Днес е трудно да си представим, че президентът на която и да било държава се сдобива с псевдоним като звезда от шоубизнеса и предава истинското си име на забрава. Преди по-малко от век обаче това е норма в СССР. И не само високопоставени политици правят това. Имена и фамилии сменят учени, актьори, режисьори и писатели. Идеалният критерий за новия "псевдоним" е неговият руски произход.
Преди болшевиките да дойдат на власт е трудно и почти невъзможно да се промени наследственото фамилно име. Изключения се правят само за дворяни при специални условия или пък за чужденци, приели православието: в този случай те могат да сменят имената и фамилиите си с руски.
Фамилните имена най-често се образуват по няколко правила: от кръщелни имена (например Денисов от името на Денис), от прякори (Тучков - от думата "тучный" на руски, която се превежда като "дебел", или Козлов - от коза), от професии (Масленников, Ключников, Свечников) или от географски и топографски имена. Съветската епоха обаче започва с разрушаване на възприетите порядки и един от първите укази на новата власт е разрешението да се сменят фамилните имена. Няколко години по-късно, през 1924-а, това вече е в сила и за собствените имена.
Процедурата не е сложна и мнозина бързат да се възползват от нея. За хората, които работят в обществената сфера и са известни, понякога това дори е необходимо. Така през 1979 г. първият български космонавт Георги Какалов получава отказ да лети в орбита, докато не смени фамилията си (на руски Какалов предизвиква неприлични асоциации). В резултат на това той излита в космоса като Георги Иванов.
Георги Иванов / "Союз 33"
Svilen1970, Scroch (CC BY-SA 4.0)На такава процедура обаче са подложени не само носителите на обидни и неприлични фамилни имена.
Най-известният човек, който променя неруското си фамилно име, е Йосиф Сталин. Грузинецът Йосиф Джугашвили има над 30 псевдонима, с които е известен в революционните среди до 1911 година. По това време най-често го наричат просто Коба - много символично име за Грузия. Коба е грузинският еквивалент на името на персийския цар Кобадес, който завладява Източна Грузия в края на V век и прави Тбилиси столица за 1500 години. На Джугашвили разбира се този исторически паралел много му допада.
Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин) през 1902
Свободни източнициВъпреки това Коба като псевдоним е удобен и разбираем само в Кавказ, а междувременно амбициите на грузинския революционер започват да излизат далеч извън кавказкия регион. Влиянието му достига "федерално" ниво, а връзката му с руските партийни отделения нараства. Новата културно-езикова среда се нуждае от различно фамилно име - с руско звучене. За първи път с псевдонима Сталин той се подписва през януари 1913 г. под труда "Марксизмът и националният въпрос" и в крайна сметка изборът пада върху него. Първата асоциация, която идва при споменаването на Сталин, е стоманата, което също е изключително успешно (за това какво всъщност означава неговото фамилно име-псевдоним, разказваме тук).
Юрий Андропов
SputnikВ случая с генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на президиума на Върховния съвет на СССР Юрий Андропов причината за смяна на фамилното име с благозвучно руско е друга.
Изследователи-биографи на съветската партийна върхушка пишат, че оригиналното фамилно име на Андропов, който ръководи СССР през 1982-1984-а, е Либерман, а през целия си живот той я е сменял пет пъти (сведенията за произхода на Андропов и досега са засекретени). Баща му уж бил Велва Либерман, полски евреин, а Андропов е фамилното име на втория му баща.
Копие от акта за раждане на Андропов от 17 март 1932 г
Свободни източнициПрикриването на националната идентичност в СССР е оправдано заради държавната политика. В СССР живеят 128 националности, но руснаците са титулярната нация, а след края на Втората световна война това се подчертава с удебелена линия. Първият тласък към новия курс е тостът на Сталин на прием в Кремъл на 24 май 1945-а, когато той отбеляза ролята на руския народ като водеща сила и го нарича "най-забележителната нация от всички нации, които влизат в състава на Съветски съюз".
Националността в СССР (тя дори се записва в паспорта) негласно влияе на изкачването по кариерната стълба, на достъпа до социални, образователни и научни ресурси. С една дума, ако би искал да постигнеш определени висоти, неруското ти фамилно име може да се превърне в пречка. И това е особено вярно за еврейския произход. След образуването на държавата Израел през 1948 г. евреите са третирани с особено недоверие, приписва им се прозападна ориентация и патриотичен ентусиазъм (според съветските власти това е доказателство за нелоялност към "съветската" родина).
Иван Степанович Исаков (1894-1967)
Григорий Вайл/SputnikТази борба срещу космополитизма (както се нарича политическата кампания срещу западните тенденции) проникна във всички сфери - от литературата и изкуството до хуманитарните науки. Ето защо толкова много представители на творческата и интелектуална интелигенция се стремят да подобрят позицията си, като променят имената и фамилиите си. Сред тях са съветският военачалник адмиралът от флота Иван Исаков (арменец Ованес Тер-Исаакян), народната артистка на СССР Фаина Раневская (еврейка, чието име по рождение е Фани Фелдман), лауреат на Ленинска награда, актьорът Инокентий Смоктуновски, който е от семейство на полски евреи, прогонени в Сибир, както и много други.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си