Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Той е най-ефикасният съветски агент, "ловуващ" ядрените тайни на западните държави. Клаус Фукс получава уникалната възможност внимателно да проучи не само британските, но и американските ядрени програми.
Етнически германец, Фукс емигрира от Германия след идването на Хитлер на власт през 1933 година. Установява се във Великобритания, където учи физика. Друг немски емигрант, Рудолф Пайерлс, включва талантливия специалист в своята група, която работи по създаването на ядрени оръжия като част от програмата за "Тунелни сплави".
Клаус започва да сътрудничи със съветското разузнаване малко след германското нападение срещу Съветския съюз. Ученият е раздразнен, че британците малко помагат на руснаците и че изучаването на оръжията за масово унищожение се пази в тайна от съюзниците им.
"Той беше убеден комунист", споделя американският физик Виктор Вайскопф: "Вярваше, че атомната бомба не трябва да принадлежи само на западния свят ... Равновесие, очевидно, трябваше да съществува". Ученият категорично отказва да взима пари за разузнавателната си дейност.
През 1943 г. Фукс, заедно с редица британски физици, се присъединява към американската ядрена програма - "Проект Манхатън". Така Москва получава достъп до тайните на своя задграничен съюзник-съперник, включително изчисленията, размерите и чертежите на първите атомни бомби. Подобна информация помага на съветските учени да съкратят сроковете за създаване на собствено ядрено оръжие с няколко години.
През 1949 г. разузнавачът е разкрит и осъден от британците на 14 години. Американците искат екстрадирането му в Съединените щати, където ще бъде изправен пред смъртна присъда, но Лондон отказва. Клаус Фукс е освободен в началото на 1959 година. Лишен е от британско гражданство. Ученият се установява в ГДР, където до края на живота си се занимава само с наука.
Не по-малко ценен разузнавач на ядрени тайни за Съветския съюз е Жорж Ковал, който е роден в САЩ през 1913 г. в семейство на руски емигранти. Когато е на 19 години семейството му бяга от Голямата депресия и се завръща в историческата си родина.
През 1940 г. Ковал отново се озовава в Северна Америка - вече като служител на съветските специални служби. Първоначалната му задача е да търси информация за разработването на химически оръжия, но скоро обхватът на дейността му се променя.
През 1943 г. Жорж е призован в американската армия и, тъй като успява да учи в технически колеж две години, преди да замине за СССР, той е изпратен да служи в съоръжение за производство на радиоактивни материали. След като преминава необходимото обучение, разузнавачът се озовава в секретно съоръжение в град Оук Ридж в щата Тенеси.
Ковал внимателно проучва особеностите на технологичния цикъл за производство на уран и плутоний, за което докладва подробно на Москва. Благодарение на своя агент Съветският съюз разбира и местоположението на редица секретни ядрени съоръжения в Съединените щати, вътрешната им структура и принципите им на работа.
По-късно Жорж Ковал е прехвърлен в лабораторията в Дейтън, Охайо, където ръководи последния етап от работата по създаването на атомни оръжия. Информацията, предадена от разузнавача, помага на съветските учени да решат проблемите, свързани с производството на собствена бомба, чиито тестове стават през 1949 година.
През същата година Жорж се завръща в Съветския съюз. Той го прави точно навреме, тъй като ФБР вече е започнало да се интересува от подробности за дейността му. В СССР Ковал се отдалечава от шпионските игри и се посвещава изцяло на научната работа.
От детските си години Мелита Норууд, родом от град Борнмут в Южна Англия, се интересува от идеите на социализма. До 1932 г., когато е наета като секретар на Британската асоциация за изследване на цветни метали, тя вече е ревностна комунистка.
Ако ръководството на асоциацията е знаело за политическите възгледи на Мелита, те никога не биха ѝ предложили работа, тъй като организацията е тясно свързана с тайното разработване на ядрени оръжия. На свой ред съветското разузнаване разбира за предаността на момичето към идеите на "световната революция" и не може да пропусне шанса да придобие ценен агент.
През 1937 г. Норууд е вербувана от съветските тайни служби, с които си сътрудничи през следващите 35 години. Благодарение на това, че е предоставила на Москва копия от ключови документи от програмата за "Тунелни сплави", Сталин става по-ясно осведомен с британската ядрена програма, отколкото някои членове на кабинета на министрите.
Подобно на Фукс, Мелита Норууд отказва да бъде възнаградена за работата си (но с радост приема ордена Червено знаме на труда). "Направих това, което направих, не за да трупам пари, а за да предотвратя поражението на новата система, която на огромна цена даде на обикновените хора храна и цени, които могат да си позволят, добро образование и медицински грижи".
На два пъти през 1945 г. и 1965 г. контраразузнавателната служба МИ5 има подозрения относно истинската самоличност на Норууд, но и двата пъти нямат достатъчно доказателства. През 1972 г. тя се пенсионира, с което завършва разузнавателната си дейност.
Едва през 1992 г., след публикуването на огромен брой досиета на съветски агенти от дезертьор, истината за Мелита излиза наяве. Решено е обаче да не се преследва осемдесетгодишната "баба шпионка", както я кръщава пресата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си