Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1970-те години ярките бижута с големи скъпоценни камъни стават масова стока. Камъните са синтетични, но въпреки това в някои семейства съветските бижута все още се предават от поколение на поколение.
Днес можете да намерите и магазини, в които се продават стари съветски украшения и бижутерия. Колкото и да е странно, те са търсени не само сред колекционерите. Някои хора все още смятат, че съветското злато е от най-високо качество, а пък на някои им харесва "бабиният" дизайн и големите преливащи се камъни!
От 60-те години на миналия век с повишаването на жизнения стандарт в СССР златните бижута със скъпоценни камъни стават популярни. Те, нека да си го кажем, са изкуствено отгледани или синтетични, но изглеждат почти като истинските, а понякога дори по-добре. Съветските учени успешно ги синтезират в лаборатории – отначало за нуждите на индустрията. Цирконият, който е аналог на диаманта, се използва в оптични инструменти; синтетичните александрит и рубин – в производството на часовници и лазери. По-късно изобретението навлиза и в производството на бижута и така почти всяко момиче има украшения с такива камъни.
Благодарение на синтетичните камъни масовото производство на бижута е изградено към края на 70-те години, но асортиментът не е много разнообразен. Моделите, произвеждани в различни фабрики, се повтарят едно към едно. Например разпространеният модел за подредбата на циркониите е "малинка" – те са поставени в кръг и са еднакви по размер. Такива обеци са произвеждани в ювелирни заводи в Свердловск, Ереван, Харков и в други градове.
На малките момичета се подаряват по-изчистени и по-малки обеци. Един от най-популярните модели се нарича "лале". Тези обички са украсени с изкуствен рубин или александрит и почти всеки има такъв чифт. Алтернативата са златни обеци без камъни, украсени с фасети.
Сред бижутата за възрастни може да се намерят и екземпляри без камъни. Например много популярни са обеците "Сударушка" във формата на обърнат кокошник и обеци-топчици.
Пръстените имат почти същия дизайн като обеците и лесно се комбинират. Пръстенът-бъчвичка с фигурални елементи се нарича "чалма" – може да намерите и същите без орнаменти и често именно те са използвани за брачни халки. Ромбовидният пръстен се нарича "стоножка" заради малките "крачка" по краищата.
Пръстенът "маркиз" е много модерен за времето си модел, подобен на стоножката, но с камък. По популярност пръстенът "паяк" се съревновава с него. И двата пръстена са изработени с камъни в различни цветове.
Специален шик в масовото производство на бижута са пръстените "Шахиня" с ажурна плетка и голям камък.
Сега такива бижута нямат особена стойност, но в някои семейства те все още се предават от поколение на поколение: "В момента нося рубиненото "паяче" на майка ми. Татко ѝ подарил този пръстен с голяма любов малко след сватбата, мама много го пазеше и сега, когато мама я няма, татко ми даде пръстена. Обичам и нося тази семейна любима вещ", пише потребител O.K в коментарите под публикация за съветски бижута.
Освен украшенията с изкуствени камъни се предлагат и достъпни бижута с полускъпоценни камъни: малахит, кехлибар, тюркоаз и корал, а от тях са създавани цели комплекти. Кехлибарът е особено широко разпространен. В Калининград (на около 1100 км от Москва) са концентрирани около 90% от световните запаси на кехлибар, който се добива промишлено и се доставя в ювелирния завод. Проблемът с изделията от кехлибар е същият като при украшенията от синтетични камъни. Много си приличат. "Когато след разпадането на СССР дойдох за първи път в Полша, бях напълно зашеметена от невероятното разнообразие и красотата на изделията от кехлибар. Кехлибарът беше предимно руски, но полските малки работилници правеха от него истински чудеса и то не за много пари", казва Марина от Москва.
Подобно на пръстените, висулките лесно се съчетават с обеци – много дизайни се дублират в различни бижута.
Създателите на гердани са по-креативни: те са от прозрачно и цветно стъкло, естествени камъни. Някои жени, почитателки на модата, смесват няколко наниза и така се получава нещо като "бохо-шик".
Сребърните гривни са украсявани с гравирани орнаменти – по форма те напомнят пръстена-бъчвичка и са регулируеми по размер.
Съветските брошки се отличават с огромно разнообразие. Те са и от камъни, и емайлирани, но най-любимите са брошките от стъкло на чешката фирма Jablonex. Многоцветните кристали имитират скъпоценни камъни, а понякога отгоре се нанася специално покритие, което създава преливане на цветовете от дъгата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
