Как Шарлота Пруска въвежда традицията на коледните дръвчета в Русия

Russia Beyond (Снимки: Александър Молинари/Legion Media/Свободни източници)
През лятото на 1817 г. дъщерята на крал Фридрих Уилям III, Шарлотa Пруска, пристига в Русия. Тук тя приема православието и получава ново име – Александра Фьодоровна. Също така се омъжва за великия княз Николай Павлович, който осем години по-късно става император. Германка по произход, Александра Фьодоровна носи със себе си от Прусия местни традиции, една от тях е украсяването на елха за Коледа.

Петър I се опитва да популяризира обичая за украсяване на коледна елха. По време на пътуванията си из Европа той забелязва как местните жители украсяват коледни елхи за зимните празници. Според други източници монархът я взаимства от германците, които живеят в немския квартал в Москва. Няма значение коя хипотеза е истина, императорът иска да въдвори ред в празнуването на Нова година в страната и се възползва от случая, за да запознае своите поданици с новия обичай, така той заповядва: "В своя дом, по всички големи и главни улици, знатните, учените и духовните хора да поставят пред вратите си украшения от дърво и клони от бор, ела или хвойна. А по-бедните хора да поставят на вратите си клонки или дръвчета".

Обичаят обаче не продължава след смъртта на Петър I, украсените коледни елхи остават само в таверните. Те се поставят на входа или на покрива на заведенията, за да се ориентират хората, които не могат да четат. Може би Русия щеше да остане без тази прекрасна традиция, ако почти век по-късно съпругата на бъдещия император Николай I не прави това, което не успява царят реформатор.

Рождество за Шарлота Пруска

Портрет на Шарлота Пруска

Пристигайки в страната, която трябва да стане нейна втора родина, германската принцеса Шарлота е много тъжна и плаче непрестанно. Тя се вълнува изключително много преди срещата със семейството на младоженеца, което признава в мемоарите си. Романови я приемат топло и бракът с Николай Павлович, по това време велик княз, е сключен не само по сметка, но и със взаимна симпатия. Въпреки това Александра Фьодоровна това е името, което получава Шарлота, когато приема православието, продължава да тъгува по дома и семейството си.

Николай I

Може би носталгията кара Александра Фьодоровна да помоли съпруга си да постави коледно дърво, украсено според пруските традиции, в нейните покои в Москва на 24 декември 1817 година. На следващата година в Аничковия дворец в Санкт Петербург се появява коледна елха, а през 1828 г. Александра Фьодоровна, тогава императрица, подрежда първото "детско коледно дърво" за потомството на коронованото семейство.

Тези празници стават редовни и постепенно столичното благородство възприема чуждата традиция. В края на 40-те години на XIX век става истински бум с коледните елхи, но не всеки може да си позволи това удоволствие, тъй като украсите за коледни елхи и вече украсените коледни елхи са много скъпи. Богатите петербургци почти се състезават помежду си в това чия елха е по-великолепна и по-елегантна, особена рядкост е изкуственото дърво.

Има и "публични", обществени елхи. Първата, украсена с играчки от многоцветна хартия, е сложена през 1852 г. на жп гара Екатеринографска в Санкт Петербург. Оттам коледните елхи се разпространяват в благородническите, офицерски и търговски събрания, както и в театрите и клубовете.

Празнуването на Рождество в дома на Романови

Нейно Величество организира лично ежегодни тържества с елхи, на които не присъстват само нейните деца и племенници, но и придворните. Тържеството започва на Бъдни вечер, след вечерната служба, но се очаква от сутринта. "Винаги ни събираха първо във вътрешните покои на нейно величество. Там около затворените врати на концертната зала или ротондата в Зимния дворец, където обикновено се случваше празникът, се боричкахме всички деца, включително и царските, целта беше да видим кой ще успее да влезе първи", така си спомня заветния ден в двореца дворянката от императорския двор Мария Фредерикс.

Най-накрая звъни камбанка. "От нетърпение почти имахме конвулсии", описва този момент 12-годишният велик княз Константин Николаевич. Нищо чудно. Камбанката всъщност е сигнал да се пуснат децата в стаята, която е осветена от "хиляда свещи". Там императрицата извежда малчуганите един по един на отделни маси с коледни елхи, които са украсени със сладкиши и плодове, и им раздава подаръци.

"Можете да си представите колко много радост, удоволствие и благодарност се изливаха в този момент. Всичко беше толкова мило, просто, сърдечно, въпреки факта, че се случваше в присъствието на императора и императрицата. Но те знаеха как, както никой друг, със своята доброта и обич да премахнат всяко напрежение на етикета", разказва Мария Фредерикс, като отбелязва, че след празника им е било позволено да вземат коледната елха у дома, за да ѝ се възхищават дълго време. Сладките украшения също се взимали вкъщи.

С порастването на децата подаръците се променят и играчките се превръщат в книги, рокли и бижута. Един ден дъщерята на императора, принцеса Александра, открива изключително странен подарък под елхата – нейния годеник, принц Фридрих Вилхелм от Хесен-Касел, който тайно пристига в Санкт Петербург малко преди това. Самите деца на императорите също подготвят изненади за родителите си и един за друг. Те предпочитат да правят нещо със собствените си ръце да рисуват, бродират, извайват. Великите князе правят мебели за играчки за куклени къщи в часовете по дърводелство и ги подаряват на сестрите си.

След раздаването на подаръците участниците в празника се преместват в друга зала с голяма маса, украсена с елегантни дреболии от порцелан и кристал. Тук се провежда и лотария с карти за игра. Императорът обявява печелившата карта и късметлията се приближава до императрицата за своята награда.

Императорът също има своя собствена маса с "рождественска елха", той обаче "винаги е против коледните елхи", спомня си в мемоарите великата княгиня Олга Николаевна. Царят обвинява за пожара на 17 декември 1837 г. в Зимния дворец точно коледните елхи.

Пожар в Зимния дворец

Същата вечер децата имат "малка коледна елха", която е украсена около седмица преди голямата. На нея се разменят "различни дрънкулки" в тесен кръг. Николай I предполага, че дървото, което е украсено със свещи, е виновно за пожара, но неговите предположения не са потвърдени и традицията е утвърдена в императорското семейство.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"