Петима американци, емигрирали в СССР по време на Голямата депресия

Кира Лисицкая (Снимка: Valeriy1960 (CC BY-SA 4.0), Mirrorpix/Getty Images)
Тези хора не са агенти на тайните служби, военни или дипломати. Те заминават за СССР, защото вярват в съветската идея или просто искат да избягат от рецесията в САЩ. Какво се случва с тях в СССР? Жокер: не винаги е хубаво.

Леон Закс  (1918-1977)

Леон Закс идва в СССР, когато е само на седем години. Родителите му са от Руската империя, но е роден в Канада. През 1925 г. баща му, комунист, решава да отговори на призива на СССР към социалистическите работници от цял свят и да се премести в Москва. Леон проявява музикален талант още на 4 годинки, когато започва да се учи да свири на цигулка. Родителите му са бедни, но правят всичко, за да подкрепят таланта на сина си.

Леон Закс (в центъра) – студент 1 курс в Московската консерватория. С педагога си Давид Ойстрах (дясно) и учителя Петър Столярски (ляво)

В Москва, обаче, Леон може да учи и да се упражнява да свири безплатно благодарение на специалните програми за обучение на талантливи деца, които поддържа съветското правителство. "Закс е сериозен и много талантлив музикант, техничен. Естествен вкус, усет за ритъм, изящна работа с пръстите са качествата на Закс", пише за него в "Московски ежедневник" през 1935 година. През 1937 г. той вече е приет в Московската консерватория и учи при известния цигулар Давид Ойстрах.

 Леон Борисович Закс с класа си, 1952

През 1941 г. Леон Закс влиза в казармата и служи в Симфоничния оркестър на Червеноармейския дом три години. През най-тежкия период за СССР Леон среща съпругата си – пианистката Муза Денисова, с която имат две деца. След войната Леон Закс започва работа в Болшой театър и става първа цигулка на оркестъра и концерт майстор. Умира през 1977 г., докато е на турне в Гърция.

Лойд Патерсън (1911-1942)

Лойд Патерсън израства в Ню Йорк, където учи вътрешен дизайн, но заради разразилия се расизъм в САЩ през 1932 г. Патерсън заминава за СССР, държавата, която пропагандира равенство между расите. В Москва той трябва да участва в снимките на "Черно и бяло" – филм за расовите предразсъдъци. Въпреки че снимките в крайна сметка са отменени, Патерсън остава в Русия.

В Москва Лойд среща Вера Аралова – моден дизайнер от украински произход и дъщеря на офицер от съветското военно разузнаване. Въпреки че съветската власт гледа със съмнение на браковете с чужденци, правят изключение заради бащата на Вера. Патерсън и Аралова имат три деца. Той работи като проектант в Москва и става водещ на новините – един от първите носители на английски език в съветското радио.

Вера Аралова

Когато започва Втората световна война, семейството на Патерсън е евакуирано в Сибир, но той остава в Москва. При една от нацистките бомбардировки над Москва през 1941 г. Патерсън получава мозъчно сътресение. Евакуиран е в Сибир, където отново се събира със семейството си. Умира година по-късно в Комсомолск на Амур.

Маргарет Ефремова, по баща Уетлин (1907-2003)

Маргарет е родена в методитско семейство от Нюарк и се справя отлично в училище и в университета. Става учител по английски език и литература. До 1932 г. работи като гимназиален учител в Медиа, Пенсилвания. С началото на Голямата депресия, обаче, Маргарет се разочарова все повече от вътрешната политика на САЩ и решава да замине за СССР за година.

Маргарет Уетлин

В Русия Маргарет в крайна сметка отива в Нижни Новгород, където има много американци, работещи в автомобилния завод. Маргарет получава работа като учител на децата им. В Русия среща Андрей Ефремов – сценограф и близък съратник на Констанин Станиславски. Ефремов става съпруг на Маргарет през 1934 г. и година по-късно им се ражда син.

Когато през 1937 г. съветското правителство решава, че чужденците в СССР трябва или да получат съветско гражданство, или да напуснат страната завинаги, Маргарет решава да остане. Тя постъпва в Института за чужди езици в Москва.

В Москва Маргарет е принудена от КГБ да пише доноси за семейните им приятели и познати, което често води до тяхното "изчезване". Тя не иска да го прави, но тайните служби непрекъснато я заплашват. По време на Втората световна война Маргарет придружава съпруга си, който организира забавления за съветските войници, често близо до фронта. По-късно успяват да избягат в Кавказ.

