Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Чужденците често бъркат знамената на редица страни от Източна и Югоизточна Европа с руското. Работата е там, че много от тях използват еднаква цветова гама – бял, син и червен цвят (в различен ред).
Тези цветове често се наричат панславянски. И стават обединяващ елемент за славянските страни, какъвто е скандинавският кръст за Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Дания.
Славянският конгрес от 1848 г. в Прага, където официално са приети тези цветове, се смята за най-важния момент от налагането на идеологията на панславизма в Европа. Източниците, и по-конкретно председателят на Хералдическия съвет към президента на РФ Георгий Вилинбахов, предполагат, че за основа на флаговете на освободителните си движения народите-участници в този конгрес са решили да вземат руския бяло-синьо-червен флаг.
Панславянски флаг, предложен на Славянския конгрес през 1848 г.
Свободни източнициНо по онова време в Русия официално има друго знаме – черно-жълто-бяло, а бяло-синьо-червените трикольори (в този или друг ред) се използват сред славянските народи като национални и преди епохалния конгрес.
Специалистите смятат, че годината на "раждане" на руския флаг е 1668-ма (по време на управлението на цар Алексей Михайлович), когато първият руски военен кораб "Орел" получава прототип на този трикольор. Бяло-синьо-червеното платно се използва и при Петър Първи: през 1693 г. на 12-оръдейната яхта "Свети Пьотр" е издигнат "флагът на царя Московски", украсен със златен двуглав орел.
На 20 януари 1705 г. Петър I издава указ "За флаговете на търговските речни кораби", според който този трикольор трябва да се използва на търговските плавателни съдове. Именно корабите допринасят за това зад граница тези цветове да започнат да се асоциират с Русия. През 1885 г. император Александър III потвърждава, че бяло-синьо-червеният е флагът на руските търговски съдове.
Александър II и Насреддин шах, 1873, М. Зичи
Свободни източнициМеждувременно през 1709 г. на щандарта на император Петър I се появява черно-жълто-бял флаг, който започват да използват на тържествените държавни церемонии. След век и половина, през 1858 г., той е утвърден официално, а бяло-синьо-червеният продължава да се използва от търговските кораби. Познатият ни днес флаг придобива официален статус при Николай II, който през 1896 г. отменя императорското черно-жълто-бяло платно.
Появата на бяло-червено-синия флаг се свързва с времената на Първото сръбско въстание (1804-1813). А червено-синьо-бялото знаме официално се въвежда от вожда на Второто сръбско въстание (1815-1817) княз Милош Обренович.
През 1835 г. Княжество Сърбия, признато от Османската империя за автономно, приема Конституция, в която сръбският флаг се описва като платнище с червен, бял и син цвят. Такъв набор предизвиква критика и провокира сравнения с флага на Франция. Затова в същата 1835 г. е решено да се върнат на червено-синьо-белия трикольор.
Много сърби смятат, че флагът им е преобърнат руски, тъй като именно Русия внася ключовия дан в придобиването на независимост на сръбския народ.
Аналогичната последователност на цветовете – по примера на Сърбия – използва и Княжество (впоследствие Кралство) Черна гора.
Към синьо-бяло-червеното платно се връщат през 1918 г. при учредяването на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС, от 1929 г. – Кралство Югославия). То действа до 2006 г., тоест по времето на Съюзната Федеративна Република Югославия, Съюзна Република Югославия и Държавния съюз на Сърбия и Черна гора.
Червено-синьо-белият флаг обаче също се използва. От 1947 г. той е символ на Сърбия в състава на Югославия, а след това става официален символ на съвременната страна.
В Хърватия използваните сред народа и станали традиционни цветове – червен, бял и син – получават официален статус през 1848 г., когато военачалникът Йосип Елачич е провъзгласен за бан – управник на Далмация, Хърватия и Славония. Това се случва по време на революцията от 1848-1849 г. в Хърватия, по време на която народният трикольор става символ на националната идентичност. По-късно именно в този ред цветовете се използват на флага на КСХС, а също така и представят флага на хърватската територия в състава на променящите се през ХХ век държавни образувания. Червено-бяло-синият трикольор и днес е символ на Хърватия.
В Словения трикольорът, почти изцяло повтарящ руския (синият цвят при словенците е леко по-светъл), се появява още по времето на Херцогство Крайна – "пратеритория" на съвременната държава в състава на Свещената Римска империя и впоследствие Австро-Унгария.
Заедно с това руският историк Георгий Вилинбахов отбелязва, че словенският флаг в днешния му вид е приет през 1848 г. по време на Славянския конгрес "и е копиран от руския".
В Словакия възникването на бяло-синьо-червения трикольор се отнася към епохата на напрегнатите от революции европейски страни през 1848-1849 г.: тогава словаците застават против унгарската корона. Знамето става официален символ на 18 септември 1848 г. и се използва на територията на Словакия, която през ХХ век влиза в състава на различни държавни образования.
Смята се, че синият цвят (леко по-блед от този на Русия) е заимстван от флаговете на Русия и Хърватия (руснаците се смятат за покровители на славяните – а хърватите за братски народ, "съсед по Унгария").
Чехите от XII в. използват в герба си бял и червен цвят. През 1918 г. с образуването на Чехословакия отляво към тях е добавен и синият триъгълник, олицетворяващ Словакия. След разделянето на държавите през 1993 г. този трикольор наследява Чехия, а Словакия се връща към флага си по модела от 1848 година.
Цветовете на българското знаме излизат от рамките на панславянската палитра: тук мястото на синия исторически заема зеленият цвят. И все пак в историята на България има епизод, когато на територията на страната се използва платно от червен, бял и син цвят. По време на Руско-турската война (1877-1878) руски монахини от Иверския манастир подаряват на българското опълчение Самарското знаме с нашит в средата му кръст с образа на Иверската Божия Майка.
Флагът става национална светиня и един от символите на българската армия. Той е и единственото в историята на страната знаме, удостоено с първия български орден "За Храброст". Опълченците го носят със себе си в боевете за Стара и Нова Загора, Шипка и Шейново. От 1946 г. то се съхранява в Националния военноисторически музей на България. А между другото, флаговете на съвременните Самара и Самарска област повтарят същото това Самарско знаме.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си