С кого се сражават руските велосипедни войски?

Архивна снимка

Те имат възможност бързо, безшумно и неочаквано да се доближават до врага, да му нанесат болезнен удар и също толкова рязко да изчезнат. В началото на ХХ век, когато вече е минало времето на кавалеристите, а епохата на моторизираната пехота още не е настъпила, мобилните велосипедни войски се радват на голяма популярност във въоръжените сили на различните държави по света.

Април-октомври 1918 г. РСФСР

ТАСС

Велосипедът не трябва да се зарежда с гориво. Не изисква особени ремонти, може да превозва неголеми товари, които човек все пак не би могъл да носи на гръб. Придвижвайки се със същата скорост като кавалерията (6-12 км/ч), велосипедните войски за денонощие покриват разстояние до 120 км. Всичко, което изискват, са добри пътища и топло време.

Руската императорска армия, около 1910-1916 г.

Свободни източници

Военните велосипедисти в Руската империя се наричат "самокатчики". Първите екипи на скутери се появяват тук през 1891 година. Оставяйки своите "железни коне" в тила, те трябвало да се сражават като обикновена пехота, но за разлика от нея, имат преимущество в скоростта на придвижване и маневреността. До 1917 г. в Руската императорска армия са формирани над 30 скутеристки роти.

Сапьори-самокатчици на Червената армия с кучета за откриване на мини, военен парад в Москва на 1 май 1938 г.

Свободни източници

На въоръжение на "самокатчиците" имат ръчно стрелково оръжие, картечници, миномети и гранати, които се закрепят за рамите на велосипедите чрез специални скоби. Част от снаряжението и мунициите се превозват в обемни багажници.

Октомври 1918 г. РСФСР. Петроград

ТАСС

Първоначално колоездачите ползват френски велосипеди по системата на Жерар от компания "Пежо". По време на Първата световна война те са заменени от руския "Дукс боевой" на руския изобретател Михаил Шчипанов, който се смята за най-добрия към онзи момент.

1919: Членове на болшевишки механизиран отряд, използван за осуетяване на нападението на монархическия генерал Юденич над Петроград

Колекция "Слава Катамидзе"/Getty Images

На бойните полета на "Великата война" руските велосипедни войски работят като разузнавачи и свързочници, както и за прикритие на кавалерията и пехотата. Имат предимството на безшумността – провеждат ефективни нощни атаки над противника. Командването ги използва и като високомобилни резерви за попълване на дупки в защитата или напротив – за мощно подкрепление на вражеските граници по време на щурм. Поради спецификата им, те не вземат войници в плен.

Парад на Червения площад. Велосипедисти

Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

"Самокатчиците" дори стават герои от революционните събития през 1917 година. През ноември в Москва се разгръщат боеве между привържениците и враговете на новата власт и дислоцираният в града "самокатен" резервен батальон застава на страната на болшевиките. Тримата загинали военнослужещи от това подразделение са погребани край стените на Кремъл, а улица "Новоблагословена" е преименувана в тяхна чест на "Самокатная".

Опълченци край Москва

Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Велосипедните войски се използват активно в разразилата се Гражданска война в Русия. Антантата доставя "железни коне" на Бялото движение, а болшевиките основно вземат такива от населението. На 1 август 1919 г. дори обявяват така наречената "мобилизация на велосипедите".

Архивна снимка

В Червената армия в периода на Втората световна война велосипедите нямат такава широка употреба, както при Вермахта или ВС на Франция. При тежкия за СССР конфликт съветската промишленост не може да си позволи масовото им производство и проблемът с попълването на този вид транспорт в голяма степен се решава през трофеите.

russiainphoto.ru

В условията на механизирана война военните велосипедисти на практика не се използват в бойни действия. Но все пак има и изключения. Така 1-ва скутеро-мотоциклетна бригада, в която освен самокатен полк има и мотоциклетен полк и бронетанкова рота, през лятото-есента на 1942 г. води тежки боеве с врага в района на Ржев.

Унгария. Будапеща. 5 февруари 1945 г. Червеноармеец на площад Калвария, докато наблюдава окупираните от нацистите квартали

Евгений Халдей/ТАСС

Макар "самокатчиците" по време на войната все още да могат да изпълняват специални задачи и разузнавателни мисии, службата им като цяло протича в свързочните войски. "Най-често се налагаше да "курсираме" между щабовете на полковете и щабовете на дивизиите, – спомня си ветеранът Владимир Фомин. – Отправяйки се на поредния "рейд", запечатаните пликове и пакети със заповеди и сводки се научихме да увиваме около гранати – за да може в случай на явна опасност да се взривяват и да се унищожават доверените ни секретни щабни документи (впрочем, нито веднъж не се стига до това)".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.