Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 23 ноември 1942 г. в хода на стратегическата настъпателна операция "Уран" съветската войска затваря пръстена около 330-хилядната групировка на Вермахта в района на Сталинград. В "котела" се оказва цялата 6-а армия на Фридрих Паулус, както и част от силите на 4-а танкова армия, водена от Херман Хот.
"Зашеметени, объркани, ние не сваляхме очи от нашите щабни карти – нанесените на тях дебели червени линии и стрели обозначаваха посоката на многочислените удари на противника, неговите обходни маневри, участъците на пробив", спомня си офицерът от отдела за разузнаване на 6-а армия Йоахим Видер. "Въпреки всичките ни предчувствия, дори и в мислите си не допускахме такава катастрофа!"
Тъй като в "котела" се оказват много повече немски войски, отколкото съветското разузнаване предполага първоначално, тяхното унищожаване става изключително трудна и времеемка задача. Противникът, окопал се в Сталинград и в редица населени места на запад от него, оказва яростна съпротива с надеждата помощта скоро да дойде. Групировката на Паулус все още разполага със седем летища, които Луфтвафе използва за доставка на храна и боеприпаси.
На 12 декември започва немската операция "Зимня буря" за деблокирането на 6-а армия. Независимо от първоначалния успех, войските на генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн са спрени на 48 км от града. Паулус така и не се решава да пробие обсадата, за да ги посрещне, тъй като се страхува, че войските му ще бъдат унищожени с лекота в откритата замръзнала степ.
Докато на юг от Сталинград бушува "Зимна буря", на северозапад от града Червената армия води настъпателната операция "Малък Сатурн", с която разгромява редица италиански и румънски дивизии и пробива вражеския фронт в дълбочина на 340 км. Опасността вече надвисва над тила на войските на самия Майнщайн, което в крайна сметка го принуждава на 24 декември да тръгне в отстъпление.
В Сталинград още не знаят за провала на щурма. "В частите жадуваха за ободряващи известия", спомня си Видер. "Предните линии се държаха с последни сили, уповавайки се на надеждата, че всеки момент, преди Коледа, Хитлер ще изпълни обещанието си и ще помогне. Фразата: "Майнщайм идва!" все още се носеше от устата на всички. Но именно в тези дни, когато всички още чакаха, вярваха и се надяваха, настъпващите съединения, които бяха натоварени със задачата да освободят 6-а армия от обсадата, бяха спрени, а след това и изтласкани от руските войски, така и без да достигнат своята цел".
На 4 януари 1943 г. Щабът на върховното главнокомандване утвърждава плана за операцията "Пръстен", според който войските от Донския фронт на генерал Константин Рокосовски трябва да свият кръга около групировката на Паулус, а после да я разделят и да я унищожат част по част. Многострадалната 62-а армия на генерал Василий Чуйков, която героично удържа Сталинград в тежките есенни боеве, трябва да премине в настъпление непосредствено по градските улици.
По зла ирония на съдбата 57-а армия на генедрал Фьодор Толбухин предстои да атакува отбранителните линии, чието строителство той е ръководил през миналата година. Тогава част от тях са изоставени от съветските войски без бой и сега са заети от войници на Вермахта. "Ех, на своя глава построих всичко това!", казва съкрушено военачалникът.
Немците категорично отхвърлят ултиматума да се предадат и на 10 януари започва настъплението на Червената армия. Съветските войски отстъпват на противника по численост (Рокосовски разполага с 212 000 бойци срещу 250 000 на Паулус), но имат преимущество в бронетехниката и артилерията и пълно господство във въздуха.
"Оглушителният грохот на над 7000 оръдия и миномета мигновено прераства в непрекъснат, безспирен тътен", спомня си служилият тогава началник на артилерията на РККА Николай Воронов. "Отдясно, отляво и над нас се чува свистене, вой и шум от летящи снаряди и мини, а по позициите на врага земята се тресе. Това продължи 55 минути. От страна на противника нямаше нито един ответен изстрел".
Независимо от ожесточената съпротива на немците, съветските войски преодоляват вражеските отбранителни линии една след друга. На 15 януари те превземат изключително важното за 6-а армия летище "Питомник", а два дни по-късно стигат до близките подходи към самия Сталинград.
"Трябва да се отбележи, че противникът беше създал много мощни укрепления тук", пише в спомените си Рокосовски. "Близо един до друг бяха разположени силни опорни пунктове с голямо количество бункери, бронирани модули за укритие и вкопани в земята танкове. Цялата местност на подстъпите към тях беше опасана с бодлива тел и гъсто минирана. Студът достигаше до -22 градуса, снежните бури се засилваха. На нашите войски им предстоеше да предприемат настъпление в открита местност, докато противникът беше в траншеи, землянки и окопи".
Загубата на летището и ефективната работа на съветските сили за противовъздушна отбрана са критични за снабдяването на обсадената 6-а армия – на ден немските войници получават не повече от 150 г хляб и 70 г месо. Във войските стремително се разпространява паника и упадъчно настроение, но Хитлер забранява на Паулус дори да си помисли за капитулация, като издава заповед да държи позициите и да чака помощ.
В утрото на 26 януари войските от 21-а и 62-а армия се обединяват на юг от населеното място около "Червен октомври" и на Мамаевския курган, като разделят въпросните немски групировки на две части. "Южната" групировка, където е и щабът на Паулус, се оказва притисната в центъра на града. "Северната" под командването на генерал Карл Щрекер е в района на Сталинградския тракторен завод и завод "Барикада".
Кръвопролитни боеве се водят за железопътната гара, хлебозавода, елеватора и площада на Падналите борци. В същото време немските войници започват масово да се предават в плен. На 31 януари на съветсктие войски се предава и блокираният в сградата на универсалния магазин Фридрих Паулус. На същата вечер Хитлер го удостоява със званието генерал-фелдмаршал. Подчертавайки в телеграмата, че "още нито един немски фелдмаршал не е попаднал в плен", фюрерът фактически иска от своя военачалник да се самоубие. Оказва се, напразно.
"Паулус беше изтощен, явно болен", спомня си сержант Пьотър Алхутов. "Стараеше се да се държи достойно, но в неговото състояние не му се отдаваше. В онова мразовито утро в Сталинград на всички бойци от Червената армия и на абсолютното болшинство от немските войници им стана ясно, че това е началото на техния край и началото на нашата победа". Щрекер и войските му капиталират на 2 февруари.
В хода на операцията "Пръстен" загиват 140 000 немски войници, притежаващи ценен опит (загубите на Червената армия са около 25 000). Част от силите успяват да се евакуират по въздух. В плен попадат над 90 000 военнослужещи, включително 2500 офицери и 24 генерали. Като трофеи съветските войски получават 5762 оръдия, 1312 миномета, 12 701 картечници, 744 смолета и 166 танка.
За първи път в годините на войната в Третия райх е обявен тридневен национален траур. "Поражението край Сталинград хвърли в ужас както немския народ, така и неговата армия", пише генерал Зигфрид Вестфал. "Никога преди за цялата история на Германия не беше се случвала толкова страшна гибел на толкова голям брой войници".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си