Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През пролетта на 1945 г. никой не се съмнява, че войната в Европа скоро ще приключи. Сега единствената задача на германците е да задържат "дивите руснаци" възможно най-дълго, за да се предадат на британските и американските войски, приближаващи от запад.
Сред онези, които по никакъв начин не искат да бъдат в ръцете на Червената армия, са казаците, които се бият за Хитлер. Местните жители на южните руски степи не се съмняват, че ще трябва да отговарят пред съветските власти за сътрудничество с врага.
Югозападна Австрия става център за събиране на отстъпващите казашки формирования. Над 45 000 бойци и членове на техните семейства (според други източници около 60 хиляди) успяват да стигнат дотук в началото на май и да капитулират пред британците, които завземат региона.
Те са сигурни, че заплахата ги е подминала. Но се оказва, че надеждите им са напразни.
Докато по-голямата част от донските, кубанските и терските казаци се бият срещу германците като част от Червената армия, друга част от тях се присъединяват към нацистите.
Освен недоволните от съветската власт казаци граждани на СССР, в редиците на Вермахта и войските на СС се бият и казаци емигранти, които напускат родината си след победата на болшевиките в Гражданската война. Те се връщат тук със синовете си, за да отмъстят на старите си врагове.
И така в първия ден на германската инвазия атаман Пьотър Краснов, който живее в Германия, прави следното изявление: "Моля да се предаде на всички казаци, че тази война не е срещу Русия, а срещу комунистите, евреите и техните поддръжници, които търгуват с руска кръв. Господ да е на помощ на германските оръжия и Хитлер!"
Пьотър Краснов
Свободен източникНацистите, които обявяват казаците за потомци на германските племена на готите, подкрепят създаването на казашки формирования. Най-значимата сред тях е военната организация "Казачи стан" и 15-ти казашки кавалерийски корпус на СС.
Казаците се доказват като предани и изпълнителни бойци. Те изпълняват гарнизонна служба в окупираните територии на Съветския съюз, участват в наказателни акции срещу партизаните и се бият срещу редовните части на Червената армия. Сред техните "подвизи" е участието в жестокото потушаване на Варшавското въстание през август-октомври 1944 година.
Немците също използват казаците в контрапартизанската борба в Югославия и Италия. Именно от Апенинския полуостров в края на войната те нахлуват в Австрия, където се предават на британците и са настанени в лагери близо до градовете Линц и Юденбург.
Според договореностите, постигнати по време на Ялтенската конференция през февруари 1945 г., западните съюзници са задължени да прехвърлят в Москва всички съветски граждани, които са попаднали при тях – както затворници от лагерите, така и колаборационистите.
Британската операция за предаване на казаците на съветската страна започва на 28 май с "обезглавяването" на казашките формирования. Около две хиляди офицери са изведени от длъжностите си на "конференция", след което незабавно са предадени в ръцете на съветските органи на държавна сигурност.
Британците започват да преместват по-голямата част от военнопленниците сутринта на 1 юни. Тъй като те започват да се съпротивляват, нещата много бързо стигат до кръвопролития. "Английските войници нападнаха казаците, зашеметявайки ги с палки или приклади на пушки с удари по главите, вдигаха падащите в безсъзнание и ги хвърляха в камиони, с които ги откараха на гарата и ги стовариха във вагони", спомня си терски казак, който е очевидец на събитията в лагера "Пегетц".
Задържаните се опитват да избягат при всяка възможност, пробивайки редиците на военнослужещите и изскачайки от камионите и вагоните. Тези, които не успяват да го направят, бързо хвърлят личните си документи, снимки и награди. Има и такива, които предпочитат самоубийството пред това да се върнат в Съветския съюз.
До средата на юни връщането на казаците на съветска страна приключва. Според различни оценки по това време са загинали от няколкостотин до няколко хиляди души.
Великобритания не се ограничава с предаването на своя източен съюзник само на тези съветски граждани, които са сътрудничили с врага. Заедно с колаборационистите в СССР са изпратени и казаци емигранти, които никога не са имали съветско гражданство и не би трябвало да подлежат на депортация.
Сред тях са и най-големите фигури в казашкото движение: атаман Пьотър Краснов, който участва в създаването на казашкия лагер, неговият братовчед генерал-майор Семьон Краснов, началникът на резерва на казашките войски Андрей Шкуро и командирът на 15-ти казашки корпус на СС генерал Хелмут фон Панвиц.
Съдебен процес
Свободен източникКато германски гражданин последният може да избегне изпращането в Съветския съюз, но решава да сподели съдбата на останалите, заявявайки: "С моите казаци споделих щастливи времена, ще остана с тях и в нещастието". Заедно със свои високопоставени сътрудници той е обвинен в извършване на "активна шпионско-диверсионна и терористична дейност срещу СССР", за което е обесен на 16 януари 1947 година.
Обикновените казаци се озовават в лагери, където някои от тях скоро умират. Жените и децата са първите освободени през 1955 г. в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР "За амнистията на съветските граждани, сътрудничили на окупационните власти по време на Великата отечествена война", техните съпрузи и бащите също са амнистирани.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си