Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
По централните улици на Москва особено внимание привличат сградите на Фьодор Шехтел. Еклектичните здания съдържат неоготически, ар нуво и неоруски стил. Ето най-известните от тях.
По времето, когато получава поръчка от собственика на порцеланови фабрики Матвей Кузнецов, Шехтел вече успява да се докаже като талантлив архитект. Той участва в конкурс за проекти на Историческия музей на Червения площад (въпреки че избират различен, подобен проект) и проектира фасадата на театър "Парадаиз" (сега театър "Маяковски").
Театър "Парадайз"
К.А. Фишер/Свободни източници; Legion MediaПрез 1893 г. Кузнецови решават да възстановят южните крила на имението. В резултат на работата на Шехтел двете крила са обединени в едно с нов балкон с прозорец и скромен декор.
Година по-късно архитектът започва втората им поръчка. До имението по негов проект е построена къща в готически стил. Къщата има аркови прозорци, декоративни кули, а централният прозорец на фасадата е направен в духа на английската храмова готика. И имението, и къщата се намират на един и същи адрес, но ако първият е редовно реставриран и запазва оригиналния си вид, то готическото имение вече не може да бъде познато. През 30-те години на миналия век към къщата са добавени два етажа, закривайки изцяло старата фасада, поради което нито един от оригиналните детайли не може да се види.
Къщата е поръчана от индустриалеца Сава Морозов, един от най-богатите търговци на Руската империя, като подарък на съпругата му Зинаида. От проектите, които му представя Шехтел, той избра имение в английски неоготически стил – индустриалецът е известен англофил. За два месеца Шехтел създава около 600 чертежа, включващи не само външния вид на сградата, но и цялата вътрешна украса, чак до дръжките на вратите и шарката на тапетите.
Интериорният дизайн на имението заслужава внимание не по-малко от екстериора. Прекрачвайки прага, посетителят се озовава в готическо антре със сводести арки, таван на квадрати и сини тапети, изобразяващи памучни семена, които отдалеч приличат на кралски лилии (намек за текстилната манифактура на Морозов).
В оформянето се използва предимно тъмен дъб, а в прозорците, които се различават по форма и размер, се вмъкват витражи. На главната камина са изобразени двама рицари в доспехи и щитове.
Изграждането на имението е повратна точка в кариерата на Шехтел. Иновативните техники, използвани в строителството, са последните щрихи по пътя към индивидуалния стил на архитекта. Къщата се намира в средата на имението, въпреки че в началото на XX век е обичайно фасадата да се изнася възможно най-близо до улицата. Детайлите са специално увеличени, а таваните са много високи – това дава възможност да се постигне ефектът на монументалност. Но това не е всичко. Благодарение на тази сграда Шехтел получава правото да извършва самостоятелно строителни проекти (той няма диплома за архитект) – той прилага чертежите на имението си в качеството на приемен изпит.
Именно след построяването на имението на Морозов Шехтел става известен и търсен.
Къщата е построена по поръчка на предприемача и банкер Степан Рябушински. Имението е проектирано в стил ар нуво, в него преобладават плавни линии, заоблени форми, фасадата е украсена с мозайки и гланцирани тухли.
Интериорът не отстъпва на фасадата. Главното стълбище е под формата на вълна, нарисувани са таваните, има и витражи. Най-интересната стая е молитвената, която е скрита на втория етаж. Заоблени прозорци, сводест таван и стенописи възпроизвеждат основните елементи на вътрешната украса на православна църква.
Къщата обаче не се харесва на всички: "Най-отвратителният пример за декадентски стил. Няма нито една честна линия, нито един прав ъгъл", – така оценява къщата детският писател Корней Чуковски.
Едновременно с изграждането на имението Шехтел се занимава и с реконструкцията на Ярославската гара в Москва. Сградата все още се счита за великолепен пример за неоруски стил, смесица от ар нуво и староруска архитектура.
Земята, върху която е построено имението, е закупена през 1901 г. от дъщерята на производителя на платове Иван Бутиков, Александра Дерожинская. Наследницата решава да построи имение за себе си и новия си съпруг и кани модерния архитект Шехтел.
Основният елемент на фасадата е единадесетметров панорамен прозорец с масивна рамка от мазилка. Зад огромния прозорец има всекидневна с голяма камина, облицована с мрамор с барелефи на Адам и Ева. Според идеята на Шехтел горната половина на стените на хола трябва да бъде покрита с фрески на тема сезони, но Дерожинская иска да спести пари и отхвърля предложението – вместо стенописи се слага проста бяла мазилка.
В допълнение към архитектурните достойнства, къщата се отличава с най-новите технологии за времето си – телефонна връзка, електричество, канализация, смукателна вентилация и други блага, които все още не са разпространени във всички къщи на Москва.
Синът на прародителя на марката Smirnoff и краля на водката на Руската империя Петър Смирнов също е кръстен Петър. През 1900 г. наследникът купува имение в стил ампир, което не му харесва, и инструктира Шехтел да преработи сградата.
В неговите ръце ампирът се превръща в модерн, но само външно. Изменена е фасадата, прозорците са заменени с дълги и полукръгли, добавени са изпъкнали балкони.
Вътре в имението Шехтел създава осем зали, оформени в различни стилове. Романската зала е украсена с блатен дъб, под тавана са изобразени митични същества и келтски мотиви, а барелефът на камината изобразява рицарска битка. Класическата зала е направена в духа на късния Ренесанс, украсена със зелена мраморна камина и изображения на митични същества на тавана.
По време на строителството на това имение Шехтел, по искане на същия Сава Морозов, се заема и с реконструкцията на сградата на Московския художествен театър.
Известният филантроп харчи около 300 хиляди рубли за промяната на сградата, но Шехтел не получава нищо – той се съгласява да работи безплатно от любов към изкуството. Фасадата е напълно преустроена, както и вътрешната украса – архитектът проектира всичко, дори и завесата, която се превръща в символ на театъра.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
