Как празнуват Коледа и Нова година в ГУЛАГ

Russia Beyond

Russia Beyond

Глеб Панфилов / Телевизионен канал "РОССИЯ 1", 2021/ТАСС
Даже през най-страшното време и в най-лошите условия, като тези в сталинските лагери, се намира място за празник.

Атеистичната съветска власт забранява православното Рождество Христово, но скоро осъзнава, че хората се нуждаят от нов зимен празник. Така те "измислят" още един. През 1936 г. Сталин въвежда традицията за широко празнуване на Нова година.

Забраненото Рождество

"Сред безпросветните дни на тежък каторжен труд, унижение, болка, глад и липса на сън, в живота на затворниците от сталинските лагери има редки радостни дни. Както и днес, най-обичаните и дългоочаквани празници са Коледа и Нова година", разказва Татяна Полянская, старши научен сътрудник в Историческия музей на ГУЛАГ.

През 1936 г. повече от един милион души са в лагерите на Сталин. И докато съветската Нова година все още не е станала национален празник, в лагерите се празнува предимно Коледа, но разбира се тайно. За почитането на религиозен празник може да се стигне до сериозно наказание в лагера. Често "доносници" съобщават за тези нарушения на режима, така че най-малката небрежност води в най-добрия случай до унищожаване на атрибутите на празника, а в най-лошия "виновният" е заплашен да бъде отведен в карцера. Така че всичко се прави на лична отговорност и риск.

Затворниците празнуват на 25 декември (по стар стил, а не като в съвременна Русия на 7 януари). На този ден времето за работа в лагерите често умишлено се увеличава, за да се обидят чувствата на вярващите и да се лишат от празника. Но затворниците полагат всички усилия да отбележат този ден, да създадат празник и да запазят светли спомени от него.

Рождественската елха и лагерните угощения

Много по-рано трябва да се направи празнична трапеза, понякога подготовката започва дори от есента. Ястията са скромни. Всеки се опитва да съхрани някои продукти от колети, изпратени им от роднини. Запазени са тези, които не се развалят дълго време – сушени плодове, брашно, захар, сушена риба.

Всичко това е скрито внимателно, "обикновено в снежни преспи в двора, защото всеки ъгъл в лагера беше внимателно претърсван", спомня си Вера Прохорова, която прекарва шест години в лагера. През нощта в печката, която отоплява казармите, се приготвят угощенията каша с мед и сушени плодове, сушени картофи, даже пирожки.

Прохорова си спомня, че понякога е успявала да измоли нов чаршаф от началниците на лагера, уж за да го замени с него стария си, но всъщност го използвала за импровизирана покривка.

Затворниците се опитват да внесат елхови клонки в казармите. На Бъдни вечер тези, които работят в тайгата за дърводобив, дори понякога успяват да скрият малко коледно дърво или клон под затворническите си дрехи и тайно го носят със себе си.

На самия празник бараката се затваря за цяла нощ. Всички сядат на трапезата и се молят. На масата са поканени и невярващите комунисти. В повечето случаи атеистите се присъединяват към угощението. Затворниците си спомнят, че представители на различни религии и народности празнуват заедно и в коледната нощ те имат усещане за невероятно духовно единство. Четат Евангелието и пеят коледни песни на различни езици.

"На Коледа, а след това и на Нова година, в лагерните казарми цари магия – обединени от общо приповдигнато чувство, създаващо им надежда за предстоящото по-добро време, се чувстваше радост от живота като такъв – хора от различни националности, произход, "политически" и "криминални" затворници се сближаваха", разказва Татяна Полянская.

Нова година и поздравителните картички

В същото време ръководството на лагера се отнася снизходително към празнуването на Нова година и по никакъв начин не пречи на затворниците. Отначало в лагерите празнуват само партийната интелигенция и атеистите. Скоро обаче празникът става наистина национален още една причина да се внесе нещо добро в живота.

И въпреки че в края на 1930-те години условията в лагера се ожесточават, дажбите хляб стават мизерни, затворниците са хранени само с течна каша, хората се вкопчват във всяка възможност да направят поне ефимерен вид на празник – възможно е да се мине и без празнична трапеза. Те сами правят украса за новогодишното дърво от подръчни средства. Изработват играчки и подаръци за децата от лагера (Новата година в началото се възприема предимно като детски празник).

Много затворници също се опитват да зарадват близките си на свобода и им рисуват поздравителни картички. Съхранени са няколко от картичките на инженер Алексей Силин, който прекарва пет години на север за "антисъветска агитация". Картичките на Людмила Хачатрян, прекарала осем години в лагери за брак с чужденец, също са запазени.

Алексей Силин. Картичка от Котлас, Архангелска област, 1944 г.
Алексей Силин. Салехард, Ямало-Ненецки автономен окръг, 1952 г.
Алексей Силин. Салехард, Ямало-Ненецки автономен окръг, 1952 г.
Людмила Хачатрян, 1954 г.
Людмила Хачатрян, 1954 г.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"