерон Боспорското царство губи независимостта си, но за кратко – от 63 до 68 година. След смъртта на Нерон царството отново получава независимостта си.

Архитектурно - архиологическият комплекс "Пантипакей"

Klymenkoy (CC BY-SA 3.0)

Рим не иска да покори Кримския полуостров със сила. За империята местните държави трябва да се използват като щит срещу непрекъснато прииждащите орди с варвари от изток.

Римската империя не успява да спре Великото преселение на народите от IV век. Това ги кара да поставят военни контингенти на полуострова за защита на метрополиите. Източната Римска империя (Византия) успява да държи под своя контрол южната част на полуостров Крим, заедно с Херсонес, до началото на XII век.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.