Защо император Петър III е толкова странен?

Карл-Петер Улрих още не е навършил 15 години, а императрица Анна Йоановна вече се страхува от него. "Холщайнският дявол още е жив", не веднъж казва Анна. Младият Карл-Петър е внук на Петър Велики, а Анна, дъщерята на съуправителя на Петър - Иван Алексеевич, непременно иска нейният клон да остане на руския престол и затова задочно се страхува и мрази Карл-Петър. И тъкмо обратното важи за нейната братовчедка Елисавета Петровна, която става руска императрица през 1741 година. Тя се опитва да обгради собствения си племенник с внимание и грижа. През декември 1741 г. майор Николай Корф пристига в Кил, където живее Карл-Петър, за да отведе юношата в Русия.

Елисавета Петровна няма деца и след смъртта ѝ внукът на Петър Велики трябва да стане император. Само че при пристигането си в Санкт Петербург младият херцог прави на всички най-малкото странно впечатление.

Какви са странностите на Петър Фьодорович 

Портрет от коронацията на Петър III Фьодорович от 1761 г.

Лукас Конрад Пфанцелт/Ермитаж/Свободни източници

За първи път херцог Карл-Петър е представен пред обществото в Санкт Петербург през януари 1741 г., а през ноември 1742 г. приема православието с името Петър Фьодорович. "Той е блед и очевидно със слабо телосложение", пише Яков Щелин, възпитател на момчето, който му е назначен в Русия. Когато започват да му преподават науки, императрицата е шокирана, че 14-годишното момче изобщо не знае почти нищо и се интересува само от военни дела. Той е изключително болезнено пристрастен към паради, прегледи и маршове. С това обаче не се изчерпват неговите странности. Херцогът сякаш не расте с годините.

"Тогава той беше на 16 години и беше доста красив преди едрата шарка, но много малък и съвсем дете. Говореше с мен за играчки", пише Екатерина II. Тя си спомни освен това, че едва ли не на първата среща младоженецът ѝ признал, че е влюбен в една от придворните дами, но се подчинява на необходимостта да се ожени за Екатерина, тъй като леля ѝ (императрица Елисавета Петровна) иска това. През 1745 г. те вдигат сватба, но Петър не проявява особено внимание към съпругата си: "Великият княз понякога идваше в моите покои вечер, но нямаше желание да идва там, а предпочиташе да си играе с кукли в своите покои. Междувременно той вече беше на 17 години, а аз бях на 16", оплаква се Екатерина.

За да отвлече вниманието на племенника си от играчки и военни упражнения, през 1747 г. Елисавета Петровна прикрепва към него братовчедка си и нейния съпруг Николай Чоглоков - приятелска семейна двойка, която да "обучи" великия княз как да се справя със семейния живот. Само че Петър Фьодорович успява да спечели на своя страна камериерката Крузе, която "носеше на великия княз играчки, кукли и други детски забавления, които той обичаше до страст: през деня те бяха скрити в леглото ми и под него", пише Екатерина.

"Великият княз си лягаше пръв след вечеря и веднага щом си легнахме, Крузе заключваше вратата и тогава великият херцог си играеше до 1 или 2 часа през нощта". След това Петър си взема кучета. Елисавета е ужасена и настоява да ги изгони от двореца. Наследникът не се подчинява и започва да държи кучетата в килера близо до спалнята на жена си: "През дъсчената преграда на нишата миришеше на куче и двамата спяхме в тази воня", спомня си по-късно Екатерина.

Петър III и Екатерина II, 1756

Анна Розина де Гаск/Национален музей на Швеция/Свободни източници

Веднъж Екатерина вижда обесен плъх в стаята на съпруга си. Петър Фьодорович ѝ обяснява, че плъхът е бил екзекутиран за престъпление – проникнал в неговата хартиена крепост и изял две нишестени войничета, но вярното куче го хванало, а военният съд (в лицето на самия велик княз) го осъдил на обесване. По това време великият княз е на 25 години.

"Професор по кадрил"

Бъдещият император Петър III няма късмет – той е потомък на двама заклети врагове. По майка той е внук на Петър Велики, а по баща е праплеменник на шведския крал Карл XII и има право на шведския трон. Като дете бащата на момчето се надява, че синът му в крайна сметка ще стане шведски крал и го възпитава да стане военен. "Самият принц получи чин подофицер, изучаваше оръжията и маршировка, ходеше на дежурства с други млади придворни и говореше с тях само за външните форми на тази военщина. Поради това от ранна възраст беше толкова пристрастен към това, че не искаше да чуе за нищо друго", пише Яков Щелин.

Подобно на Карл XII в младостта си, херцогът познава добре теологията и латинския, обича математиката и чертежите на крепости. Но през 1739 г., след смъртта на баща му (майка му почива малко след раждането на Петър Фьодорович), Петър е предаден на възпитатели – ограничени солдафони, които започват да издевателстват над детето.

Главният "мъчител" е Ото фон Брюмер, хофмаршал (управител на двора) в Кил. В младостта си той служи в шведската армия и веднъж дори е адютант на самия Карл XII. По някаква причина обаче мрази своя възпитаник. "Ще заповядам така да ви бият с камшик, че кучетата да лижат кръвта; колко бих се радвал, ако бяхте издъхнали ей сега", – ето такива думите казва той на малкия херцог. Поне така твърди авторът на анонимна бележка за възпитанието на великия княз, която майор Николай Корф донася от Кил на императрица Елисавета.

