Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Адрес: Ленинские гори, 1. Най-близкото метро: "Университет", "Врабчови хълмове" (Воробьевы горы)
Години на изграждане: 1949-1953
Какво се намира в него:В главната сграда на Московския държавен университет се помещават геоложкият, механико-математическият и географският факултет, както и администрацията на университета, научната библиотека, музеят на поземлената собственост, Дворецът на културата и общежития за студенти, аспиранти и преподаватели.
Небостъргачът ("висотка"-та) на Ленинские гори (сега това се нарича Врабчовите хълмове) е една от осемте планирани "висотки" като част от реконструкцията на Москва, макар че са изградени само седем. Съдейки по указа от 1947-а, идеята за построяване на небостъргачите е на Сталин (или поне така са искали да го представят) и за това небостъргачите са наречени сталински. Първоначално обаче тази сграда е "резервирана" за хотел и жилищни апартаменти. Само че през март 1948 г. се взема решение там да бъде преместен Московският държавен университет – университетът отдавна се нуждае от нова сграда.
На практика всички разчети за главната сграда са направени от нулата: почти няма успешен опит в проектирането на небостъргачи в Съюза по това време. Той се ограничава само с проекта на гигантския Дворец на Съветите, който така никога и не е осъществен. В плановата икономика, когато всичко – до контактите и дръжките на вратите – трябва да бъде планирано, одобрено и поръчано предварително, изграждането на такъв мощен проект за 4 години е, меко казано, амбициозна задача. Но строителството е под личния контрол на Сталин (той дори посещава строителната площадка), така че то по никакъв начин не може да бъде провалено.
В онези години медиите пишат, че сградата се строи от цялата страна: мрамор за нея е донесен от Урал, лампите – от Рига, металът – от Украйна и т.н. Общо на строителната площадка работят около 10 000 души, без да се броят още 2500 души административен и технически персонал и повече от 1000 инженери. А освен комсомолците ентусиасти и обикновените работници, в изграждането участват също затворници от лагери, чийто брой понякога е близо половината от всички заети с обекта. За случаите на бягство на затворници не се знае нищо. Първо, те са охранявани от още няколко хиляди военни. Второ, всички знаят, че след предаването на сградата те трябва да бъдат амнистирани. Така и става.
За помпозния небостъргач не се жалят и пари. Сградата на Московския държавен университет с колоните, орнаментите по стените и мозайките струва на бюджета 2 631 200 000 съветски рубли. С тази сума е можело да се построи малък град от 5-етажни панелки за 40 000 жители.
На 1 септември 1953-а, точно в началото на учебната година, сградата е открита тържествено. Това става, както и с всички останали небостъргачи, след смъртта на главния им куратор – Сталин. А малко след това започва борбата на Хрушчов със сталинския ампир в архитектурата заради неговите излишества. Но на сградата на Московския държавен университет, неговият най-ярък пример, никой не дръзва да посегне.
Главната сграда на Московския държавен университет е най-високата от седемте сталински небостъргача в Москва. Тя е висока 183,2 метра (а заедно с шпила – 235). Основният корпус, който е на 36 етажа, е заобиколен от четири симетрични 18-етажни кули. Почти 40 години тя е най-високата сграда в Европа. Едва през 1990 г. е изпреварена от панаирната кула край Франкфурт на Майн.
Нека отбележим, че символното значение на сградата е по-важно от нейната функционалност (за която ще стане дума малко по-късно). Това е истински паметник на съветския гигантизъм. След централизирането на цялата власт в ръцете на Сталин се прави и заявка за архитектура, която да отразява величието на лидера и проспериращата с него държава. Това става особено актуално след Втората световна война, когато идеята за съветския триумф става централна във всички сфери на живота.
Говори се, че американските небостъргачи от ерата на ар деко са прототип на този и на други небостъргачи. Само че архитектите на сталинските небостъргачи категорично отхвърлят всякакви сравнения с американската архитектура. В мемоарите на един от тях, Дмитрий Чечулин, като прототип се споменава руската средновековна високоетажна архитектура – камбанарии и крепостни кули.
Главен архитект на първия проект на сградата е Борис Йофан, специалист по ар деко и автор на нереализирания проект за Дворец на Съветите. Въпреки това, малко преди началото на строителството, той е отстранен от поста си и заменен от Лев Руднев.
Борис Михайлович Йофан
Елизавета Микулина/SputnikПричината е несговорчивостта на Йофан: той планира да построи "висотката" точно над хълма на Ленинские гори, така че огромното парадно стълбище да свърже сградата и крайбрежната на река Москва. Според идеята му това би подчертало още повече грандиозността на комплекса. Заради това Йофан е готов да поеме рискове, свързани с труден терен на ръба на хълма. Той отказа да промени мястото на проекта.
Лев Руднев се оказва по-отстъпчив и премества строежа на 800 метра в дълбочина.
Сградата на Московския държавен университет става "изпълнителен полигон" за редица нови технологии. Именно те правят възможна появата на сграда с такава грандиозна височина при наличието на проблемен терен. Създателят на тези технологии Николай Никитин след това проектира друга забележителност на Москва – телевизионната кула Останкино, висока 540 метра.
Сред нетривиалните архитектурни задачи обаче има още една: по същество има необходимост да се създаде малък град за десет хиляди души в една сграда. Комплексът на Московския държавен университет става първият съветски кампус. На територията му има цялата необходима за студентите инфраструктура – общежития, библиотеки, поща, магазин, столова, басейн, телеграф и др. При желание студентите могат изобщо да напускат кампуса до края на учебната година.
Трябва да се отбележи, че първоначално няма планове небостъргачът да се превърне в общежитие. Само че още на етапа на проектирането става ясно, че за много факултети, свързани с точните науки, небостъргачът не е добре пригоден.
Химическият факултет има нужда от отделна вентилация и канализация, физическият има нужда от ниска сграда с добри основи за точни измервания и т.н. В резултат на това голямата сграда просто няма с какво да бъде запълнена изцяло.
Тогава останалите помещения са превърнати в музеи, общежития и апартаменти за преподаватели. Необходимостта от общежития се обосновава с намерението обучението и личният живот на студентите да бъдат неразделни.
Сградата има строг контрол на достъпа, но познати студенти или преподаватели от Московския държавен университет могат да ви отведат там, като ви издадат пропуск за поканен гост. Стаите в общежитията тук са малки, в някои все още има оригиналните мебели от онези времена – бюра и маси, а от прозорците на някои от тях се открива зашеметяваща гледка към Москва.
Друг начин е да отидете на екскурзия до Музея по география на Московския държавен университет. В него е представена уникална колекция от минерали и метеорити. Трябва обаче да се запишете месец и половина по-рано и само като част от образователна група (училище, институт, университет). Не е предвиден вход за индивидуални посетители. Но музеят предлага допълнителни общообразователни програми от няколко класа в експозицията на музея.
В крайна сметка всеки може да се полюбува на небостъргача отвън. Неговата огромна и добре поддържана територия обикновено е пуста и отворена за всички. Можете да се разхождате или да карате колело там.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
