Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Само на малък брой съветски граждани (сред тях дипломати, моряци, пилоти) е разрешено да пътуват в чужбина и то само по работа. За всички останали преминаването отвъд Желязната завеса е или напълно невъзможно, или нещо като трудна загадка. Ваканциите се прекарват на съветските брегове и на различни походи, а за живота отвъд границата гражданите научават от редките западни филми и различни слухове.
Ако все пак има основателна причина да се отиде в чужбина, човек трябва да събере цял куп документи, да се хареса на много комисии и да премине интервю в областния партиен комитет. Заради тази система за подбор на документи те трябва да се подават от три до шест месеца преди пътуването. И дори наличието на основателна причина не гарантира, че човек ще бъде пуснат да пътува. Една от инструкциите за подготовка на туристи за пътувания изисква да се изпращат в чужбина само онези, които имат "достатъчно житейски опит, политически зрели, безупречни в личното си поведение, способни да държат високо честта и достойнството на съветския гражданин в чужбина".
В Съветския съюз е невъзможно завършил университет или техникум да остане без работа. Но това налага определени задължения на завършващия. Само тези, които имат връзки, могат да получат място по специалността си там където пожелаят. За всички останали работи системата за разпределяне. Специална комисия решава къде да работи завършилият през следващите три години. Може да е предприятие в рамките на града или някъде в покрайнините на Съюза, понякога на хиляди километри от родния му град. Да се откаже предложението на комисията е невъзможно.
В Съюза няма свобода на придвижването. Държавата строго контролира движението на населението. Това става чрез "прописка" – разрешение за постоянно пребиваване, което се поставя в паспорта. От 1960 г. пребиваването на място, за което нямате разрешение за повече от 3 дни, се счита за криминално престъпление и се наказва с лишаване от свобода за 1 година или глоба в размер на една месечна заплата.
Така че ако мечтаете да живеете на място, различно от мястото, където сте родени, може да го направите само след разрешение от властите. Затова се изискват основателни причини. Такова основание може да бъде работа, обучение или военна служба. Въпреки това, ако загубите работата си, губите и разрешението си за пребиваване.
Прочетете повече: Как бюрокрацията държеше съветските хора в капан на едно място години наред
Безработните не се вписват в съветската идеология. Всеки трябва да е зает с работа и да строи съветската държава. От 1961 г. в Наказателния кодекс има член за "Паразитизма". По него се съдят хора, които нямат работа от четири месеца (с изключение на жените с малки деца). "Паразитите" са принудително изпращани на поправителен труд в отдалечени региони за срок до пет години. Освен това жертвите на този закон не са само хора без работа и доходи, но и такива, които имат доходи, но не от трудова дейност, недекларираните доходи също са забранени. Законът застрашава частните таксиметрови шофьори, строителите, музикантите и много други.
"Антисъветчик" е името, използвано в СССР за онези, които не споделят всички действия на властите и ги критикуват. В същото време малко хора се осмеляват публично да критикуват, но дори разговорите в кухнята могат да станат претекст за обвинения в "антисъветска пропаганда" – ако някой съобщи за този разговор. За антисъветизъм може да се лежи в затвор до 7 години.
Купуването и продаването на валута е прерогатив на държавата. На гражданите на страната е забранено да притежават валута и от 1937 г. това е приравнено като държавно престъпление. Ако все пак след пътуване в чужбина останат пари в брой, те трябва да бъдат обменени за така наречените облигации – специални сертификати, с които може да се пазарува във веригата магазини "Берьозка". Това са магазини за съветски чуждестранни работници и членове на техните семейства (дипломатически, военни и технически специалисти), където продават американски дънки, японски магнетофони, италиански ботуши и други дефицитни стоки.
Карате става популярно през 1960-те, когато по кината се появяват голям брой филми с източни бойни изкуства. Въпреки това съветската версия на карате има свои собствени специфики: тя е популярна сред членовете на подземния свят и обикновените полицаи не могат да се съпротивляват с така обучените бойци.
Каратето става опасно и в политически смисъл. По време на безредиците в Полша каратистите дори успяват да пробият полицейски кордон. Кремъл не иска да има такива бойци в СССР и през 1981 г. официално забранява каратето.
Същата съдба сполетява и бодибилдърите, но по идеологически причини (изграждането на мускули само за да изглеждат зрелищно, се смята за антисъветско занятие). Трениращите се крият в мазета и бягат от полицията. Забраната е премахната през 1987 година.
Осигуряването на жилище на работещ човек е един от постулатите на съветската политика. Има няколко начина да се получи апартамент. Да си намериш работа във фирма, която строи жилища за служителите си, или да ти се роди дете, което дава право на семейството да се включи в списъка на чакащите за подобрения на жилищните условия. В крайна сметка почти всички получават жилища, но с условието, че се притежават само с пожизнен социален наем.
Възможно е да се регистрират други хора в такъв апартамент, също така може да се замени с апартамент на друг гражданин (с малко доплащане). Но това, което не може да се направи, е да се продаде, купи, дари или завещае такава квартира. Почти целият жилищен фонд принадлежи на държавата.
Прочетете повече: Могат ли обикновените съветски хора да си купят апартамент?
Чуждестранните радиостанции също предават за Съветския съюз. Някои го правят не само на руски, но и на другите езици на народите на СССР. Държавата обаче няма нужда от "вражески гласове" – и те са заглушени. За целта са изградени около 1400 станции, които заглушават до 40-60% от чуждите предавания.
Във времето на периоди на политическо разведряване заглушаването е отслабено или спирано за известно време. Така става през 1959 година. Заглушаването на "Гласът на Америка" е отслабено по време на посещението на генералния секретар Никита Хрушчов в САЩ.
"Ако сте измислили някаква надуваема дъвка, защо, вместо мирно да духате сапунени мехурчета у дома, ги разпространявате по целия свят?", възмущава се журналистът Иля Еренбург през 1947 г. във вестник "Культура и жизнь".
Дъвката попада под съветските "санкции" като символ на "пагубния Запад", но затова пък става още по-привлекателна. Съветското правителство преразглежда вижданията си след трагедията от 1975 година. Тогава членове на канадския отбор по хокей решават да раздадат дъвки на деца в градския парк Соколники, което води до блъсканица и смъртта на 21 души. През 1976 г. в СССР започва производството на дъвки.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
