В Русия смъртта на известни личности често е обвита в митове. Например, според легендата, император Александър I всъщност не е умрял като млад, а доживява до старини като затворник в сибирски манастир. Известният руски писател Николай Гогол пък бил погребан жив, защото изпаднал в летаргичен сън. Дъщерята на Николай II Анастасия оцеляла след разстрела на царското семейство…
Участта на Пушкин също не е подмината. Парадоксално е, че почти 200 години след смъртта на поета около нея и до днес се появяват нови легенди. В руското интернет пространство вече десет години, например, се разпространява хипотезата, че Александър Пушкин изобщо не е умрял, а е отишъл във Франция и е продължил литературното си творчество като Александър Дюма (неговите романи в Русия са много популярни, а героите от "Тримата мускетари" познава буквално всеки руснак).
Колкото и да е неочаквано, загадъчните съвпадения в биографиите на Пушкин и Дюма са много. Преценете сами…
През 1836 г. из Петербург тръгват слухове, че жената на Пушкин – Наталия Гончарова, има афера с французина Жорж Дантес. Импулсивният Пушкин не може да понесе това оскърбление и предизвиква Дантес на дуел. При него поетът е смъртно ранен и умира след два дни. Погребението му, обаче, е почти тайно.
Гибелта на първия поет на страната за мнозина е трагедия и шок – жителите на Петербург са склонни да обвиняват властите и светското общество за случилото се. Хиляди хора, дошли да се простят с покойния поет в дома му, изразяват недоволството си. За да предотврати евентуален бунт, императорът заповядва да не се организира публично погребение. На хората е казано, че прощаването с поета ще се състои в Исакиевския събор в Санкт Петербург, но през нощта ковчегът с Пушкин е откаран в далечната Псковска губерния, охраняван от жандармерия. Пушкин е погребан там много тихо в манастир недалеч от семейното му имение Михайловско. На погребението, ако не се броят жандармите, има само още един негов приятел и двама слуги.
Подобна смърт и погребение дават храна за много фантазии и предположения. Освен това, в последните години от живота си, Пушкин често се оплаква, че се чувства в безизходица. Унизителна длъжност в двора и задължение да ходи по балове, сложни отношения с цар Николай I, огромни дългове и нежелание на жена му да се откъсне от столичния живот и да се премести на село. От тази задънена улица има само два възможни изхода: смърт или изчезване. Освен това, през целия си живот Пушкин нито веднъж не е пуснат да напусне страната, а много иска да види Европа. Една от версиите на любителите на теориите на конспирациите е, че Пушкин е пратен в Париж от самия руски цар като шпионин под името Александър Дюма и в замяна покрива дълговете му за 70 000 рубли (огромни пари за онези времена).
Пушкин владее перфектно френски език и първите му опити в писането са именно на него. Това значи, че на теория той е напълно способен да пише френски романи. Освен това, всички най-известни романи на Дюма, които му носят литературна слава ("Тримата мускетари", "Двайсет години по-късно", "Граф Монте Кристо" и трилогията за Анри Наварски) са написани след "смъртта" на Пушкин – в средата на 1840-те.
Има още едно удивително съвпадение. През 1840 г. под името на Дюма излиза романът "Учител по фехтовка". Действието се развива в Русия и разкрива познанията на автора не само за топонимията на Санкт Петербург, но и за руските реалии по онова време.
Според сюжета, авторът се натъква на записките на учител по фехтовка, преподаващ в Русия. Много от учениците му след това стават декабристи – участници във въстанието на аристократите в Санкт Петербург през 1825 година. Бунтът е потушен, а декабристите са пратени в Сибир.
Темата за декабристите е болезнено близка на Пушкин, тъй като много от тях са негови приятели, а самият той не става един от тях, само защото по онова време е в заточение. Между другото, той така и не създава произведение в проза на руски език, посветено на темата.
Любопитно е също, че през 1860-те Дюма прави пътешествие из Русия. Прекарва в столицата много кратко време и тръгва за Кавказ (където е пътувал и Пушкин). Среща се и с прототипите на романа "Учител по фехтовка". Дюма има голям интерес към руската литература. Той превежда редица произведения, включително одата "Волност", посветена на революционните настроения, заради които е пратен в заточение, както и "Герой на нашето време" на друг знаменит руски поет и писател – Михаил Лермонтов. Говори се, че Дюма не знае руски и му помага писателят Дмитрий Григорович (който е наполовина французин).
Дюма и Пушкин имат много общо. Например, и двамата са с африкански корени. Прадядото на Пушкин е сподвижникът на Петър I от Етиопия Абрам Ханибал, а баба му е чернокожа робиня от остров Хаити. "Той приличаше на стихийна сила, защото в него кипеше африканска кръв", пише за Дюма биографът Андре Муроа. Нещо подобно казват за Пушкин и неговите съвременници.
Освен това, те са почти връстници – Пушкин е роден през 1799 г., а Дюма – през 1802 година. И двамата са обременени от дисциплина и ограничения, и двамата са страстни, импулсивни и невероятно обичат жените, и двамата са изпадали в немилост и заточение… А и само вижте портретите на двамата писатели – лицата им си приличат!
Почерците на писателите също си приличат подозрително…
В полза на конспиративната теория има и още един интересен факт – в романа "Граф Монте Кристо" главният герой се казва Едмон Дантес (а "убиецът" на Пушкин се казва Жорж Дантес). Дантес на Дюма инсценира собствената си смърт и се обявява за друг човек – граф Монте Кристо. Не е ли това намек от Пушкин? (И не е ли опит да бъде оправдан Жорж Дантес, когото поклонниците на Пушкин ненавиждат и до днес?).
И в "Евгений Онегин" са описани дуелът и гибелта на поета Ленски заради ревност, които подозрително наподобяват биографията на Пушкин.
Освен това, и двамата писатели са много плодовити, и двамата обичат историята, романтизма, и двамата творят в различни жанрове – пишат и драми, и романи, и стихове.
При силно желание, човек може и да повярва, че Пушкин е Дюма… Но си остава загадка как така в края на 1820-те и началото на 1830-те (очевидно преди смъртта на Пушкин) на парижката сцена с успех се поставят пиесите на Дюма – "Дворецът на Анри III", "Антони", "Наполеон Бонапарт или тридесет години от историята на Франция" и други? Както и защо по време на пътешествието му из Русия никой не разпознава Пушкин у него.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си