Русия си има собствена ЗЛАТНА ТРЕСКА преди Америка

През 1827 г. един слух стига до двама богати руски търговци от Урал – Андрей и Фьодор Попови, че някъде в Сибир селянин и староверец на име Егор Лесной е намерил злато близо до р. Суха Берикул в Томска област.

Търговците пращат свой пратеник да се срещне с Лесной, но пратеникът не успява да измъкне информация за местонахождението на златото. Тогава Попови решават лично да направят на човека предложение, което той не може да откаже. Отиват при Лесной, но разбират, че преди известно време мъжът е удушен.

Колимско злато

Дмитрий Балтерманц/MAMM/MДФ/Russia in Photo

Търговците не се отказват и карат доведената дъщеря на Лесной да им покаже къде е ходил мъжът приживе. Момичето се съгласява и води търговците на мястото, където покойният ѝ доведен баща ходел. След като проучват работата му, търговците Попови осъзнават, че в Сибир има злато.

Така започва историята на златната треска в Русия.

Златна треска

В онзи момент руското правителство вече е позволило на частни лица да извличат злато във всички райони на обширната империя. Указ на Сената от 1812 г. дава на всички руски поданици право да търсят и да извличат злато и сребро, ако плащат данъци в хазната. Данъкът варира в различните области и периоди и е между 5 и 40% от общия добив.

Снимка на Прокудин-Горски, Урал, началото на XX век

Библиотека на Конгреса

Няколко месеца след откритието на Андрей и Фьодор Попови търговците проучват земята близо до притоците на реки и финансират множество мини там. През първата година на дейността си те вадят около един пуд (традиционна руска мерна единица – около 16,38 кг) злато, на следващата – четири, на по-следващата – 16 и т.н. Добивът расте експоненциално и слуховете за богатата сибирска почва се разпространяват из цялата Руска империя.

Водещите руски индустриалци и търговци се втурват към Сибир, наред с множество бедни смелчаци с големи мечти. Започва Сибирската златна треска.

Дяволски богати

Снимка на Прокудин-Горски, Урал, началото на XX век

Библиотека на Конгреса

В златните десетилетия на Сибирската златна треска, продължила от началото на 1830-те до 1850-те, основните играчи трупат цяло състояние от добива на злато в Сибир.

След бързо натрупаното богатство някои от търговците получават уникална възможност да сбъднат най-смелите си мечти. После обаче настъпва ад.

Говори се, че визитните картички на един от успешните миньори на име Николай Мясников са направени от чисто злато. Бивш крепостен селянин на име Тит Зотов пък, натрупал състояние от копаене на злато, празнувал сватбата на сина си цяла година. По време на тържествата шампанското било в такова изобилие, че хората го ползвали да къпят конете си и да пълнят ваните на девойките.

Агнеса Динес/Колекция на В. А. Никитин

Друг миньор на име Гаврила Машаров поръчал да му изработят медал от чисто злато с тегло над 8 кг, за да може да се самопровъзгласи за "император на цялата тайга". На всичкото отгоре, искал коприненото му бельо да бъде пращано за пране в перални в Париж, въпреки че самият той никога не бил ходил във Франция.

През 1836 г. Машаров имал луксозно имение в тайгата, където прекарвал времето си в стъклени галерии и парник с ананаси. Ексцентричният му начин на живот обаче се изпарява внезапно, след като Машаров е обявен в нестъстоятелност и не може да изплаща дълговете си към многобройните си кредитори.

Ад под небето

Държавен исторически музей на Южен Урал

За обикновените работници от различните краища на Руската империя животът в мините е нечовешки.

Миньорските компании привличат много работници, като им предлагат заплата, многократно по-висока от средната за работник в завод в Москва. Нещо повече, всеки човек, съгласил се да замине за Сибир, за да работи в мините, получава аванс от 135 рубли, което е заплатата на работник в Москва за половин година.

Хората се втурват към мините, но реалността за повечето от тях е много по-жестока. Те работят по 12 часа на ден и почиват в студени и претъпкани казарми. През зимата работниците газят вода до коленете и палят огньове, за да разтопят замръзналата почва. Мнозина се разболяват и умират, тъй като им се налага да ходят пеша километри до казармите в мокри дрехи при минусови температури.

През февруари 1912 г. в мините избухва огромна работническа стачка, след като на някои работници за обяд е сервирано развалено месо. През март 1912 г. броят на протестиращите вече е 6000. Работниците настояват за по-добри условия на живот, по-хубава храна, по-високи заплата, по-кратко работно време и уволняването на 25 служители от администрацията на мините.

Жертви на Ленския разстрел

Свободни източници

Протестите завършват с трагедия, която шокира цялата Руска империя. На 17 април 1912 г. войниците откриват огън срещу работниците и, по различни данни, убиват между 150 и 250 души. Снимка от кръвопролитието достига до медиите и до Санкт Петербург. Започва държавно разследване и масови протести из цялата страна.

След Руската революция и Гражданската война новото съветско правителство налага монопол върху златодобива през 1930-те, с което завинаги слага край на годините на Руската златна треска.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.