Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"И не само в Европа, но дори и в Азия няма народ, който да може сам да се противопостави на скитите, ако бяха обединени", пише древногръцкият историк Тукидид за номадите, които са живели на обширни територии от Алтайските планини до река Дунав в периода от VII до III век пр.н.е.
По време на военните си кампании скитите достигат до Египет и побеждават известния персийски цар Дарий и генералите на самия Александър Велики.
Руските територии са една от основните зони на заселване на скитите – многобройните им гробни могили все още се намират тук. Ето защо не е изненадващо, че образът на свиреп воин, отличаващ се с безстрашие на бойното поле и навик да пие неразредено вино (от което разглезените гърци са ужасени), винаги е бил изключително популярен в Русия. Идеята, че руският народ получава началото на родословието си директно от тези древни воини, доминира дълго време. Колко вярно все пак е това твърдение?
"Да, ние сме скити! Да, ние сме азиатци, с дръпнати и алчни очи!" - пише известният руски поет Александър Блок през 1918 година. Всъщност той не е съвсем прав, скитите нямат нищо общо с монголоидите и са типични кавказци. През VII век пр.н.е. те, движейки се от Азия на запад, идват в Северното Черноморие, измествайки оттам други номади – кимерийците.
Преследвайки кимерийците, скитите прекосяват Кавказките планини и нахлуват в Близкия изток, като за известно време се превръщат в една от най-мощните военни и политически сили тук. Номадите воюват с Асирия (и след това сключват съюз с нея), побеждават Мидия, пътуват до царството на Урарту (Армения) и до Египет - фараон Псаметих I успява да ги спре с откупи.
В основата на победите на скитите е тяхната тежка кавалерия. Като се има предвид, че населението на Скития се оценява от изследователите на приблизително 300-700 хиляди души, номадите могат да съберат армия от 60-150 хиляди добре въоръжени конници, които са научени на конна езда от детството.
"В продължение на двадесет и осем години скитите управляваха Азия и през това време те, пълни с арогантност и презрение, опустошиха всичко", казва "бащата на историята" Херодот. "Те взимат данъци от абсолютно всички, прекосявайки страните грабят от владетелите даже". През 625 г. пр.н.е. номадите са прокудени от региона и накрая се връщат в Северното Черноморие, което по това време вече е активно колонизирано от гърците.
Информацията за политическата, икономическата и социалната структура на скитската държава е изключително оскъдна. Номадите не са имали собствена писмена система и основните източници на информация за тях са произведенията на древногръцките писатели, както и множество гробни могили, разпръснати из южните степи на Русия и Украйна.
Предполага се, че огромна Скития е съюз на много племена. Начело на него стоят царе с неограничена деспотична власт. "Скитите не основават градове или укрепления, но всички те, като стрелци на коне, носят къщите си със себе си, като получават храна не от ралото, а от отглеждането на добитък", отбелязва Херодот.
След напускането на Близкия изток номадите успяват да впишат името си в историята още няколко пъти с високи военни победи. През 512 г. пр.н.е. те побеждават персийския цар Дарий I, който нахлува в Северното Черноморие. Скитите успяват да примамят огромната му армия дълбоко в техните територии. През 331 пр.н.е. 30 000 войници от армията на Александър Македонски са убити от скитите, виновник за погрома е пълководецът Зопирион.
През 280-260г. пр.н.е. скитската държава пада под ударите на номадите сармати. Скитите губят огромни територии. Запазени са само Долен Днепър и част от Крим, където оцелелите преминават към уседнал начин на живот. Скитите са окончателно заличени от политическата карта на света по време на Великото преселение на народите през IV век сл.н.е.
С изчезването на някога могъщите номади самото понятие "скити" не изчезва. Във Византийската империя всички северни варвари започват да се наричат по този начин, преди всичко славяните, които от време на време предприемат военни кампании срещу Константинопол.
В Русия идеята за приемствеността на славяните от скитите е изключително популярна от XVII век. Историкът Андрей Лизлов пише за това в "Скитската история" през 1692 г., а императрица Екатерина II също го споменава в своите "Бележки за руската история".
Темата за скитите е изключително популярна в руската култура в началото на XX век. Така в своето стихотворение от 1916 г. известният поет Валерий Брюсов пише: "Ние сме тези, за които в старите времена, с неволен трепет, пишеха в елински митове: Народ, който обича буйното вилнеене и войната, Синовете на Херкулес и Ехидна – ние сме скитите".
В съвременната наука обаче остава спорен въпросът доколко останките от могъщата някога скитска цивилизация (т.нар. заседналите скити-орачи) са участвали в етногенезиса на източнославянските племена. Към днешна дата хипотезата, че скитите са преките предци на славяните, не се подкрепя нито от археологически, нито от антропологични, нито от генетични или лингвистични данни.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си