Снимката на военния фоторепортер Макс Алперт "Комбат" с влизащия в битка командир, е също толкова голям символ на Втората световна война като "Знамето на победата над Райхстага" на Халдей или "Родината майка зове". Снимката се появява на корицата на няколко американски списания и дори е отпечатана през 1985 г. на пощенска марка в Република Конго.
Алперт снима този човек на 12 юли 1942 г. на Южния фронт, по време на битката при Ворошиловград (сега Луганск) - и решава, че това е "комбат" - командирът на батальона. Така и нарича снимката си. Истинската история на човека от снимката става известна едва през 1970-те.
За това как е направена тази снимка Макс Алперт пише в мемоарите си от 1962 година. От щаба му показват батальона, който за първи път пристига на фронтовата линия, за да отблъсне контраофанзива. Фотографът влиза в окопите и търси командира.
"Той се оказа прост, общителен човек, който служи преди войната в офис на някаква фабрика", пише Алперт.
Но фотографът не отвлича вниманието на никого от подготовката за трудния ден и не задава повече въпроси: "Войниците, говорейки полугласно, концентрирано се подготвяха за предстоящата битка, почистваха и проверяваха оръжията, оборудването, писаха писма до роднините си ... Получих съгласието на командира на батальона да бъда неотлъчно до него в тези решителни моменти".
Точно преди атаката комбатът стана от окопа, вдигна пистолета ТТ високо над главата си и даде заповед за настъпление. "Хората със силен вик "Ура!" се втурнаха в атака... успях да уловя този момент ... няколко минути по-късно отнякъде се чу - "Убиха командира!". Нямах време да разбера фамилията му, спешно ме извикаха в щаба на полка", пише Алперт.
Снимката на последнита мигове от живота на т. нар. "комбат" е една от стотиците, които са направени през този ден. По времето на война тя никога не е попадала във вестниците. Дълги години кадърът се съхранява в личния архив на фотографа, докато все пак не е публикуван във вестник "Правда" през 1974 г. по случай поредния Ден на победата.
След това Алперт получава стотици писма от цялата страна - авторите им го уверяват, че на снимката е техен роднина. Поне един ветеран от войната се идентифицира с тази снимка. Едно такова писмо от Запорожие твърди, че на снимката е изобразен 36-годишният младши политически инструктор Алексей Гордеевич Еременко, който изчезва безследно на 14 януари 1942 година. Журналистът дори не би обърнал внимание на това писмо (особено при такова несъответствие в датите - той прави снимката половин година по-късно), ако не беше едно обстоятелство: към писмото са приложени снимки, в които той идентифицира своя "комбат" .
Алперт започва разследване, което му отнема две години. Журналистът иска още снимки и започва справка за "изчезналия без вест" политически инструктор Еременко. Оказа се, че в същия батальон, рамо до рамо със своя "комбат", се бие неговият съименник, кадет Еременко, с абсолютно същите инициали. Той всъщност изчезва през зимата на 1942 година. И тогава в бъркотията от щаба изпращат до роднините на "комбата" доклада за изчезването му .
Алексей Гордеевич Еременко. Фотография от началото на 1940-те
Свободен източник36-годишният младши политически инструктор Алексей Еременко е роден в обикновено многодетно семейство и на 14-годишна възраст отива да работи в железницата, за да помага на близките си. Скоро той се премества в завод, а след това изгражда партийна кариера - става председател на колхоза "Авангард". Под негово ръководство работят животновъдни ферми, в които се отглеждат крави, свине и коне.
Когато войната започва Еременко има острочка за призовката. Но той не иска да седи в тила и отива на война като доброволец. През лятото на 1942 г. служи като младши политически офицер, а не като командир на батальон: тази длъжност съответства на ранга на лейтенант. Но в последния ден от живота си той замества ранения ротен командир, като поема отговорността да вдигне войниците в атака. Затова фотографът го обърква с командира на батальона - "комбата".
Алексей Еременко е погребан в братската могила близо до село Хорошее, Луганска област. По-късно му е издигнат паметник, направен по мотиви от известната снимка. Силуетът му е изсечен върху руски монети от 1995 г., руска пощенска марка и часовника "Победа", който е пуснат в продажба през 1985 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си