След войната Маргарет започва да изучава руска литература. По-късно публикува книга за известния драматург Александър Островски. Освен това е автор на "Руският път" – книга за пътешествията ѝ из СССР. След смъртта на Андрей Ефремов през 1968 г. Маргарет обмисля варианта да се завърне в САЩ. Съветското КГБ ѝ разрешава заради доносите, които му е осигурявала.

Пътува до САЩ през 1973 г. и в крайна сметка се мести обратно там през 1980 година. Дъщеря ѝ и внукът ѝ се местят във Филаделфия с нея, а синът ѝ остава в СССР, но със семейстовто му в крайна сметка заминават при майка му седем години по-късно. Маргарет Уетлин умира в Западна Филаделфия през 2003 година.

Оливър Джон Голдън (1892-1940)

За разлика от много други чернокожи мъже от семейства, занимаващи се с бране на памук, Оливър Голдън превръща памукопроизводството в своя професия. Баща му е роб, но след освобождението става богат фермер. Самият Оливър учи селскостопански науки при друг чернокож учен – Джордж Уошингтън Карвър.

Оливър и Берта Голдън

През 1930 г. Джордж Карвър помага на Голдън да събере група от чернокожи агрономи, които да бъдат изпратени в СССР. Те са 16 на брой и Оливър заминава за СССР със съпругата си Берта Бейлек – полска емигрантска. Пристигат в Ленинград, а по-късно заминават за Узбекистан.

Голдън осъзнава потенциала на памуковата индустрия в Узбекистан. Факор за решението им да заминат там е и съдбата на многото узбекистанци, които берат памук под жарещите лъчи на слънцето, също като чернокожите в годините на робството. Семейството иска да помогне на азиатската република да развие памуковата индустрия.

Нещо повече, в СССР няма расова сегрегация в заплащането на труда. Базираната в Ташкент, Узбекистан, група учени продължават да работят и след изтичането на първоначалните им договори и много от тях остават да живеят там.

Голдън умира там през 1940 година. Дъщеря му Лили става известен съветски и руски историк и защитник на правата на чернокожите.

Томас Сговио (1916-1997)

Също като Леон Закс, Томас Сговио заминава за СССР с баща си, който е комунист. През 1935 г. Джоузеф Сговио е депортиран от САЩ за "комунистическа агитация". При пристигането си Сговио унищожава американския си паспорт.

Томас Сговио

Иска да продължи да учи за художник, но не е приет в нито едно училище в Москва. Работи като илюстратор в списание. След три години Томас се разочарова от съветския режим и отива в американското посолство с надеждата да си върне американското гражданство, но е арестуван от НКВД, веднага след като напуска посолството. Това поставя началото на дългото му и мрачно пътешествие из съветската система на ГУЛАГ.

При първоначалния разпит Томас не отрича желанието си да напусне СССР. Това, в очите на офицерите от съветските тайни служби, означава, че той е разочарован от комунистическите идеи. И той не отрича това – затова е осъден на принудителен труд и е обявен за социално опасен елемент.

"Влакът ни напусна Москва вечерта на 24 юни. Това бе началото на едно пътуване на изток, което щеше да продължи месец. Никога няма да забравя този момент. Седемдесетима мъже... започнаха да плачат", пише Сговио за момента, в който влакът с осъдените заминава за Владивосток.

Като художник Сговио неочаквано се превръща във важна фигура в трудовите лагери. Културата на затворническите татуировки е много важна в руската затворническа система по онова време и Сговио прави татуировки непрекъснато. Това прави живота му в лагера малко по-лек, защото престъпните босове го защитават.

След около 10 години Сговио напуска лагерите и получава позволение да се установи в Далечния изток. През 1956 г. се връща в Москва, а през 1960 г. семейстовто му най-накрая се връща в Америка, където той пише книгата "Скъпа Америка! Защо се обърнах срещу комунизма". По време на престоя си в лагерите Сговио става свидетел на много от ужасите и зверствата, които описва и осъжда в книгата си. Разказите му са важен исторически източник на ужасните условия в лагерите в Далечния изток след Втората световна война.

Томас Сговио прекарва втората половина от живота си в САЩ, където се жени и има две деца. Умира през 1997 г. в Меса, Аризона.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"