Портрет на граф О.Ф. Брюммер

Георг Кристоф Гроот/Държавен художествено-архитектурен музей, Ораниенбаум

Императрицата научава също от бележката, че "детето често трябваше да чака до два часа следобед за храна и охотно ядеше сух хляб от глад, а когато Брюмер пристигнеше и учителите даваха лоши отзиви, то той започваше да заплашва с тежки наказания след вечеря, поради което детето седеше на масата ни живо, ни мъртво и затова след обеда имаше главоболие и жлъчно повръщане". Всеки ден до 6 часа вечерта детето учи, а след това два часа трябва да танцува кадрил. "Сигурен съм, че искат да ме направят професор по кадрил и не е нужно да знам нищо друго", казва великият княз.

Брюмер мрази особено силно руснаците. Като внук на император Петър I, малкият учи руски, но веднага след смъртта на бащата на детето, Брюмер спира тези часове: "Този ​​подъл език е подходящ само за кучета и роби". Наказанията на Брюмер са абсолютно военни. Великият княз е  принуждаван да коленичи върху грах дълго време, докато коленете му се подуят. Бичуван с пръчки и камшик в присъствието на слуги. Завързан за крака на масата. Морен с глад. На гърдите му окачвали табела с надпис "магаре".

Такова отношение не може да не повлияе на характера на наследника. Той е упорит, сприхав и тревожен. Освен това от своите възпитатели той се научава да пие. Според представите на европейските военни един смел воин трябва постоянно да пие бира или вино. Още през 1745 г. Екатерина пише: "Великият княз се напи толкова много, че изгуби съзнание, не можеше да свърже и две думи".

Впоследствие нещата само се влошават: "Той започна постоянно да мирише на вино и тютюн, така че беше буквално невъзможно да стоиш близо до него", пише Екатерина през 1753 година. "Животът, който императорът води, е най-срамен: той прекарва вечерите си в пушене, пиене на бира и спира тези две дейности едва в 5 сутринта или в 6 сутринта и винаги е мъртво пиян", това пише Андрей Болотов, който заварва Петър Фьодорович на императорския трон.

Бил ли е Петър III луд?

Петър III Фьодорович, 1743

Георг Кристоф Гроот/Третяковска галерия/Свободни източници

Разбира се нито нервният темперамент, нито пристрастеността към странни игри или алкохолът са достатъчни, за да бъде обявен някой за луд. Трябва да се има предвид, че образът на Петър в очите на потомството е повлиян от враждебното отношение към него на Екатерина, която остава обидена за цял живот, като нелюбима съпруга и написва най-много мемоари. В същото време потомците се опитват като че ли да не забеляжат положителните черти.

"Той знаеше добре богослов и латински. В Санкт Петербург той охотно говореше на латински с най-изтъкнатите руски духовници", пише Яков Щелин за Петър Фьодорович. Освен това от малък Петър е запален по музиката - свири на цигулка. Общоприето е, че наследникът свирел лошо, но очевидно това изобщо не е така. В своя "малък двор" в Ораниенбаум, близо до Санкт Петербург, Петър създава собствен театър, в който кани младия италиански композитор Винченцо Манфредини. Освен това великият княз открива училище по цигулка за деца в Ораниенбаум, които се приемат без значение какъв е произход и какви са доходите, а самият той преподава в него. Той също така натрупва колекция от скъпи цигулки, които познава добре.

След като става император, Петър Фьодорович изненадва всичките си недоброжелатели, като ревностно се заема с държавните дела. "Още от сутринта той беше в кабинета си, където изслушаше доклади, след което бързаше към Сената или колегиите. В Сената той сам се заемаше с най-важните дела енергично и напористо", пише Щелин. Основната му реформа е премахването на задължителната служба за дворянството - "Манифестът за свободата на дворянството" от 1762 година. Освен това той закрива прословутата Тайна канцелария, започва да печата хартиени пари и подкрепя търговията, като отваря Държавната банка. През 186-те дни на неговото управление са приети 192 официални документа. Само че сепаратисткият мир с Прусия, управляван от идола на Петър, Фридрих II Велики, зачерква всички постижения на новия император и става причина за свалянето на Петър от трона.

Взаимната неприязън на Петър и Русия се обяснява с факта, че наследникът очевидно иска да заеме не руския, а шведския престол. Тази възможност обаче завинаги е затворена за него след като приема православието през 1743 г. по настояване на Елисавета Петровна. През 1751 г. чичото и настойникът на Петър, Адолф Фридрих, става шведски крал. Петър казва: "Те ме завлякоха в тази проклета Русия, където трябва да се смятам за държавен затворник, докато ако ме бяха оставили свободен, сега щях да седя тронът на един цивилизован народ". В този контекст не е изненадващо предизвикателното поведение на Петър Фьодорович на погребението на Елисавета Петровна. Вървейки зад погребалната колесница, той изведнъж спира, а след това започва да бяга, за да я настигне, така че траурният му шлейф да се носи от вятъра.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.